НАП: Обезпечения по чл. 176в ЗДДС при принудително изпълнение и разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК

В запитването е поставен въпрос относно предоставяне на обезпечение по чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от данъчно задължено лице, на което, на основание чл. 229 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е дадено разрешение от публичен изпълнител за временно разпореждане със суми за неотложни плащания във връзка с образувано изпълнително производство за погасяване на изискуеми задължения за данък върху добавената стойност за предходни периоди.

В разпоредбата на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС са посочени хипотезите, при които следва да се предоставя обезпечение във връзка с дейността на данъчно задължени лица, свързана с течни горива. Съгласно тази разпоредба всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период:

• извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв.;
• извърши вътреобщностно придобиване на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, с обща стойност на данъчните основи на придобиванията над 25 000 лв.;
• получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.

Съгласно чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

Разпоредбата на чл. 111е от ППЗДДС предвижда, че обезпечението се усвоява по реда за принудителното изпълнение, предвиден в ДОПК, когато е налице непогасено изискуемо задължение за данък върху добавената стойност на данъчно задълженото лице. В производството по принудително изпълнение обезпечението се усвоява до размера на задълженията по изпълнителното дело.

Извод: Обезпечението по чл. 176в от ЗДДС се предоставя при наличие на посочените в ал. 1 хипотези, а редът за неговото предоставяне, освобождаване и усвояване е уреден в ППЗДДС, като усвояването се извършва по реда на принудителното изпълнение по ДОПК до размера на задълженията по изпълнителното дело.

В глава двадесета и пета "Принудително изпълнение", раздел IV "Действия", с разпоредбата на чл. 229 "Разрешение за неотложни плащания" от ДОПК е установена правна възможност в рамките на действията по принудително изпълнение, чрез които могат да бъдат събрани публичните вземания, предмет на изпълнителното дело. Тази възможност се реализира чрез разпореждане до банката, с което публичният изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Разрешението за неотложни плащания се дава за плащания от сметка на длъжника, върху която публичният изпълнител е наложил запор по чл. 202, ал. 1 от ДОПК.

С разрешението по чл. 229 от ДОПК се предоставя възможност на задълженото лице да извършва плащания, за да не бъде поставяно в положение да преустанови икономическата си дейност поради липса на средства, необходими за осъществяването на тази дейност, вследствие на което би било в невъзможност да погасява и задълженията си.

За защита на фискалните интереси на държавата разрешението се издава от публичния изпълнител при наличие на условията, посочени в чл. 229, ал. 3 от ДОПК. Разпореждането се издава, ако са налице доказателства, че:

• сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;
• забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни;
• сумите са за публични вземания.

С разрешението за неотложни плащания се постига баланс между фискалния интерес за изпълнение на публичното задължение и интересите на задълженото лице, свързани с възможността да продължи осъществяването на стопанската си дейност, като обслужва неотложните си плащания.

На основание чл. 229, ал. 6 от ДОПК разрешението може да се изменя или отменя от органа, който го е издал.

Извод: Разрешението за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК представлява инструмент в рамките на принудителното изпълнение, който позволява временно разпореждане със запорирани суми за неотложни плащания, при строго определени условия и при възможност за изменение или отмяна от публичния изпълнител.

Въз основа на сравнителното разглеждане на относимата нормативна уредба се приема, че за целите на ЗДДС основното предназначение на обезпечението по чл. 176в от ЗДДС е да гарантира изпълнението на задълженията за ДДС, възникнали през данъчния период, в който е предоставено обезпечението, и то следва да се ползва за погасяване на ДДС, който би възникнал в срока на действие на обезпечението.

Що се отнася до погасяването на възникнали в предходни данъчни периоди задължения за ДДС, обезпечени чрез запор върху банкова сметка на длъжника, по отношение на която е издадено разрешение за неотложно плащане, се посочва, че няма пречка погасяването на това задължение да се извършва при условията и по реда на даденото от публичния изпълнител разрешение по чл. 229 от ДОПК. Допълнително се отбелязва, че при констатирано неизпълнение на условията на разрешението (например когато не е извършено периодично определеното плащане за погасяване на дълга, не е извършено в срок или не се спазва условието за плащане на текущите публични задължения и допълнително начислените лихви), публичният изпълнител разполага с правомощие да отмени разрешението.

Към усвояване на обезпечението по чл. 176в от ЗДДС може да се пристъпи в хода на изпълнителното производство в случай, че възникналите през периода на действие на обезпечението задължения за ДДС не се погасят в срока за доброволно изпълнение и бъдат присъединени по изпълнителното дело, независимо от издаденото разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК.

Извод: Обезпечението по чл. 176в от ЗДДС е предназначено да гарантира и да се използва за погасяване на задължения за ДДС, възникнали през периода на действието му, докато задълженията за ДДС от предходни периоди, обезпечени чрез запорирана банкова сметка, могат да се погасяват по реда и при условията на разрешението за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК, като при неизпълнение на тези условия публичният изпълнител може да отмени разрешението, а при непогасяване на текущите задължения за ДДС в срока за доброволно изпълнение може да се пристъпи към усвояване на обезпечението по чл. 176в от ЗДДС в рамките на изпълнителното производство.