ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... с вх. № 20-30-58/ 23.08.2021 г., в което се отправят въпроси, относно приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изразявам следното становище:
В писмото Ви е изложена следната фактическа обстановка:
През месец декември 2020 г. е починал районен съдия към Районен съд /РС/ гр. В. Предвид прекратяване на правоотношенията и наличието на неизползван платен годишен отпуск, на същото лице се е дължало обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.
През месец януари 2021 г. същото е изплатено на наследниците, като е начислен и удържан данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
Наследниците са подали заявление до Районен съд гр. В за възстановяване на данъка, който те считат, че е неправомерно удържан.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е удържан данък върху изплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ?
2. Следва ли РС В. да изплати/възстанови удържания данък, ако същият е неправомерно удържан?
3. Ако РС В. не е лицето, което следва да възстанови данъка, какъв е редът за връщане на данъка и какви документи ще е нужно да се издадат от РС на наследниците?
4. Следва ли изплатените суми да се отразят в справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи. Съгласно чл. 13, ал. 2 от закона не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
В случая, изплатената сума, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за наследодателя, не се явява доход по смисъла на ЗДДФЛ за лицата наследници, предвид че се получава в това им качество. Следователно, по реда на ЗДДФЛ не се издава документ за изплащането.
Получател на сумата се явяват наследниците и предвид на гореизложеното, данък не следва да се удържа, респективно осигурителни вноски.
Неправомерно удържаният данък следва да се възстанови от РС на лицата - наследници.
Лице, платец на суми, което не е било задължено да удържа данък върху дохода по чл. 42 от ЗДДФЛ, но неправилно е удържало и внесло такъв в бюджета, следва да възстанови същия на лицето, от което е удържан, а в последствие да иска възстановяване по реда на ДОПК или да извърши прихващане последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения.
В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ не се посочват изплатени суми, представляващи наследствено имущество на наследниците.
В писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:
През месец декември 2020 г. е починал районен съдия към Районен съд гр. В. Поради прекратяване на правоотношенията и наличие на неизползван платен годишен отпуск, на това лице се е дължало обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. През месец януари 2021 г. обезщетението е изплатено на наследниците, като е начислен и удържан данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. Наследниците са подали заявление до Районен съд гр. В за възстановяване на данъка, който считат за неправомерно удържан.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Правилно ли е удържан данък върху изплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ?
Въпрос 2: Следва ли РС В. да изплати/възстанови удържания данък, ако същият е неправомерно удържан?
Въпрос 3: Ако РС В. не е лицето, което следва да възстанови данъка, какъв е редът за връщане на данъка и какви документи ще е нужно да се издадат от РС на наследниците?
Въпрос 4: Следва ли изплатените суми да се отразят в справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ?
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи. Съгласно чл. 13, ал. 2 от закона не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
В разглеждания случай изплатената сума, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ, дължимо на наследодателя, не се явява доход по смисъла на ЗДДФЛ за лицата наследници, тъй като се получава от тях в качеството им на наследници. Поради това по реда на ЗДДФЛ не се издава документ за изплащането на тази сума.
Получатели на сумата са наследниците и предвид изложеното данък не следва да се удържа, както и не следва да се дължат осигурителни вноски.
Неправомерно удържаният данък следва да се възстанови от Районен съд на лицата - наследници. Лице - платец на суми, което не е било задължено да удържа данък върху дохода по чл. 42 от ЗДДФЛ, но неправилно е удържало и внесло такъв в бюджета, следва да възстанови същия на лицето, от което е удържан, а впоследствие да иска възстановяване по реда на ДОПК или да извърши прихващане последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения.
В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ не се посочват изплатени суми, представляващи наследствено имущество на наследниците.
Извод: Обезщетението по чл. 224 от КТ, изплатено на наследниците на починалия съдия, представлява наследствено имущество и не е доход по смисъла на ЗДДФЛ за наследниците; върху него не следва да се удържа данък и осигурителни вноски, неправомерно удържаният данък подлежи на възстановяване от Районния съд на наследниците, като съдът впоследствие търси възстановяване или прихващане по реда на ДОПК, и тези суми не се отразяват в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.
