Изх. № М-24-36-9
Дата: 11.06.2021 год.
ЗКПО, чл. 209, ал. 1, т. 2
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх.№М-24-36-9/16.02.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
"Д..." ЕООД е работодател, който предоставя на служителите си ваучери за храна по смисъла на чл. 204, ал.1, т. 2, б. "б" от ЗКПО.
С Ревизионен акт (РА) от 19.10.2020 г. на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Поради временни затруднения, предизвикани от пандемията с Ковид-19, дружеството е заплатило частично задълженията си по РА. За неизплатената част от задълженията е подало молба за разсрочването им, като е предложило и обезпечение, покриващо размера на непогасената част от задължението и проект на погасителен план. Посочено е, че от публичния изпълнител е наложен запор върху предложената като обезпечение вещ, както и че предстои произнасяне от компетентния орган по направеното от дружеството искане за разсрочване на установените с РА публични задължения.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В случай че компетентният орган издаде разрешение за разсрочване на задълженията, ще се счита ли, че са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО(в сила от 01.01.2021 г.)- т.е.дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, за да може то да се възползва от данъчното облекчение по чл. 209, ал. 1 за ваучерите за храна до 80 лв., предвид факта, че разсрочените задължения не подлежат на принудително изпълнение, ако бъде изпълняван одобреният план за разсрочване?
2. В случай че отговорът на първия въпрос е положителен - ще се приеме ли за доказателство, че изискването на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е изпълнено, ако към края на съответния месец дружеството се снабдява с удостоверение по чл.87, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), от което е видно, че не са налице изискуеми задължения?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
С данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи, съгласно б. "б" от цитираната точка, попадат и разходите за ваучери за храна.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО (изм. ДВ, бр.104/2020 г. в сила от 01.01.2021 г.) дава възможност на данъчно задължените лица (ДЗЛ) да не облагат с данък върху разходите, извършените от тях социални разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т. 1 до т. 3 на същата алинея. Едно от тях е ДЗЛ да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е допълнена с ново изречение второ, съгласно което не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка на лицето или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Национална агенция за приходите.
Задълженията за данъци и лихвите върху тях са публични държавни вземания, на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 от ДОПК. Когато срокът за доброволно им изпълнение, предвиден в съответния материален данъчен закон, е изтекъл и е налице изпълнително основание, същите подлежат на принудително изпълнение. Видно от изложеното в запитването, спрямо дружеството е налице влязъл в сила Ревизионен акт (РА), с който са определени задължения за корпоративен данък и съответните лихви за забава, поради което същите могат да се определят като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. Видно е също, че лицето е депозирало молба за разсрочване на установените с РА задължения, обезпечени с наложен запор върху предложената като обезпечение вещ.
С издаване на разрешението за разсрочване на публичното задължение, компетентният орган определя съответния размер на погасителните вноски и нов падеж на плащането им, съобразно одобрен погасителен план. С определянето на нов срок за плащане посоченото задължение ще бъде ликвидно, но не и изискуемо, и същото няма да подлежи на принудително събиране преди изтичане на крайния падеж за плащане. Издаденото разрешение се отразява в данъчно-осигурителната сметка на лицето.
В случай че задълженото лице не изпълни на падежа съответната вноска/вноски съгласно одобрения погасителен план, публичните задължения, определени с РА, ще станат незабавно изискуеми и публичният изпълнител ще предприеме действия за принудителното им събиране.
С оглед горното, считам, че когато дружеството погасява в срок определените съобразно погасителния план вноски и няма други текущи задължения, подлежащи на принудително изпълнение, същото ще отговаря на условието да няма задължения, отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП.
При изпълнение едновременно на условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, дружеството ще може да се възползва от облекчението за необлагане с данък върху разходите на социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗКПО в размер до 80 месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице.
Липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения следва да е налице към края на всеки месец, през който се начисляват разходите, и подлежи на доказване от страна на лицето с относимите за това доказателства.
