Относно:Определенана размера на такса битови отпадъци по реда на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/
В Дирекция ОДОП .... постъпи повторно писмено запитване с вх. № 94-00-136#2 от 05.11.2021 г., относно определяне на размера на такса битови отпадъци по реда на ЗМДТ.
Поставени са следните въпроси:
1. Правомерно ли е в размера на таксата за битови отпадъци да се калкулират допълнителни разходи за труд /100%/; печалба /10%/; едновременно разходи за поддръжка /20% от С/220 и разходи за амортизации /20% от С/220/ или само едно от тези две пера?
2. Правомерно ли е държавата да получава част от заплащаната такса за битови отпадъци от задължените, посредством въведената от концесионера печалба от 10% върху дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ и внесения от него данък 10% върху печалбата си по чл. 12 от ЗКПО?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
ЗМДТ предоставя в компетентност на общинските съвети определянето и реда за заплащане на таксите, вкл. на таксата за битови отпадъци. За целта общинските съвети издават наредби /чл. 9 от ЗМДТ/.
В чл. 7 от ЗМДТ е регламентирано, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, като размерът им се определя при спазване на принципите в чл. 8 от закона.
ЗМДТ не съдържа разпоредби, регламентиращи какво се включва в материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Принципите, които следва да спазва Общинският съвет при определяне на определя размера на таксите, предвид чл. 8 от закона са:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
"Пълните разходи" предвид § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за извършване на дейностите, изброени в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, план-сметката за годината:
1. се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет;
2. се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15-и януари;
3. подлежи на проверка от Сметната палата.
Предвид гореизложеното, проверките относно законосъобразността на формирането на план-сметките и начина на разходване на събраните средства от таксата за битови отпадъци се извършват от Сметната палата като част от одитите за съответствие при финансовото управление в общините.
Следва да имате предвид, че обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чийто разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА урежда правомощията на общинския съвет относно определяне на размера на местните такси. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за поведение и урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 75, ал. 1 от Административно процесуален кодекс /АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на Република България или от закон /чл. 2, ал. 1 от ЗНА, чл. 76, ал. 1 от АПК/. Следователно, нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен.
Според чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА актовете на общинския съвет могат са се оспорват пред съответния административен съд. Съдът притежава контролни функции по законосъобразносттана вече издадени нормативни административни актове и те са уредени в Глава десета, раздел III от АПК.На основание чл. 145, ал. 1 от АПК,административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
Въпросите, които сте поставили в запитването, са свързани с определяне на законосъобразността /правомерността/ на издаден административен акт от страна на Община ...., по-конкретно - касае калкулиране на разходи при определяне на такса за битови отпадъци.
Отново Ви обръщам внимание, че в компетентност на изпълнителния директор на НАП е само издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, в т.ч. за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане, а не правомерността, свързана с прилагане на правни норми от ЗМДТ. НАП не е инстанция, овластена да извършва контрол както върху дейността на общините, така и по отношение на законосъобразността на издадените от тях актове. Тези функции, както е посочено по-горе в писмото са от компетентността на Сметната палата - по отношение на изготвената план-сметка и на административните съдилища - относно законосъобразността на издадените административни актове.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Правомерно ли е в размера на таксата за битови отпадъци да се калкулират допълнителни разходи за труд (100%); печалба (10%); едновременно разходи за поддръжка (20% от С/220) и разходи за амортизации (20% от С/220) или само едно от тези две пера?
Въпрос 2: Правомерно ли е държавата да получава част от заплащаната такса за битови отпадъци от задължените, посредством въведената от концесионера печалба от 10% върху дейностите по чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ и внесения от него данък 10% върху печалбата си по чл. 12 от ЗКПО?
В отговор, при съобразяване с приложимата нормативна уредба, се изразява следното принципно становище:
Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) предоставя в компетентност на общинските съвети определянето и реда за заплащане на таксите, включително таксата за битови отпадъци. За тази цел общинските съвети издават наредби съгласно чл. 9 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 7 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, като размерът им се определя при спазване на принципите по чл. 8 от закона. ЗМДТ не съдържа разпоредби, които да определят изрично какво се включва в материално-техническите и административните разходи по предоставяне на услугата.
Принципите, които общинският съвет следва да спазва при определяне размера на таксите по чл. 8 от ЗМДТ, са:
- възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
- създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
- постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Съгласно § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ "пълните разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи за работни заплати и осигуровки на персонала, материални, режийни, консултантски разходи, разходи за управление и контрол, разходи по събиране на таксите и други разходи, имащи отношение към формирането на размера на таксата, които се определят конкретно от общинския съвет.
Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. План-сметката включва необходимите разходи за извършване на дейностите, изброени в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ план-сметката за годината:
- се изготвя по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет;
- се одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на план-сметката, заедно с проектите на доклад на вносителя и на самата план-сметка, се публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до 15 януари;
- подлежи на проверка от Сметната палата.
От изложеното следва, че проверките относно законосъобразността на формирането на план-сметките и начина на разходване на събраните средства от таксата за битови отпадъци се извършват от Сметната палата като част от одитите за съответствие при финансовото управление в общините.
Следва да се има предвид, че обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Неговите разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА урежда правомощията на общинския съвет относно определянето на размера на местните такси.
В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Приеманите от общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за поведение и уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати, съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 75, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на Република България или от закон - чл. 2, ал. 1 от ЗНА и чл. 76, ал. 1 от АПК. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Съдът притежава контролни функции по законосъобразността на вече издадени нормативни административни актове, като тези функции са уредени в глава десета, раздел III от АПК. На основание чл. 145, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
Поставените във Вашето запитване въпроси са свързани с определяне на законосъобразността (правомерността) на издаден административен акт от страна на община ..., а именно - калкулирането на разходи при определяне на таксата за битови отпадъци.
Компетентността на изпълнителния директор на НАП обхваща единствено издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, включително за унифициране практиката на органите на общинската администрация при прилагането на определени разпоредби, които пораждат неясноти при тяхното тълкуване и/или прилагане, но не и преценка за правомерността, свързана с прилагане на правни норми от ЗМДТ.
НАП не е инстанция, овластена да извършва контрол върху дейността на общините, нито по отношение на законосъобразността на издадените от тях актове. Тези функции, както е посочено по-горе, са в компетентността на Сметната палата - по отношение на изготвената план-сметка, и на административните съдилища - относно законосъобразността на издадените административни актове.
Извод: НАП не се произнася по правомерността на включването на конкретни разходи и печалба при формиране на таксата за битови отпадъци, нито по въпроса дали държавата получава част от тази такса чрез данъка върху печалбата на концесионера, тъй като преценката за законосъобразността на актовете на общинския съвет и на план-сметките е в компетентността на Сметната палата и административните съдилища, а не на НАП.
