Относно:Разходи за командировки
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ......18.04.2016г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество с предмет на дейност геоложки проучвания назначава работници с временни или постоянни трудови договори, според обема на работата и времето за изпълнение на сондажните програми.
Пътуването до обектите се извършва със служебен транспорт.
Работниците се настаняват в хотели или къщи под наем.
На работниците се предоставят средства за храна.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- По какъв начин може да се командироват работниците и служителите на обекти извън общината?
- За какъв период от време могат да бъдат командировани работниците?
- На какви трудови договори трябва да са назначени работниците?
При така изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите /НАП/ са определени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона посочва, че агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
Във връзка с изпълнение на функциите и задачите на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗНАП Изпълнителният директор на НАП, организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин и дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Правата на задължените лица са посочени в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предвид посоченото по-горе НАП има компетентност да разяснява и издава становища по въпроси свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
В запитването Ви не са поставени конкретни въпроси свързани с прилагането на данъчното законодателство.
Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са уредени в Наредбата за командировките в страната /НКС/, която е издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно § 4 от преходните и заключителни разпоредби на НКС контролът по прилагането на наредбата се възлага на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, които дават указания съобразно своята компетентност, както следва:
1. Министерството на труда и социалната политика: по раздел I. Общи положения и по раздел IV. Дневни пари.
2. Министерството на финансите: по раздел II. Ред за командироване; по раздел III. Пътни пари; по раздел V. Квартирни пари; по раздел VI. Отчетност и контрол.
За целите на данъчното облагане и признаване на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно чл. 33 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Документирането на разходите за данъчни цели се извършва в съответствие с изискванията на НКС - заповед за командировка, писмен отчет за извършената работа, билети, пътни листове, фактури, документи за нощувки - договори, разписки за плащане на наем, трудови договори и други документи относими към тези разходи.
Съгласно чл. 6, т. 2 от наредбата не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение.
Лица, които могат да бъдат командировани имат право на пътни /чл. 11 до чл. 18/, дневни /чл. 19 до чл. 25/ и квартирни пари /чл. 26 до чл. 28 от наредбата/.
Когато са изпълнени изискванията на наредбата, разходите са направени в съответствие с предмета на дейност на дружеството и са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на лицата наети по трудови договори или по извънтрудови правоотношения следва да бъдат признати за данъчни цели.
С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ са посочени различни видове допълнителни суми, които се предоставят на лицата наети по трудови договори, които не се включват в облагаемия доход. В точка 5 на цитираната норма е определено, че не се включват в облагаемия доход стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В заключение и с оглед изложеното по-горе, разходите за пътуване и престой /командировки/ при изпълнение на нормативните изисквания, следва да са данъчно признат разход и в определените от закона размери не са облагаем доход на лицата наети по трудов договор или по извънтрудови правоотношения /чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ/.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество с предмет на дейност геоложки проучвания назначава работници с временни или постоянни трудови договори според обема на работата и времето за изпълнение на сондажните програми. Пътуването до обектите се извършва със служебен транспорт. Работниците се настаняват в хотели или къщи под наем. На работниците се предоставят средства за храна.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос: По какъв начин може да се командироват работниците и служителите на обекти извън общината?
Въпрос: За какъв период от време могат да бъдат командировани работниците?
Въпрос: На какви трудови договори трябва да са назначени работниците?
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са определени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 НАП обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации с указания за попълването им, на формуляри и други документи, изисквани или издавани въз основа на закон, като ги публикува и в интернет на страницата на агенцията.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗНАП изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин и дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Правата на задължените лица са посочени в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предвид горното НАП има компетентност да разяснява и издава становища по въпроси, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. В запитването не са поставени конкретни въпроси, свързани с прилагането на данъчното законодателство.
Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са уредени в Наредбата за командировките в страната, издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от Кодекса на труда.
Съгласно § 4 от преходните и заключителни разпоредби на НКС контролът по прилагането на наредбата се възлага на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, които дават указания съобразно своята компетентност, както следва:
- Министерството на труда и социалната политика - по раздел I "Общи положения" и по раздел IV "Дневни пари".
- Министерството на финансите - по раздел II "Ред за командироване", по раздел III "Пътни пари", по раздел V "Квартирни пари", по раздел VI "Отчетност и контрол".
За целите на данъчното облагане и признаване на счетоводни разходи за командировки се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 33 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и лицата:
- са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице, или
- са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Документирането на разходите за данъчни цели се извършва в съответствие с изискванията на НКС - заповед за командировка, писмен отчет за извършената работа, билети, пътни листове, фактури, документи за нощувки (договори, разписки за плащане на наем), трудови договори и други документи, относими към тези разходи.
Съгласно чл. 6, т. 2 от НКС не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Лицата, които могат да бъдат командировани, имат право на пътни (чл. 11 - чл. 18), дневни (чл. 19 - чл. 25) и квартирни пари (чл. 26 - чл. 28 от наредбата).
Когато са изпълнени изискванията на НКС, разходите са направени в съответствие с предмета на дейност на дружеството и са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, разходите за пътуване и престой на лицата, наети по трудови договори или по извънтрудови правоотношения, следва да бъдат признати за данъчни цели.
С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ са посочени различни видове допълнителни суми, предоставяни на лицата, наети по трудови договори, които не се включват в облагаемия доход. В т. 5 на тази норма е определено, че не се включват в облагаемия доход стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство, и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В заключение, с оглед изложеното, разходите за пътуване и престой (командировки), при изпълнение на нормативните изисквания, следва да са данъчно признат разход и в определените от закона размери не са облагаем доход на лицата, наети по трудов договор или по извънтрудови правоотношения (чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ).
Извод: НАП не дава конкретен отговор по начина, срока и вида трудови договори за командироване, а посочва, че при спазване на НКС и при документална обоснованост разходите за командировки са данъчно признати по чл. 33 от ЗКПО и в рамките на нормативно определените размери не се облагат като доход по реда на ЗДДФЛ, включително по чл. 13, ал. 1, т. 23 и чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
