ДОПК - чл. 10, ал. 4, чл. 22, ал. 6 и чл. 84, ал. 1, 2 и 3;
Наредба № 5/29.12.2002 г. - чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 4, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО: Изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда при сключване на трудов договор с чуждестранно физическо лице
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ....... от 22.11.2017 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложеното в запитването, представляваното от Вас дружество има намерение да наеме работници - граждани на трети страни, с разрешението на Агенцията по заетостта, за сезонна работа в рамките на една година. Един от документите, който трябва да бъде представен в Агенцията по заетостта, е "заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава".
Прилагате примерен вариант на трудов договор, сключен на 24.11.2017 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, като срокът на договора е "за сезонна работа до 90 дни и със срок на изпитване в полза на работодателя, който изтича в срока на договора". Посочвате, че така изготвеният договор се изпраща на бъдещия работник, който го подписва и го връща по мейл или куриер, като през цялото това време той не се намира на територията на България. Уточнявате, че началото на договора винаги е определено от датата на издаване на разрешение за пребиваване на лицето в България и ако същото не получи такова разрешение или самото то се откаже на по-късен етап да дойде в България, договорът може да не влезе в сила. Пречка за деклариране на договора, според Вас, е и обстоятелството, че в някои поделения на НАП се изисква нотариално заверено пълномощно при подаване на искане за издаване на служебен номер на чужденец от регистъра на НАП.
Задавате следните въпроси:
- Възниква ли задължение за работодателя да регистрира трудовия договор в НАП от факта, че в него е попълнена дата на сключване на договора? Може ли да се приеме, че този договор е предварителен и да се декларира впоследствие, след пристигането на чужденеца в България, когато той вече ще има издаден ЛНЧ от органите на МВР или служебен номер от НАП. Това би ли довело до санкции за работодателя?
- Кои дати от приложения примерен трудов договор би трябвало да се впишат в точки 10 - Дата на сключване и 12 - Срок на договора от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ? Какво се записва в т. 4 - Данни за наетото лице, при положение че то няма издаден ЛНЧ или служебен номер от НАП?
- В случаите, когато лицето има разрешение за пребиваване в България и му е издаден служебен номер от НАП, кой от двата идентификатора - служебен номер или ЛНЧ трябва да се декларира за целите на осигуряването в НАП?
Във връзка с гореизложеното и с оглед действащата нормативна уредба в областта на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец (чл. 84, ал. 2 от ДОПК).
Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер (чл. 84, ал. 3 от ДОПК).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща:
- в тридневен срок от:
а) сключване на трудовия договор;
б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора;
в) издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда;
г) (нова - ДВ, бр. 23 от 2017 г., в сила от 01.04.2017 г.) промяна на работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, освен в случаите на командироване.
- в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.
В чл. 4, ал. 3 от Наредбата е указано, че работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ако работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок и съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, работодателят изпраща уведомление (приложение № 1) за заличаване на подаденото преди това уведомление (при сключване на трудовия договор). Уведомлението се изпраща в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 от КТ.
От цитираните разпоредби следва, че изпълнението по предоставяне на работна сила от страна на работника или служителя не може да започне, без да е сключен писмен трудов договор и без да му е връчен екземпляр от него, както и без да е изпратено уведомление до съответната ТД на НАП. Това е задължение на работодателя и при неизпълнението му той носи административно-наказателна отговорност.
В тази връзка следва да се отбележи, че 3-дневният срок за регистриране на сключения трудов договор в ТД на НАП започва да тече от деня, следващ деня на сключването на договора (чл. 22, ал. 6 от ДОПК). Следователно, с оглед спазване на регламентирания срок за подаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ в компетентната ТД на НАП, няма пречка, ако договорът бъде сключен на определена дата, а изпълнението на задълженията по договора от наетото лице да започне в един по-късен момент. В случай че лицето не постъпи на работа в уговорения срок, работодателят трябва да изпрати ново уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до съответната ТД на НАП, с което да поиска заличаване на подаденото преди това уведомление.
Съгласно Указанията за попълване на уведомлението за сключен, изменен или прекратен трудов договор (приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) в уведомлението се вписват следните данни:
В т. 10. Дата на сключване - попълва се задължително (ддммгггг) датата на сключване на договора/допълнителното споразумение;
В т. 12. Срок на договора - попълва се (ддммгггг) датата, на която периодът от време или срокът на договора изтича само когато в т. 8 е попълнен код 02;
В т. 4. ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП - попълва се единният граждански номер на наетото лице; за чуждестранните граждани се попълва личният номер, личният номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП.
Предвид изложеното, при попълване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за приложения примерен трудов договор в т. 10. Срок на договора трябва да се отрази датата на сключване на договора, т.е. 24.11.2017 г. В т. 12. Срок на договора, при условие, че трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ (срочен трудов договор, сключен за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго), задължително следва да се впише датата, на която изтича срокът на трудовия договор.
