2_804-2/25.10.2022 г.
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 6
- чл.6, ал.2
Посочила сте, че м. декември 2021 г. сте имали сключени граждански договори за консултантски услуги с две дружества, с договорени възнаграждения съответно 800 лв. и 273,81лв. Положила сте труда и по двата договора през същия месец. И двете дружества са Ви удържали данък, но не са Ви удържали задължителни осигурителни вноски.
След направена справка сте установила, че за м. декември Ви липсва здравноосигурителна вноска.
Поставяте въпроса какви действия следва да се предприемат от Вас или от възложителите за да се отрази м. декември 2021 г. с платена здравноосигурителна вноска.
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с приложимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. 3а родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО): "Ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5. Осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението".
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от КСО, доходът върху, който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
Във връзка с гореизложеното, когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, при един или повече възложители и полученото възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗЗО.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО при изплащане на възнаграждения по без трудово правоотношение на лица, които не са самоосигуряващи се и подлежат на задължително осигуряване, възложителят /осигурителят/ следва да представи в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ декларации с данни за осигуряването на лицата /декларация образец № 1/ и за дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване за тях /декларация образец № 6/. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).
Посочено е, че през месец декември 2021 г. сте имали сключени два граждански договора за консултантски услуги с две дружества, с договорени възнаграждения съответно 800 лв. и 273,81 лв. Трудът по двата договора е положен през същия месец. И двете дружества са Ви удържали данък, но не са удържали задължителни осигурителни вноски. След справка сте установили, че за месец декември 2021 г. липсва здравноосигурителна вноска.
Въпрос: Какви действия следва да се предприемат от Вас или от възложителите, за да се отрази месец декември 2021 г. с платена здравноосигурителна вноска?
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е уреден в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно тези разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 г. се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО.
Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба, ако лицата не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5 на чл. 40 от ЗЗО. Осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО.
В тази връзка, когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители, получат възнаграждение или сборът от възнагражденията, след намаляване с разходите за дейността, е равно или над една минимална работна заплата, те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗЗО.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО, при изплащане на възнаграждения по без трудово правоотношение на лица, които не са самоосигуряващи се и подлежат на задължително осигуряване, възложителят (осигурителят) е длъжен да подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации с данни за осигуряването на лицата - декларация образец № 1, и за дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване за тях - декларация образец № 6. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Извод: При наличие на възнаграждения по граждански договори за месец декември 2021 г., които след приспадане на разходите за дейността достигат или надвишават минималната работна заплата, възложителите са длъжни да начислят, внесат и декларират дължимите социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски чрез декларации образец № 1 и № 6 по реда на Наредба № Н-13/2019 г., така че месец декември 2021 г. да бъде отразен с платена здравноосигурителна вноска.