Както бе вече посочено, с изменението на чл. 209, ал. 1 т. 2 от ЗКПО се счита, че не са налице задължения, подлежащи на принудително изпълнение, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП. Следва да се обърне внимание, че предоставяните от НАП електронни услуги позволяват получаване на своевременна информация за непогасените задължения, установени от НАП и/или предявени в НАП за принудително събиране. В този смисъл, достатъчно е информирането на лицето от информационната система на НАП за отразените в нея задължения в данъчно-осигурителната му сметка и отразяването им като предявени за принудително събиране. Доказателство за това би могло да бъде например разпечатка на електронно видимата информация или съхранението й в електронен вид.
По отношение на въпроса за удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, следва да се има предвид, че съдържанието му е стриктно определено в закона, същото се издава за наличие или липса на публични задължения, като се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В това удостоверение не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Следователно информацията, удостоверена в същото към датата на неговото издаване, не би се покривала с необходимата за изпълнение на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО информация за подлежащи на принудително изпълнение задължения. Принудително изпълнение се предприема въз основа на посочените в чл. 209 от ДОПК изпълнителни основания. Невнесеното в установените срокове, определено по основание и размер, публично вземане се класифицира като подлежащо на принудително изпълнение, освен ако изпълнението на същото е спряно на предвидено в нормативен акт основание или е допуснато отсрочване или разсрочване, тъй като по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. На принудително изпълнение подлежат както безспорните публични задължения, така и тези, които са спорни към определения от закона момент, но за които законодателят изрично е допуснал предварително изпълнение.
Доколкото изпълнението на изискванията за ползване на преференции е в зависимост и от факта на достигане до знанието на лицето за наличие или липса на подлежащи на изпълнение публични задължения, законът въвежда пояснението, че знанието на лицето е в зависимост от определени факти - ако към определения от закона момент - края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП, се счита, че не са налице задължения за целите на освобождаването от облагане на социалните разходи за ваучери за храна, предвидено в чл. 209 от ЗКПО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Д..." ЕООД е работодател, който предоставя на служителите си ваучери за храна по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗКПО. С ревизионен акт (РА) от 19.10.2020 г. на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. РА не е обжалван и е влязъл в законна сила. Поради временни затруднения, предизвикани от пандемията с Ковид-19, дружеството е заплатило частично задълженията си по РА. За неизплатената част от задълженията е подало молба за разсрочването им, като е предложило обезпечение, покриващо размера на непогасената част от задължението, и проект на погасителен план. Посочено е, че от публичния изпълнител е наложен запор върху предложената като обезпечение вещ и че предстои произнасяне от компетентния орган по искането за разсрочване на установените с РА публични задължения.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: В случай че компетентният орган издаде разрешение за разсрочване на задълженията, ще се счита ли, че са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (в сила от 01.01.2021 г.) - т.е. дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, за да може да се възползва от данъчното облекчение по чл. 209, ал. 1 за ваучерите за храна до 80 лв., предвид факта, че разсрочените задължения не подлежат на принудително изпълнение, ако бъде изпълняван одобреният план за разсрочване?
Въпрос 2: В случай че отговорът на първия въпрос е положителен - ще се приеме ли за доказателство, че изискването на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е изпълнено, ако към края на съответния месец дружеството се снабдява с удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, от което е видно, че не са налице изискуеми задължения?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба е изразено следното становище:
С данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи, съгласно б. "б" от цитираната точка, попадат и разходите за ваучери за храна.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО (изм. ДВ, бр. 104/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) дава възможност на данъчно задължените лица да не облагат с данък върху разходите извършените от тях социални разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т. 1 до т. 3 на същата алинея. Едно от тези условия е данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери.
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е допълнена с ново изречение второ, съгласно което не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка на лицето или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Национална агенция за приходите.
Задълженията за данъци и лихвите върху тях са публични държавни вземания на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 от ДОПК. Когато срокът за доброволното им изпълнение, предвиден в съответния материален данъчен закон, е изтекъл и е налице изпълнително основание, тези задължения подлежат на принудително изпълнение.
