ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи по електронен път Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-89 от 31.05.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Регистриран сте като земеделски стопанин от 26.04.2021 до 01.04.2022 г. За посочения период редовно сте внасял всички дължими осигурителни вноски за фонд "Пенсии", имате подадени декларации обр. № 1 и 6, както и подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в която сте декларирал получени доходи от дейността.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли да бъдат заличени подадените данни във връзка със задължителни предписания № ЗД-1-08-01113533/12.04.2022 г. и № ЗД-1-08-01113500/12.04.2022 г., издадени от ТП на НОИ .......?
От допълнително представените на 06.06.2022 г. по електронен път задължителни предписания и при служебна проверка се установи, че същите са издадени във връзка с декларирането на упражнявана от Вас трудова дейност като земеделски стопанин, поради което с оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Според § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред.
Условията и редът за регистриране на земеделските стопани са регламентирани с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция (чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г.). Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност, като неразделна част от регистрационната карта (чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г.). Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.). Регистрационната карта, заедно с разпечатка или заверени от ОДЗ копия на анкетни карти с анкетни формуляри и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта, служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции (чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3/1999 г.).
При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на ОДЗ за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка (чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3/1999 г.).
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация (Декларация обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването, достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
На основание цитираните разпоредби, Вие, като регистриран земеделски стопанин, попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО и подлежите на задължително осигуряване по гореописания ред за времето, през което упражнявате трудова дейност в това качество, в рамките на периода, за който притежавате заверена регистрационна карта. Регламентираните в КСО осигурителни права за Вас възникват в зависимост от обхвата на осигуряването Ви, за периодите, през които се считате за осигурено лице по смисъла на кодекса - упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и сте внесъл осигурителните вноски.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 110, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
Във връзка с издадените задължителни предписания следва да имате предвид и следното:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ), се осъществява от контролните органи на НОИ.
Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения: дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ (чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО).
На основание чл. 16 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/17.12.2019 г.) контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ във връзка с възложените им дейности.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларации по ал. 1 (в т.ч. декларации образец № 1) не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение (задължителни предписания) на НАП или НОИ във връзка с възложените им дейности.
В НООСЛБГРЧМЛ и Наредба № Н-13/17.12.2019 г. не е предвиден ред за коригиране и/или заличаване на декларация обр. ОКд-5.
Според чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение (ТП) на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Алинея 2 на чл. 117 регламентира, че жалбите по ал. 1, в т.ч. за издадени задължителни предписания, се подават в писмена форма в 14-дневен срок от получаването. Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането (чл. 117, ал. 3 от КСО).
На основание чл. 118, ал. 1 и 2 от КСО решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Във връзка с делегираните им права, контролните органи на НОИ са Ви издали задължителни предписания за заличаване на данни във връзка с декларираното от Вас осигуряване като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин. С оглед гопецитираните разпоредби, жалба срещу издадените предписания се подава пред ръководителя на ТП на НОИ и НАП не може да разгледа и изрази становище по законосъобразността им, тъй като не е компетентната институция, която да се произнесе по издадени задължителни предписания от контролните органи на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
Запитването Ви е изпратено по електронен път, но не е подписано с квалифициран електронен подпис, поради което Ви обръщам внимание, че за да получите отговор на последващи Ваши запитвания, изпратени до агенцията по електронен път, на основание чл. 102, ал. 1 от ДОПК следва да използвате квалифициран електронен подпис.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: регистриран сте като земеделски стопанин за периода от 26.04.2021 г. до 01.04.2022 г. За този период редовно сте внасял всички дължими осигурителни вноски за фонд "Пенсии", подал сте декларации образец № 1 и № 6, както и годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в която сте декларирал получени доходи от дейността.
Въпрос: Следва ли да бъдат заличени подадените данни във връзка със задължителни предписания № ЗД-1-08-01113533/12.04.2022 г. и № ЗД-1-08-01113500/12.04.2022 г., издадени от ТП на НОИ ...?
От допълнително представените на 06.06.2022 г. по електронен път задължителни предписания и при служебна проверка е установено, че същите са издадени във връзка с декларирането на упражнявана от Вас трудова дейност като земеделски стопанин.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Условията и редът за регистриране на земеделските стопани са регламентирани с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. На регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция - чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г.
Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност, като неразделна част от регистрационната карта - чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г.
Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност - чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.
Регистрационната карта, заедно с разпечатка или заверени от ОДЗ копия на анкетни карти с анкетни формуляри и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта, служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции - чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3/1999 г.
При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на ОДЗ за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка - чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3/1999 г.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност - възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация (Декларация обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице") по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
По смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
На основание цитираните разпоредби Вие, като регистриран земеделски стопанин, попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, и подлежите на задължително осигуряване по гореописания ред за времето, през което упражнявате трудова дейност в това качество, в рамките на периода, за който притежавате заверена регистрационна карта.
Регламентираните в КСО осигурителни права за Вас възникват в зависимост от обхвата на осигуряването Ви, за периодите, през които се считате за осигурено лице по смисъла на кодекса - упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и сте внесъл осигурителните вноски.
Следва да се има предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 110, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. В тази връзка органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона - чл. 4 от ДОПК.
Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ - чл. 37, ал. 1 от ДОПК.
Във връзка с издадените задължителни предписания следва да се има предвид и следното: съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ), се осъществява от контролните органи на НОИ. Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване.
Извод: Като регистриран земеделски стопанин Вие подлежите на задължително осигуряване за периода, през който упражнявате трудова дейност и притежавате заверена регистрационна карта, а наличието и обхватът на тази трудова дейност, както и последиците от издадените задължителни предписания на НОИ, се установяват и преценяват в рамките на съответните административни производства по реда на ДОПК и КСО от компетентните органи по приходите и контролните органи на НОИ.
