2_128/ 02.02.2015 г.
КСО чл. 4, ал. 3, т. 2
чл. 4, ал. 6
чл.10
ЗЗО чл. 33, ал.1, т. 3 от ЗЗО
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
чл.40, ал.5
ОТНОСНО:социално и здравно осигуряване на руски гражданин с отпусната пенсия от Руската федерация, който е съдружник и управител в дружество с ограничена отговорност
В запитването е изложена следната фактическа обстановка, Вие сте руски гражданин с разрешено постоянно пребиваване в Република България и се осигурявате. като съдружник в търговско дружество. От 24.03.2014 г. Ви е отпусната пожизнена пенсия от Пенсионния фонд на Руската Федерация на основание Договора за социална сигурност между Руската федерация и Република България.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
- следва ли да плащате социални и здравни вноски за периода през който упражнявате трудова дейност?
- следва ли да плащате здравноосигурителни вноски за периода през който не осъществявате трудова дейност?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
От 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл.6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от същия. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Относно социалното осигуряване:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, в т.ч.собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
От горното следва, че в КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, вида на получаваната пенсия. и от коя държава е отпусната. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл.4 или чл.4а от КСО. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване "по свое желание" за лицата, на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственика или съдружника в търговско дружество има отпусната пенсия от друга държава.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 6 /изр.второ/ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /обр.ОКд-5/ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица с отпусната пенсия, които не желаят да се осигуряват за фондовете на ДОО, не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата с отпусната пенсия, които желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява /текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам"/. В същото поле лицето може да избере и вида на осигуряване.
Изложеното не е приложимо в случаите когато съдружниците подлежат на осигуряване като управители на търговски дружества по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност свързана с управление на дружеството и им е изплатено, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност. Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В тези случаи разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване "по свое желание" не е приложима, тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
- Относно здравното осигуряване:
Разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал.1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване /чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО/.
Собствениците или съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
В ЗЗОняма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване лицата на които е отпусната пенсия, поради това пенсионерите се осигуряват задължително в НЗОК в случаите, когато упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества.
За периодите, през които собствениците или съдружниците в търговски дружества , включително чуждестранните граждани с постоянно пребиваване, не упражняват трудова дейност, съответно не подлежат на осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Осигурителните вноски за лицата по чл.40, ал.5 от ЗЗО се внасят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, те извършват и годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Лицата имат задължение да подават и декларация /обр.№ 7/ в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, в която посочват датата от която следва да се осигуряват и избрания осигурителен доход.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: лицето е руски гражданин с разрешено постоянно пребиваване в Република България и се осигурява като съдружник в търговско дружество. От 24.03.2014 г. му е отпусната пожизнена пенсия от Пенсионния фонд на Руската федерация на основание Договора за социална сигурност между Руската федерация и Република България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: следва ли да плащате социални и здравни вноски за периода през който упражнявате трудова дейност?
Въпрос 2: следва ли да плащате здравноосигурителни вноски за периода през който не осъществявате трудова дейност?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, се изразява следното становище.
I. Приложимост на договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност
От 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ, бр. 20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл. 6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия извършват трудова дейност.
В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията и на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на чиято територия се намира местоживеенето на лицето.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от договора. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. Поради това за лицата - граждани на Руската федерация, се прилага общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Извод: По отношение на социалното осигуряване се прилага законодателството на държавата, на чиято територия се упражнява трудова дейност, а по отношение на здравното осигуряване договорът не се прилага и важи общият ред по ЗЗО.
II. Относно социалното осигуряване
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване.
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, включително собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
От горното следва, че в КСО не е направено разграничение по отношение на осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Поради това осигурителният режим "по свое желание" за лицата, на които е отпусната пенсия, се прилага и когато собственикът или съдружникът в търговско дружество има отпусната пенсия от друга държава.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата, но не по-рано от първо число на месеца, през който е подадена.
От изложеното следва, че всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.
Самоосигуряващите се лица с отпусната пенсия, които не желаят да се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), не попълват останалите полета от декларацията.
За лицата с отпусната пенсия, които желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява (текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам"). В същото поле лицето може да избере и вида на осигуряване.
Изложеното не е приложимо в случаите, когато съдружниците подлежат на осигуряване като управители на търговски дружества по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Такова задължение възниква за лицата, които упражняват трудова дейност, свързана с управление на дружеството, и им е изплатено, начислено, но неизплатено, или неначислено възнаграждение за тази дейност.
Под "неначислени възнаграждения" се разбират дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени.
В тези случаи разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване "по свое желание" не е приложима, тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО, т.е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
Извод: Като съдружник - самоосигуряващо се лице с отпусната пенсия (вкл. от Руската федерация) лицето се осигурява за ДОО по свое желание по реда на чл. 4, ал. 3 и ал. 6 от КСО и НООСЛБГРЧМЛ, но ако получава възнаграждение като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, осигуряването е задължително и режимът "по свое желание" не се прилага.
III. Относно здравното осигуряване
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване - чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Собствениците или съдружниците в търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година, и окончателно върху доходите, декларирани в справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
В ЗЗО няма предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за осигуряване лицата, на които е отпусната пенсия. Поради това пенсионерите се осигуряват задължително в НЗОК в случаите, когато упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества.
Текстът на становището, касаещ периодите, през които собствениците или съдружниците в търговски дружества, включително чуждестранните граждани, не упражняват трудова дейност, е прекъснат в предоставения откъс и не е налице в пълен вид.
Извод: Като чужд гражданин с постоянно пребиваване и качество на съдружник в търговско дружество лицето подлежи на задължително здравно осигуряване по чл. 33, ал. 1, т. 3 и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо че получава пенсия, тъй като в ЗЗО няма режим "по свое желание" за пенсионери.
