Данъчно и осигурително третиране на разходите за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване

Изх. №ЕВ-55-30-18943

01.12.2025 г.

ЗКПО - чл. 204, т. 2

ЗКПО - §1, т. 34

ЗКПО - чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "а"

ЗКПО - чл. 205

ЗДДФЛ - чл. 24, ал. 2, т. 9

ЗКПО - чл. 208

ЗДДФЛ - чл. 24, ал. 2, т. 12

КСО - чл. 10, ал. 1

КСО - чл. 6, ал. 12

КСО - чл. 4

КСО - чл. 6, ал. 3,

КСО - чл. 4а, ал. 1

КСО -чл. 6, ал. 5

КСО - чл. 6, ал. 2

КСО - чл. 6, ал. 6,

КСО - чл. 6, ал. 7,

НЕВДПОВ - чл. 2, ал. 2

НЕВДПОВ - чл. 2, ал. 3

НЕВДПОВ - чл. 2, ал. 4

ЗЗО - чл. 83, ал. 1

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №ЕВ-55-30-18943/04.11.2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ,) Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).

Посочили сте че, като работодател искате да осигурите на всички служители едновременно две социални придобивки - допълнително пенсионно осигуряване (ДПО) в размер на 60,00 лв. месечно и допълнително здравно осигуряване (ДЗО) в размер на 62,00 лв. месечно. При спазване на принципа за общодостъпност на двете придобивки, искате потвърждение на следните разсъждения:

1. За общата сума на двете придобивки от 120,00 лв. за всяко наето лице не се дължат осигурителни вноски и данък при лицата.
2. Работодателят може да ползва данъчно облекчение за сумата от 120,00 лв. месечно за всяко лице.
3. За сумата от 2,00 лв., която надвишава 60,00 лева за ДЗО, по чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ се дължат осигурителни вноски за лицата.

Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По ЗКПО.

Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура от работодатели в полза на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи попадат вноските/премиите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот", съгласно буква "а" на посочената разпоредба. За целите на данъчния закон в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО е дадена легална дефиниция на понятието "социални разходи, предоставени в натура", която поставя изискване за кумулативното наличие на следните четири условия:

- разходът следва да е отчетен като социална придобивка;

- социалната придобивка да е предоставена по реда и начина, посочен в чл. 293 от Кодекса на труда(КТ) или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;

- социалната придобивка да е достъпна до всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол;

- социалната придобивка да е предоставена в натура (да липсват парични взаимоотношения по отношение на получените придобивки).

При условие че разходите могат да бъдат определени като социални, обстоятелството дали са предоставени в натура или не, е определящо за данъчното им третиране. Възможни са две хипотези:

- ако са предоставени в натура, разходите подлежат на облагане с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО;

- ако не са предоставени в натура, приложима е разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която предвижда социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.

При предоставяне на допълнително пенсионно и здравно осигуряване на работниците, отговарящи на изискването на разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО за социални разходи, предоставени в натура, се прилага разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО, която регламентира освобождаване от облагане с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Вложеният законодателен замисъл е, че ако работодателят предоставя социални придобивки на повече от едно от основанията, визирани в чл. 204, т. 2, буква "а" от закона, то необлагаема е общата сума на тези разходи до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, при условие че предприятието - работодател няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на този разход.

Съгласно чл. 216 във връзка с чл. 208 от ЗКПО превишението над 60,00 лева, т.е. 62,00 лв., подлежи на облагане с окончателен данък в размер на 10 на сто.

По ЗДДФЛ.

На основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

- направените от работодателя социални разходи до 60,00 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност (чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ). Това са социални разходи, които по силата на чл. 208 от ЗКПО не подлежат на облагане с данък върху разходите при изпълнение и на останалите условия, поставени в посочената разпоредба;

- социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО (чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ). Това са направените от работодателя социални разходи в размер над 60,00 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", които се обложени с данък върху разходите по реда на ЗКПО.

Когато разходите не отговарят на посочените по-горе изисквания и не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, то те не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 9 и т. 12 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.

По прилагане на осигурителното законодателство.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от кодекса. Съгласно тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

Съгласно изложената фактическа обстановка запитването се отнася за служители на дружеството, които са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от КСО.

Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Съгласно чл. 293 от КТ начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели.

При условие че средствата за СБКО не са предоставени по реда и начина, определени в чл. 293 от КТ, не е налице основание да се считат за социален разход за целите на осигуряването, поради което разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО е неотносима.

Стойността на придобивките, които не са предоставени за сметка на социалните разходи, представляват осигурителен доход за наетите лица по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху тях се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. В тази хипотеза се дължат и осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (за лицата, родени след 31 декември 1959 г., които не са направили избор за промяна на осигуряване по чл. 4б от КСО), както и за здравно осигуряване (основание чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съответно в чл. 2, ал. 2 - 4 на наредбата се посочват средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ъ предвижда, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Следва да се има предвид, че дължимостта на осигурителните вноски върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Единствени изключения са разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от НЕВДПОВ, които препращат към разпоредби от ЗКПО.

Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в ЗЗО. Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от закона, доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и т. 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение №1 към КЗ са:

- злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);

- заболяване.

Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България. Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени (чл. 82, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО).

Предвид изложеното, върху разходите (премиите) за доброволно здравно осигуряване по договор за медицинска застраховка, отговаряща на изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗЗО, направени от работодател в полза на работниците и служителите, както и върху вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, предоставени за сметка на социалните разходи, не се дължат осигурителни вноски, независимо от размера на вноската.

В случай че разходите за доброволно здравно осигуряване и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не са предоставени за сметка на социалните разходи и не са изпълнени условията на НЕВДПОВ, тези разходи се считат като част от брутното възнаграждение, съответно са осигурителен доход и се дължат осигурителните вноски, определени за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО и по реда на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.