От изложеното в запитването е видно, че спрямо дружеството е налице влязъл в сила ревизионен акт, с който са определени задължения за корпоративен данък и съответните лихви за забава, поради което тези задължения могат да се определят като подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. Видно е също, че лицето е депозирало молба за разсрочване на установените с РА задължения, обезпечени с наложен запор върху предложената като обезпечение вещ.
С издаване на разрешението за разсрочване на публичното задължение компетентният орган определя съответния размер на погасителните вноски и нов падеж на плащането им, съобразно одобрен погасителен план. С определянето на нов срок за плащане посоченото задължение ще бъде ликвидно, но не и изискуемо, и няма да подлежи на принудително събиране преди изтичане на крайния падеж за плащане. Издаденото разрешение се отразява в данъчно-осигурителната сметка на лицето.
В случай че задълженото лице не изпълни на падежа съответната вноска/вноски съгласно одобрения погасителен план, публичните задължения, определени с РА, ще станат незабавно изискуеми и публичният изпълнител ще предприеме действия за принудителното им събиране.
С оглед на горното се приема, че когато дружеството погасява в срок определените съобразно погасителния план вноски и няма други текущи задължения, подлежащи на принудително изпълнение, то ще отговаря на условието да няма задължения, отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП. При едновременно изпълнение на условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, дружеството ще може да се възползва от облекчението за необлагане с данък върху разходите на социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗКПО в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице.
Извод: При наличие на разрешение за разсрочване, спазване на погасителния план и липса на други подлежащи на принудително изпълнение текущи задължения, дружеството се счита, че отговаря на изискването на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и може да ползва облекчението за ваучери за храна до 80 лв. месечно при изпълнение и на останалите условия по чл. 209, ал. 1.
Липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения трябва да е налице към края на всеки месец, през който се начисляват разходите, и подлежи на доказване от страна на лицето с относимите за това доказателства.
Както вече е посочено, с изменението на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се счита, че не са налице задължения, подлежащи на принудително изпълнение, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в НАП.
Посочва се, че предоставяните от НАП електронни услуги позволяват получаване на своевременна информация за непогасените задължения, установени от НАП и/или предявени в НАП за принудително събиране. В този смисъл е достатъчно информирането на лицето от информационната система на НАП за отразените в нея задължения в данъчно-осигурителната му сметка и за отразяването им като предявени за принудително събиране. Доказателство за това може да бъде, например, разпечатка на електронно видимата информация или съхранението й в електронен вид.
Извод: За доказване на липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения е достатъчно лицето да разполага с информация от информационната система на НАП за състоянието на данъчно-осигурителната му сметка и за отразените като предявени за принудително събиране задължения, като доказателство може да служи разпечатка или електронно съхранена информация.
По отношение на въпроса за удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК се посочва, че съдържанието му е стриктно определено в закона. То се издава за наличие или липса на публични задължения, като се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В това удостоверение не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Следователно информацията, удостоверена в него към датата на издаването му, не се покрива с необходимата за изпълнение на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО информация за подлежащи на принудително изпълнение задължения.
Принудително изпълнение се предприема въз основа на посочените в чл. 209 от ДОПК изпълнителни основания. Невнесеното в установените срокове, определено по основание и размер, публично вземане се класифицира като подлежащо на принудително изпълнение, освен ако изпълнението на същото е спряно на предвидено в нормативен акт основание или е допуснато отсрочване или разсрочване, тъй като по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. На принудително изпълнение подлежат както безспорните публични задължения, така и тези, които са спорни към определения от закона момент, но за които законодателят е предвидил възможност да се предприемат действия по принудително събиране.
Извод: Удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК не съдържа необходимата информация за подлежащи на принудително изпълнение задължения по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и само по себе си не е достатъчно доказателство за изпълнение на това изискване.
