Изх. № 20-00-314
21.08.2019г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-314/01.08.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Образувал сте изпълнително дело за принудително изпълнение на задълженията на "....." АД към "....." АД. Задълженията са били обезпечени с ипотека върху недвижими имоти - урегулиран поземлен имот (УПИ)по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ),намиращ се в гр. София, ведно с построената в него административно-складова и производствена сграда. Към учредяването на ипотеката имотите са били собственост на "....." АД с ЕИК ....., регистрирано по ЗДДС към настоящия момент.
След учредяването на ипотеката, на 25.10.2011 г., собственикът е апортирал ипотекираните имоти в капитала на "....." ЕООД, с ЕИК ....., дерегистрирано по реда на ЗДДС на 26.11.2015 г. Апортът е вписан по партидите на двете дружества в търговски регистър, но не е отразен в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
Предстои продажба на апортираните имоти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли продажбата на имотите да бъде обложена по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общата уредба на апортните вноски се съдържа в разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон (ТЗ).Видно от текста на чл. 73, ал. 4 правото върху апортната вноска се придобива от момента на възникване на дружеството. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ извършеното разпореждане с право на собственост подлежи на вписване, като съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването се извършва по реда, установен от Правилника за вписванията (ПВ).Съгласно мотивите, изложени в тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС това вписване, за разлика от вписването на дружество в търговския регистър, няма конститутивен ефект. В случай на липса на доказателства за правата на вносителя вписването следва да бъде отказано, но този отказ не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост. Аналогични мотиви са изложени и в решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2215/2016 г., Г. К., І Г. О. на вкс.
Видно от изложеното няма основание да се приеме, че поради липсата на вписване по реда на ПВ извършването на разпореждането с имотите е недействително и продажбата им да бъде третирана като облагаема доставка за целите на ЗДДС,
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Образувано е изпълнително дело за принудително изпълнение на задълженията на "....." АД към "....." АД. Задълженията са обезпечени с ипотека върху недвижими имоти - урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), намиращ се в гр. София, заедно с построената в него административно-складова и производствена сграда.
Към момента на учредяване на ипотеката имотите са били собственост на "....." АД с ЕИК ....., което е регистрирано по ЗДДС към настоящия момент. След учредяването на ипотеката, на 25.10.2011 г., собственикът е апортирал ипотекираните имоти в капитала на "....." ЕООД с ЕИК ....., което е дерегистрирано по реда на ЗДДС на 26.11.2015 г. Апортът е вписан по партидите на двете дружества в търговския регистър, но не е отразен в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
Предстои продажба на апортираните имоти.
Въпрос: Следва ли продажбата на имотите да бъде обложена по реда на ЗДДС?
По така установената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Общата уредба на апортните вноски се съдържа в разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 73, ал. 4 от ТЗ правото върху апортната вноска се придобива от момента на възникване на дружеството.
Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ извършеното разпореждане с право на собственост подлежи на вписване, като съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването се извършва по реда, установен от Правилника за вписванията (ПВ).
В мотивите към тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че това вписване, за разлика от вписването на дружеството в търговския регистър, няма конститутивен ефект. При липса на доказателства за правата на вносителя вписването следва да бъде отказано, но този отказ не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик. В този случай вещното право преминава от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.
Аналогични мотиви са изложени и в решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2215/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС.
Видно от изложеното, не може да се приеме, че поради липсата на вписване по реда на ПВ извършеното разпореждане с имотите е недействително и че продажбата им следва да бъде третирана като облагаема доставка за целите на ЗДДС.
Извод: Продажбата на имотите не следва да се третира като облагаема доставка по реда на ЗДДС само поради липсата на вписване на апорта в имотния регистър по Правилника за вписванията.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на действителната фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
