НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 24-39-132
Дата: 09.11.2015 год.
ЗКПО, чл. 26, т. 11;
ЗКПО, чл. 177а, ал. 1;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 5.
Относно: прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходи за повишаване на квалификацията на адвокат
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № 24-39-132 от 07.10.2015 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В съответствие с чл. 76 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатското дружество, което представлявате, е сключило граждански договори с адвокати, които не са съдружници в адвокатското дружество, за предоставяне от тяхна страна на консултантски услуги на дружеството. Адвокатите са вписани в Софийска колегия и са самоосигуряващи се лица. В чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗА има изрична забрана адвокатите да бъдат назначавани на трудов договор (освен ако не са научни работници).
Адвокатското дружество има намерение да изпрати адвокат, с който има сключен граждански договор по реда на чл. 76 от ЗА, на обучение в чужбина за период от около 9 месеца за повишаване на квалификацията му, като поеме разходите за пътуването на лицето в другата държава и му предостави стипендия за издръжка. Страните предвиждат адвокатът да поеме задължение след завършване на обучението и повишаване на квалификацията си да продължи да работи определен брой години (минимум 3 години) по граждански договор с адвокатското дружество. Отношенията между адвокатското дружество и адвоката по повод повишаване на квалификацията ще бъдат оформени в отделен договор.
Поставеният въпрос е следният:
Ще бъдат ли признати в пълен размер за данъчни цели разходите на адвокатското дружество, които ще направи за обучение на адвоката по силата на граждански договор за повишаване на квалификацията?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
Принципната постановка в ЗКПО по отношение на разходите за обучение, придобиване и/или повишаване на квалификация е, че за данъчни цели се възприемат условията на Кодекса на труда (КТ), които както става ясно от запитването, са неприложими в описания от Вас случай.
Извън тези случаи в нормата на чл. 177а от ЗКПО е регламентирано данъчно облекчение - стимулиране при предоставяне на стипендии. Предвид изискването на чл. 177а, ал. 1 от ЗКПО, визиращо "учредяване и предоставяне на стипендиите", и липсата на легална дефиниция на понятието, се възприема тълкуването му в съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) при подобни хипотези на данъчни облекчения. Така например в решене № 5079/11.04.2011 г. на ВАС е постановено, че за да се приеме, че е налице "учредена и предоставена стипендия", следва да са определени и публично оповестени правила и процедури, посредством които да се даде достъп на неограничен кръг лица да кандидатстват за отпускане на стипендия. В този смисъл следва да се разбира въведеното от законодателя в чл. 177а от ЗКПО понятие "учредени стипендии".
От описаната фактическа обстановка става ясно, че намерението е да се повиши квалификацията на конкретно лице, с което е сключен договор по чл. 76, от ЗА, а не да се учреди и предостави стипендия в смисъла, вложен в чл. 177а от ЗКПО.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗА адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Следователно принципът за самоиздръжка на адвокатската професия трябва да е приложим и по отношение на повишаването на квалификацията на съответния адвокат.
С оглед на гореизложеното считам, че в конкретния случай разходите на адвокатското дружество, които ще направи за обучение на адвоката по силата на граждански договор за повишаване на квалификацията, ще се третират като несвързани с дейността и непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, а ако адвокатът е свързано лице с някой от съдружниците в адвокатското дружество - на основание чл. 26, т. 11 във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 76 от Закона за адвокатурата адвокатското дружество е сключило граждански договори с адвокати, които не са съдружници в дружеството, за предоставяне на консултантски услуги. Адвокатите са вписани в Софийска адвокатска колегия и са самоосигуряващи се лица. В чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за адвокатурата е предвидена изрична забрана адвокатите да бъдат назначавани на трудов договор (освен ако не са научни работници).
Адвокатското дружество има намерение да изпрати адвокат, с който има сключен граждански договор по реда на чл. 76 от Закона за адвокатурата, на обучение в чужбина за около 9 месеца за повишаване на квалификацията му, като поеме разходите за пътуването му в другата държава и му предостави стипендия за издръжка. Страните предвиждат адвокатът да поеме задължение след завършване на обучението и повишаване на квалификацията си да продължи да работи определен брой години (минимум 3 години) по граждански договор с адвокатското дружество. Отношенията между адвокатското дружество и адвоката по повод повишаването на квалификацията ще бъдат оформени в отделен договор.
Въпрос: Ще бъдат ли признати в пълен размер за данъчни цели разходите на адвокатското дружество, които ще направи за обучение на адвоката по силата на граждански договор за повишаване на квалификацията?
В становището се посочва, че принципната постановка в Закона за корпоративното подоходно облагане относно разходите за обучение, придобиване и/или повишаване на квалификация е, че за данъчни цели се възприемат условията на Кодекса на труда. В конкретния случай тези условия са неприложими, тъй като отношенията не са трудови.
Извън тези случаи в чл. 177а от ЗКПО е регламентирано данъчно облекчение - стимулиране при предоставяне на стипендии. Съгласно чл. 177а, ал. 1 от ЗКПО се изисква "учредяване и предоставяне на стипендиите". Поради липса на легална дефиниция на понятието "стипендия" се възприема тълкуването му в съдебната практика на Върховния административен съд при подобни хипотези на данъчни облекчения.
Посочено е решение № 5079/11.04.2011 г. на Върховния административен съд, в което е прието, че за да се приеме, че е налице "учредена и предоставена стипендия", следва да са определени и публично оповестени правила и процедури, посредством които да се даде достъп на неограничен кръг лица да кандидатстват за отпускане на стипендия. В този смисъл следва да се разбира въведеното от законодателя в чл. 177а от ЗКПО понятие "учредени стипендии".
От описаната фактическа обстановка се установява, че намерението е да се повиши квалификацията на конкретно лице, с което е сключен договор по чл. 76 от Закона за адвокатурата, а не да се учреди и предостави стипендия в смисъла, вложен в чл. 177а от ЗКПО.
Отбелязва се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Оттук следва, че принципът за самоиздръжка на адвокатската професия трябва да е приложим и по отношение на повишаването на квалификацията на съответния адвокат.
На това основание се приема, че в конкретния случай разходите на адвокатското дружество за обучение на адвоката по силата на граждански договор за повишаване на квалификацията ще се третират като несвързани с дейността и непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Ако адвокатът е свързано лице с някой от съдружниците в адвокатското дружество, разходите ще бъдат непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Извод: Разходите на адвокатското дружество за обучение на конкретния адвокат по силата на граждански договор за повишаване на квалификацията не се признават за данъчни цели като свързани с дейността, а се третират като несвързани разходи по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, а при наличие на свързаност между адвоката и съдружник - по чл. 26, т. 11 във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
