2_ 602/20.08.2021 г.
чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл.96, ал.9 от ЗДДС
ОТНОСНО: регистрация по ЗДДС на чуждестранно юридическо лице
В дирекция ОДОП ..... е постъпило писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията, с вх. № ........., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Ваш бъдещ клиент гръцка фирма ........., която няма регистрация по ДДС в Гърция, е с основна дейност дистанционна продажба на стоки чрез интернет магазин. Възнамерява да продава на български физически лица чрез интернет магазин.
Стоките ще се купуват от български фирми. Ще се съхраняват в склад, който се намира в България.
Транспортирането на стоките до крайните клиенти - ДНЗЛ /ФЛ/ от България ще започва от склада на дружеството в България.
Поставени са следните въпроси:
- Подлежи ли гръцката фирма "А" на задължителна регистрация по ЗДДС в България, преди да започне да продава на територията на България, или трябва да достигне задължителен праг за регистрация и какъв е прага - 10 000 евро или 50 000 лв.?
- Може ли гръцката фирма "А" да получи ДДС номер в България и като клон с BG номер да продава на физически лица и да се облага в България като българско юридическо лице или трябва да се регистрира в Гърция чрез система One stop shop?
Предвид разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност и Правилника за прилагане на ЗДДС, изразявам следното принципно становище, с оглед обстоятелствата изложени в запитването:
В запитването описвате бъдещи намерения, без необходимата конкретизация, която е от съществено значение за определянето на задълженията, предвид което е необходимо да се има предвид следното:
Относно регистрация по ЗДДС на гръцкото дружество:
Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС поставя определени условия, при наличие на които за данъчно задълженото лице възниква задължение за регистрация:
- лицето да е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
- лицето да не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
В § 1, т. 11 и т. 10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".
"Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Като "постоянен обект" законът определя: търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина. кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С -168/84; С -190/95; С -231/94; С- 260/95), съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая преценката дали ДЗЛ от Гърция е установено на територията на страната, следва да бъде направена, въз основа на конкретните факти и обстоятелства, при съобразяване на разпоредбите на ЗДДС и установената практика на СЕС.
Друго условие, което законът изисква е задълженото лице да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Стока по смисъла на чл. 5 ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Не са стока по смисъла на разпоредбата парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя съгласно чл. 17 от ЗДДС. По смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В конкретният случай мястото на изпълнение на доставката на стоки е на територията на страната, т.к. същите се транспортират от склад на територията на страната до съответните получатели физически лица от България.
Предвид разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
С оглед по-горе изложеното, в случаите когато гръцкото дружество е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, ще подлежи на регистрация по чл.96, ал.1 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.9 от ЗДДС независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 /коетоне е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставкина стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС/ е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, или право за регистрация по чл. 154, 156 и 157а.
С оглед посоченото в разпоредбата, в случаите когато гръцкото дружество не е установенона територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, ще подлежи на регистрация по чл.96, ал.9 от ЗДДС.
В тези случаи специалната регистрация за прилагане на режим в Съюза, визирана в чл.156 от ЗДДС няма да намери приложение, тъй като не е налице вътреобщностна дистанционна продажба - стоките се транспортират от България до получатели физически лица също от България.
Редът за регистрация на чуждестранно лице е регламентиран с разпоредбата на чл.133 от ЗДДС.
Следва да имате предвид също указаното в чл. 94, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 80, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че НАП създава и поддържа специален регистър по ЗДДС, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК. С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG".
С § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗДДС е уточнено, че "идентификационен номер" е: единен идентификационен код по търговския регистър - на вписаните в търговския регистър лица; единният идентификационен код по БУЛСТАТ - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица; единният граждански номер или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ и служебният номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК за лицата, различни от предходните, които са задължени лица по ДОПК.
