НАП: Данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за чуждестранно лице с местно данъчно третиране

Посочено е, че сте турски гражданин, който от две години живее със семейството си в Република България, работите по трудов договор и имате адресна регистрация (временен адрес) в с. Б, общ. Б. Установили сте център на жизнени интереси в България. Приложена е служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатен доход и удържан данък за 2024 г. Считате, че за целите на данъчното облагане сте местно лице на страната за 2024 г.

Въпрос: Имате ли право да ползвате данъчно облекчение за деца по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ?

Условията за ползване на данъчното облекчение за деца са уредени в чл. 22в от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 22в, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ облекчението може да се прилага от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:

• 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
  • а) детето не е настанено извън семейството, и
  • б) не е учредено попечителство или настойничество, или
• 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
• 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
• 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 22в, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:

• 1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
• 2. детето не е навършило пълнолетие;
• 3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.

Данъчното облекчение за деца се прилага, когато кумулативно са налице всички условия и обстоятелства, изрично посочени в чл. 22в от ЗДДФЛ. Облекчението се ползва при условие, че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, включително когато декларацията се подава по реда на чл. 53, ал. 2, както и по реда на чл. 103 и чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Местно лице за данъчни цели е лице, което отговаря на условията на чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

• 1. което има постоянен адрес в България, или
• 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
• 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
• 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. При наличие на една от изброените хипотези физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство.

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 4 от СИДДО за целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище (място на регистрация), място на управление или всеки друг критерий от подобно естество.

Ако престоят Ви в Република България надвишава 183 дни за данъчната 2024 г. и центърът на жизнените Ви интереси се намира в страната, ще се третирате като местно лице за данъчни цели за посочената година и при условие, че отговаряте на изискванията на чл. 22в от ЗДДФЛ, ще може да ползвате данъчно облекчение за деца.

Обръща се внимание, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина (чл. 6 от ЗДДФЛ). При подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от закона следва да се декларират всички придобити от Вас облагаеми доходи от страната и чужбина.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: При условие че за 2024 г. сте местно лице за данъчни цели в Република България (включително при престой над 183 дни и център на жизнени интереси в страната) и са изпълнени всички кумулативни изисквания на чл. 22в от ЗДДФЛ, както и липсват подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, имате право да ползвате данъчно облекчение за деца.