НАП: Данъчно облагане на доходите на частен съдебен изпълнител по реда на ЗДДФЛ и липса на право на избор за облагане по ЗКПО

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) спрямо доходите на частен съдебен изпълнител.

Фактическата обстановка е следната: упражнявате свободна професия като частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Като ЧСИ за целите на данъчното облагане попадате в обхвата на ЗДДФЛ и за дейността си имате право на 25 на сто нормативно признати разходи. Действителните Ви разходи обаче надвишават този размер. Посочвате, че средно месечно разходите за издръжка на кантора са около 3000 лв., а за работни заплати и осигуровки - още 3000 лв., т.е. общо около 6000 лв. месечно. Приходите Ви от събрани такси по делата варират средно между 5000 и 10000 лв. месечно.

Водите двустранно счетоводство, тъй като сте задължен за това по Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Всички плащания за внесени и събрани принудително от длъжниците такси се извършват само по банков път. Повечето от разходите също са платени по банков път, но част от тях са заплащани в брой. Част от разходите Ви са свързани с първоначално получен банков заем за започване на дейността, по който всеки месец извършвате погасителни вноски.

Установявате, че действителните Ви разходи са между 60 и 100 % от общо събраните доходи (такси), като след приспадането им остава действителен доход (печалба) между 0 и 40 %, върху който според Вас е справедливо да се плащат данък и задължителни осигурителни вноски. Съгласно ЗДДФЛ обаче се облагате върху 75 % от получените доходи, поради което на практика плащате данък върху значителна част от разходите си.

Според Ваше проучване земеделските производители и едноличните търговци (ЕТ) са в по-благоприятна позиция, тъй като имат право на избор да се облагат по реда на ЗКПО и така да плащат данъци и осигуровки само върху действителните си доходи след приспадане на счетоводно доказаните разходи. Считате, че смисълът на режима с нормативно признати разходи е да освободи лицата от задължението да водят счетоводство за доказване на приходи и разходи, поради което законодателят предварително е определил размера на разходите. Посочвате, че ЧСИ е задължен да води счетоводство по ЗЧСИ и без да е регистриран по ЗДДС, поради което не следва да се третира наравно с други лица от тази категория (обущари, стъклари и др.), които упражняват еднолично с личен труд дадена професия или дейност.

На този фон поставяте следните въпроси:

Въпрос 1: Има ли в момента в законодателството възможност самоосигуряващото се лице, в частност ЧСИ, да докаже счетоводно по-висок процент разходи от нормативно признатите такива, за да постигне справедливия резултат - облагане на действителната печалба, а не облагане на действителните разходи?

Въпрос 2: Има ли право на избор на режима на данъчно облагане като самоосигуряващо се лице по ЗДДФЛ или по ЗКПО?

Въпрос 3: Ако няма такава възможност, предвижда ли се в законодателството промяна в тази насока?

Въпрос 4: Защо само едни категории самоосигуряващи се лица имат право на избор за режима на данъчно облагане, а за други - няма и не е ли това проява на нееднакво третиране на иначе равнопоставени субекти от държавата?

Правен анализ

Определението за категорията "лица, упражняващи свободна професия" се съдържа в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Това са:

• експерт-счетоводителите;
• консултантите;
• одиторите;
• адвокатите;
• нотариусите;
• частните съдебни изпълнители;
• съдебните заседатели;
• експертите към съда и прокуратурата;
• лицензираните оценители;
• представителите по индустриална собственост;
• медицинските специалисти;
• преводачите;
• архитектите;
• инженерите;
• техническите ръководители;
• дейците на културата, образованието, изкуството и науката;
• застрахователните агенти;
• други физически лица, за които едновременно са налице следните условия:
  • осъществяват за своя сметка професионална дейност;
  • не са регистрирани като еднолични търговци;
  • са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма "Такси и разноски по изпълнението" от ЗЧСИ урежда таксите, които събират частните съдебни изпълнители. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските се определят с Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово.

Обстоятелството, че държавата е възложила на частните съдебни изпълнители упражняването на функцията по принудително изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не променя характера на частния съдебен изпълнител като частно лице.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не може едновременно да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации. Поради това визираните в запитването разходи и приходи не могат да бъдат обект на облагане по реда на ЗКПО.

Оттук следва, че в ЗДДФЛ не е предвидено право на избор за облагане по реда на ЗКПО за частния съдебен изпълнител.

Правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно т. 2 и т. 5, б. "б" от същата алинея задължените лица имат право:

• да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство;
• да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и да получат информация за публичните си задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.

Поради това извън компетентността на приходната администрация е да отговаря на поставените от Вас въпроси:

• "Защо само едни категории самоосигуряващи се лица имат право на избор за режима на данъчно облагане, а за други - няма и не е ли това проява на нееднакво третиране на иначе равнопоставени субекти от държавата?"
• "Дали се предвижда в законодателството промяна в тази насока?"

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползвате от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Частният съдебен изпълнител е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и не може да избира облагане по реда на ЗКПО; доходите му се облагат по реда на ЗДДФЛ с нормативно признати разходи, без възможност за доказване на по-висок действителен размер на разходите за целите на данъчното облагане, а въпросите относно причините за различен режим и евентуални законодателни промени са извън компетентността на приходната администрация.