По отношение наличие на изискване за вписване в Регистър БУЛСТАТ за чуждестранното ЮЛ, НАП не е компетентна да изрази становище.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: бъдещ клиент - гръцко юридическо лице, което няма регистрация по ДДС в Гърция, осъществява основна дейност дистанционна продажба на стоки чрез интернет магазин. Предвижда да продава стоки на български физически лица чрез интернет магазин. Стоките ще се закупуват от български фирми, ще се съхраняват в склад, намиращ се в България, и ще се транспортират до крайните клиенти - данъчно незадължени лица (физически лица) от България, като превозът ще започва от склада на дружеството в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Подлежи ли гръцката фирма "А" на задължителна регистрация по ЗДДС в България, преди да започне да продава на територията на България, или трябва да достигне задължителен праг за регистрация и какъв е прага - 10 000 евро или 50 000 лв.?
Въпрос 2: Може ли гръцката фирма "А" да получи ДДС номер в България и като клон с BG номер да продава на физически лица и да се облага в България като българско юридическо лице или трябва да се регистрира в Гърция чрез система One stop shop?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), и предвид изложените в запитването бъдещи намерения, без необходимата конкретизация, която е съществена за определяне на задълженията, се посочва следното принципно становище.
1. Относно регистрацията по ЗДДС на гръцкото дружество
Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС поставя условия, при наличие на които за данъчно задълженото лице възниква задължение за регистрация:
- лицето да е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС;
- лицето да не е установено на територията на страната и да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС.
В § 1, т. 11 и т. 10 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията "лице, установено на територията на страната" и "постоянен обект".
"Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
"Постоянен обект" е: търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За определяне на понятието "постоянен обект" следва да се отчитат конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (дела C-168/84, C-190/95, C-231/94, C-260/95), съгласно която под "постоянен обект" се разбира дейност, която притежава характеристики на дълготрайност и структура, адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на тази дейност. За да бъде определен като постоянен, конкретен обект трябва да отговаря на изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за извършваните доставки.
В конкретния случай преценката дали данъчно задълженото лице от Гърция е установено на територията на страната следва да се направи въз основа на конкретните факти и обстоятелства, при съобразяване на разпоредбите на ЗДДС и практиката на СЕС.
Друго условие по чл. 95 от ЗДДС е лицето да извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. Съгласно чл. 12 от ЗДДС, облагаема доставка на стока е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Съгласно чл. 5 от ЗДДС, стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Когато предмет на доставката е стока, мястото на изпълнение се определя по чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В разглеждания случай мястото на изпълнение на доставките на стоки е на територията на страната, тъй като стоките се транспортират от склад на територията на страната до получатели - физически лица от България.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето подава заявлението в 7-дневен срок от датата на достигане на оборота.
С оглед на горното, когато гръцкото дружество е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, то подлежи на регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, независимо от облагаемия оборот по ал. 1, всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 от ЗДДС (което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от ЗДДС) е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по закона, освен в случаите, в които законът предвижда задължение за регистрация по чл. 97 от ЗДДС или право за регистрация по чл. 154, чл. 156 и чл. 157а от ЗДДС.
С оглед на това, когато гръцкото дружество не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, то подлежи на регистрация по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС.
В тези случаи специалната регистрация за прилагане на режим в Съюза по чл. 156 от ЗДДС не намира приложение, тъй като не е налице вътреобщностна дистанционна продажба - стоките се транспортират от България до получатели - физически лица, също от България.
Редът за регистрация на чуждестранно лице е уреден в чл. 133 от ЗДДС.
Следва да се има предвид и чл. 94, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 80, ал. 3 от ДОПК, съгласно които НАП създава и поддържа специален регистър по ЗДДС, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК. С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който се поставя знакът "BG".
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, "идентификационен номер" е: единен идентификационен код по търговския регистър - на вписаните в търговския регистър лица; единният идентификационен код по БУЛСТАТ ... (текстът в запитването е прекъснат).
Извод: Гръцкото дружество подлежи на регистрация по ЗДДС в България при извършване на облагаеми доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, като:
- ако е установено на територията на страната - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. за съответния период;
- ако не е установено на територията на страната - по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС, независимо от оборота, в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът става изискуем.
В разглежданата хипотеза не се прилага режимът в Съюза по чл. 156 от ЗДДС, а при регистрация дружеството получава български ДДС номер с префикс "BG" по реда на чл. 133 от ЗДДС.