Доколкото в примерния трудов договор не е определен конкретен срок, а е записано, че договорът се сключва за извършване на сезонна работа до 90 дни и със срок за изпитване в полза на работодателя, който изтича в срока на договора, би следвало да се обърнете към съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", за да се определи коректно основанието за сключване на трудовия договор (чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа).
Видно от указанията за попълване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, когато работникът или служителят е чужд гражданин и не е вписан в регистрите на НАП с единен граждански номер, личен номер или личен номер на чужденец, е създадена възможност за попълване на служебен номер, издаден от НАП. За да се издаде служебен номер на наетото чуждестранно лице е необходимо да се подаде искане по утвърден образец (искане за издаване на номер на чужденец) в компетентната ТД на НАП, което се подава лично от лицето или чрез упълномощено от него лице. Към искането следва да се приложи копие от документите, доказващи описаните в него регистрационни данни на чуждестранното физическо лице. При упълномощаване на друго лице не се изисква нотариална заверка на пълномощното (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
Бланка на искането за регистрация на чуждестранно физическо лице може да се намери на интернет страницата на агенцията (www.nap.bg) в Документи - осигуряване, Други документи.
В запитването е изложено, че представляваното дружество възнамерява да наеме работници - граждани на трети страни, с разрешение на Агенцията по заетостта, за сезонна работа в рамките на една година. Един от документите, изисквани от Агенцията по заетостта, е "заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава".
Към запитването е приложен примерен трудов договор, сключен на 24.11.2017 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, със срок "за сезонна работа до 90 дни и със срок на изпитване в полза на работодателя, който изтича в срока на договора". Договорът се изпраща на бъдещия работник, който го подписва и връща по електронна поща или куриер, като през цялото време лицето не се намира на територията на България. Началото на договора винаги е обвързано с датата на издаване на разрешение за пребиваване на лицето в България и ако не бъде издадено такова разрешение или лицето се откаже да дойде в България, договорът може да не влезе в сила.
Посочено е, че пречка за деклариране на договора е и обстоятелството, че в някои поделения на НАП се изисква нотариално заверено пълномощно при подаване на искане за издаване на служебен номер на чужденец от регистъра на НАП.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Възниква ли задължение за работодателя да регистрира трудовия договор в НАП от факта, че в него е попълнена дата на сключване на договора?
Въпрос 2: Може ли да се приеме, че този договор е предварителен и да се декларира впоследствие, след пристигането на чужденеца в България, когато той вече ще има издаден ЛНЧ от органите на МВР или служебен номер от НАП. Това би ли довело до санкции за работодателя?
Въпрос 3: Кои дати от приложения примерен трудов договор би трябвало да се впишат в точки 10 - Дата на сключване и 12 - Срок на договора от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ?
Въпрос 4: Какво се записва в т. 4 - Данни за наетото лице, при положение че то няма издаден ЛНЧ или служебен номер от НАП?
Въпрос 5: В случаите, когато лицето има разрешение за пребиваване в България и му е издаден служебен номер от НАП, кой от двата идентификатора - служебен номер или ЛНЧ трябва да се декларира за целите на осигуряването в НАП?
Правна уредба и идентификация на лицата
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ДОПК лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
Извод: Идентификацията на физическите лица за целите на ДОПК се извършва с ЕГН или ЛНЧ, а когато такива липсват - със служебен номер, издаден от НАП.
Задължение за уведомяване по чл. 62, ал. 5 от КТ
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление по приложение № 1.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата уведомлението по приложение № 1 се изпраща:
- в тридневен срок от:
- сключване на трудовия договор;
- изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора;
- издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда;
- промяна на работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, освен в случаите на командироване (чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата, т. "г" - нова, ДВ, бр. 23 от 2017 г., в сила от 01.04.2017 г.).
- в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ако работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок и съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, работодателят изпраща уведомление (приложение № 1) за заличаване на подаденото преди това уведомление (при сключване на трудовия договор). Уведомлението се изпраща в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 от КТ.
От тези разпоредби следва, че изпълнението по предоставяне на работна сила от страна на работника или служителя не може да започне без сключен писмен трудов договор, без връчен екземпляр от него на работника или служителя и без изпратено уведомление до съответната ТД на НАП. Това е задължение на работодателя и при неизпълнението му той носи административно-наказателна отговорност.
Съгласно чл. 22, ал. 6 от ДОПК тридневният срок за регистриране на сключения трудов договор в ТД на НАП започва да тече от деня, следващ деня на сключването на договора.
Оттук следва, че за спазване на срока за подаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ няма пречка договорът да бъде сключен на определена дата, а изпълнението на задълженията по него от наетото лице да започне по-късно. Ако лицето не постъпи на работа в уговорения срок, работодателят трябва да изпрати ново уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до съответната ТД на НАП за заличаване на подаденото преди това уведомление.
