НАП: Данъчно и осигурително третиране на пожизнена месечна премия по Закона за физическото възпитание и спорта

Изх. №54-0001-38

28.03.2025 г.

чл. 3, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 96, ал. 1 от ЗДДС;

чл. 10, ал. 1 от КСО;

чл. 40, ал. 5 от КСО;

чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ;

чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ;

чл. 50 от ЗДДФЛ;

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:

По силата на чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 134, т. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), Ви е отпусната пожизнена месечна премия за завоюван сребърен олимпийски медал. Министерството на младежта и спорта (ММС), Ви изплаща ежемесечно сума в размер на 90% от три минимални работни заплати за страната, както е заложено в чл. 136, ал. 4, т. 2 от ЗФВС. Посочвате че при ежемесечното заплащане на сумата от ММС, Ви е удържан данък в размер на 10%.

Във връзка с предстоящото извършване на различни дейности, извън трудовите правоотношения, включително и като инфлуенсър, поставяте следните въпроси:

1. Отпуснатата пожизнена месечна премия, участва ли във формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, през всеки един месец от дванадесет месечния период и ако отговорът е положителен има ли значение как се изплаща премията - напр. веднъж за няколко месеца, всеки месец?

2. Получените суми участват ли във формирането на месечния осигурителен доход?

3. Попадат ли получените суми в обхвата на чл. 13 от ЗДДФЛ, като месечна пожизнена премия или разпоредбата се отнася само до награди. Съответно ако отговорът е отрицателен, как би следвало да бъдат отразени сумите и подлежат ли на облагане по ЗДДФЛ? В случая каква е разликата между премия и награда, заплатена от държавата и има ли такава?

4. Следва ли получената месечна пожизнена премия да се декларира от Вас в годишната данъчна декларация (ГДД)по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001)?

Предвид изложеното, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 134, т. 3 от ЗФВС със средства от бюджета на ММС се изплащат пожизнени месечни премии на спортисти и треньори, като по силата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗФВС пожизнената месечна премия по чл. 134, т. 3 от ЗФВС се предоставя на медалистите от олимпийски и паралимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност. Предвид разпоредбата на чл. 136, ал. 4, т. 2 от ЗФВС индивидуалните размери на месечните премии на лицата по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗФВС се определят въз основа на броя спечелени медали, като за един медал се определят следните средства - сребърен медал на олимпийски игри - 90 на сто от три минимални работни заплати, установени за страната. Отпускането на пожизнена месечна премия се извършва след подаване на писмено или по електронен път заявление чрез Българския олимпийски комитет, съответно чрез Националната паралимпийска организация, до министъра на младежта и спорта (чл. 136, ал. 2 от ЗФВС). В ЗФВС липсват разпоредби на основание които лицата по 136, ал. 1, т. 1 от с.з, получатели на пожизнени месечни премии да се задължават да извършват или не определена дейност във връзка с получените суми (да бъде извършена определена пряка и достатъчно ясна доставка на стока или услуга в полза на платеца или друго лице). В случая може да се приеме, че пожизнените месечни премии се отпускат на спортисти за постигнати резултати от олимпийски и параолимпийски игри, които са прекратили активната си състезателна дейност.

Принципно получаването на парични средства, което се осъществява на основание нормативен акт, без да са налице преки ползи за наредителя или друго конкретно лице, не се правят взаимни престации, не следва да се разглежда като възнаграждение по доставка по смисъла на ЗДДС.

Предвид изложеното изплатените паричните средства във връзка с отпуснатите месечни премии на спортисти по чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 134, т. 3 от ЗДДС не е пряко свързано с доставка по ЗДДС и е извън обхвата на закона. Респективно получените суми по ЗФВС не следва да се включват при определянето на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, дори и Вие да имате качеството на данъчно задължено лице във връзка с извършването на други дейности попадащи в обхвата на независимата икономическа дейност.

По втори въпрос:

Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.4а,ал.1 и чл. 4а¹, ал. 1от кодекса, за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а,ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Законазабюджетанадържавното обществено осигуряване(ЗБДОО)за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците през годината. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 3, ал. 1, изречение трето от НЕВДПОВ).

Видно от цитираните разпоредби, законодателят е обвързал дължимостта на осигурителните вноски с упражняването на трудова дейност и за целите на осигуряването, в преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗФВС задължително условие за отпускане на пожизнена месечна премия по чл. 134, т. 3 е правоимащото лице, на което се отпуска премията, да е прекратило активната си състезателна дейност. Във връзка с обстоятелството, че получените премии не са доход от упражнена трудова дейност, същите не представляват осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски.

По трети и четвърти въпрос:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

На основание чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ не са облагаеми:

- предоставените държавни и национални наградина творци в областта на културата и на спортисти;

- наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура";

- предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията;

- наградите, предоставени на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси.

Видно от посочената разпоредба в нея изчерпателно са обхванати видовете награди, както и лицата, в полза на които, ако са предоставени, е налице освобождаване от облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Това основно правило е съобразено с нормата на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която данъчните облекчения, а такова безспорно е и освобождаването от данък на определен доход, могат да се установяват само със закон.

Пожизнените месечни премии на спортисти и треньори са уредени в ЗФВС и се изплащат със средства от бюджета на ММС (чл. 134, т. 3 от ЗФВС).

Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗФВС пожизнена месечна премия по чл. 134, т.3 се предоставя на медалистите от олимпийски и параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност.

Видно е, че в ЗФВС въпросните доходи са дефинирани като "месечна премия", а не като "държавна" или "национална" награда. Следователно същите не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ и, доколкото не са освободени от облагане по силата на друг закон, представляват облагаем доход по смисъла на данъчния закон.

Доходът следва да се определи като доход от друг източник. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ). Годишната данъчна основа за този вид доходи се определя, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно чл. 44а, ал. 1 от същия закон паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10%.

Данъкът се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

Не се удържа и внася авансов данък по  чл. 44а, ал.1 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година (чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ).

Доходът от други източници по чл. 35, т. 6 от закона се декларира в приложение №6 "Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ"(образец 2061)към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с код на дохода 606.

Настоящото становище е принципно, въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.