Извод: Задължението за подаване на уведомление възниква от момента на сключване на трудовия договор, като тридневният срок по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 5 тече от деня, следващ датата на сключване, независимо от по-късния момент на фактическо постъпване на работа.
Попълване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ
Съгласно Указанията за попълване на уведомлението за сключен, изменен или прекратен трудов договор (приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5) се попълват следните данни:
- Т. 10 "Дата на сключване" - попълва се задължително (ддммгггг) датата на сключване на договора/допълнителното споразумение.
- Т. 12 "Срок на договора" - попълва се (ддммгггг) датата, на която периодът от време или срокът на договора изтича, само когато в т. 8 е попълнен код 02.
- Т. 4 "ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП" - попълва се единният граждански номер на наетото лице; за чуждестранните граждани се попълва личният номер, личният номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП.
Предвид изложеното, при попълване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за приложения примерен трудов договор в т. 10 "Дата на сключване" следва да се отрази датата на сключване на договора, т.е. 24.11.2017 г.
В т. 12 "Срок на договора", при условие че трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ (срочен трудов договор, сключен за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго), задължително следва да се впише датата, на която изтича срокът на трудовия договор.
Доколкото в примерния трудов договор не е посочена конкретна крайна дата, а е формулиран като "за сезонна работа до 90 дни", за целите на уведомлението следва да се определи и впише конкретна дата, на която изтича срокът на договора, съобразно максималния договорен срок.
Относно т. 4 "ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП" за чуждестранните граждани се попълва наличният идентификатор - личен номер, личен номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП. Когато лицето няма издаден ЛНЧ или служебен номер към момента на подаване на уведомлението, следва да се предприемат действия за издаване на служебен номер по реда на ДОПК, който да бъде използван за идентификация в уведомлението.
В случаите, когато лицето има разрешение за пребиваване в България и му е издаден ЛНЧ, идентификацията по чл. 84, ал. 2 от ДОПК се извършва чрез личния номер на чужденец. Служебен номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК се използва само когато лицето не разполага с ЕГН или ЛНЧ.
Извод: В т. 10 на уведомлението се вписва реалната дата на сключване на договора (24.11.2017 г.), в т. 12 - конкретната дата на изтичане на срока на срочния договор, а в т. 4 - съответно ЛНЧ или, при липса на такъв, служебен номер, издаден от НАП; при наличие на ЛНЧ той е водещият идентификатор, а служебен номер се използва само при липса на ЕГН/ЛНЧ.
Отговор по поставените въпроси
По Въпрос 1: От факта, че в трудовия договор е попълнена дата на сключване, възниква задължение за работодателя да подаде уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в тридневен срок, считано от деня, следващ датата на сключване на договора, независимо от това, че изпълнението може да започне по-късно.
Извод: Да, възниква задължение за регистрация в НАП от момента на сключване на договора с посочена дата.
По Въпрос 2: Договорът, сключен по описания начин, не се третира като предварителен за целите на уведомяването по чл. 62, ал. 5 от КТ. Той подлежи на деклариране в установения тридневен срок от сключването му. Декларирането му едва след пристигането на чужденеца в България би означавало неспазване на срока и може да доведе до административно-наказателна отговорност за работодателя. Ако лицето не постъпи на работа и трудовото правоотношение се счита за невъзникнало по чл. 63, ал. 3 от КТ, работодателят следва да подаде уведомление за заличаване в тридневен срок от изтичане на този срок.
Извод: Договорът не може да се третира като предварителен за целите на чл. 62, ал. 5 КТ и отлагането на декларирането до пристигането на лицето би било нарушение, подлежащо на санкция.
По Въпрос 3: В т. 10 "Дата на сключване" на уведомлението се вписва датата на сключване на договора - 24.11.2017 г. В т. 12 "Срок на договора", при срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, задължително се вписва датата, на която изтича срокът на договора.
Извод: В т. 10 се вписва 24.11.2017 г., а в т. 12 - конкретната крайна дата на договора, съответстваща на договорения срок.
По Въпрос 4: В т. 4 "ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП" за чуждестранно лице се попълва личен номер, личен номер на чужденец или служебен номер, издаден от НАП. При липса на ЛНЧ към момента на подаване на уведомлението следва да се използва служебен номер, издаден от НАП по реда на чл. 84, ал. 3 от ДОПК.
Извод: В т. 4 се вписва наличният идентификатор - при липса на ЛНЧ се използва служебен номер, издаден от НАП.
По Въпрос 5: Когато лицето има разрешение за пребиваване и му е издаден ЛНЧ, идентификацията по чл. 84, ал. 2 от ДОПК се извършва чрез този личен номер на чужденец. Служебен номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК се използва само ако лицето не разполага с ЕГН или ЛНЧ.
Извод: При наличие на ЛНЧ за целите на осигуряването в НАП следва да се декларира ЛНЧ, а служебен номер се използва само при липса на ЕГН/ЛНЧ.
