ОТНОСНО: Прилагане на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-178 от 27.08.2024 г. относно прилагане на ЗОПБ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество дължи изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) в размер над 10 000 лв. по повод предстоящо пенсиониране на Ваш служител. Според Вас липсва изрична уредба в ЗОПБ как следва да се процедира при изплащане на обезщетения по КТ и не е ясно дали в тези случаи разпоредбата на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ относно изплащане на трудови възнаграждения може да бъде приложена по аналогия. В дружеството има наети лица, които са по-малко от 100 души съгласно хипотезата на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ.
Поставен е следният въпрос:
По какъв начин следва да бъде изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ по повод предстоящо пенсиониране на служител - в брой или чрез превод или внасяне по платежна сметка съгласно изискванията на ЗОПБ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по ЗОПБ, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
- на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
- на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Изключенията, предвидени в ЗОПБ, са регламентирани в чл. 2, т. 1 - т. 7.
Съгласно промените в ЗОПБ, обн. в ДВ бр. 66 от 2023 г., законът не се прилага при изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на КT с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ (чл. 2, т. 6 от ЗОПБ).
В тази връзка в обхвата на закона влизат трудовите възнаграждения по смисъла на КТ, независимо от техния размер, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, посочени изрично в чл. 3, ал. 1, т. 3, б. а/-в/ от ЗОПБ.
В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според цитираната разпоредба, независимо от основанието за прекратяването, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Следва да се има предвид, че изключението на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ се отнася единствено за изплащане на трудово възнаграждение за положен труд, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение като например обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база получаваното от него брутно трудово възнаграждение.
Следователно, при изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер над 10 000 лв. следва да бъде приложен редът на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, т.е. обезщетението да бъде изплатено чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя.
В този смисъл е и издаденото от Министерството на финансите указание с изх.№ УК-3 от 04.04.2011 г.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество дължи изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер над 10 000 лв. по повод предстоящо пенсиониране на Ваш служител. Според Вас липсва изрична уредба в Закона за ограничаване на плащанията в брой как следва да се процедира при изплащане на обезщетения по Кодекса на труда и не е ясно дали в тези случаи разпоредбата на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ относно изплащане на трудови възнаграждения може да бъде приложена по аналогия. В дружеството има наети лица, които са по-малко от 100 души съгласно хипотезата на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ.
Въпрос: По какъв начин следва да бъде изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда по повод предстоящо пенсиониране на служител - в брой или чрез превод или внасяне по платежна сметка съгласно изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по Закона за ограничаване на плащанията в брой се изразява следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
- на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
- на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Изключенията, предвидени в ЗОПБ, са регламентирани в чл. 2, т. 1 - т. 7. Съгласно промените в ЗОПБ, обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2023 г., законът не се прилага при изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ (чл. 2, т. 6 от ЗОПБ).
В тази връзка в обхвата на закона влизат трудовите възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, независимо от техния размер, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, посочени изрично в чл. 3, ал. 1, т. 3, б. "а" - "в" от ЗОПБ.
В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е предвидено изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно тази разпоредба, независимо от основанието за прекратяването, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Следва да се има предвид, че изключението на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ се отнася единствено за изплащане на трудово възнаграждение за положен труд, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение, като например обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база получаваното от него брутно трудово възнаграждение.
Следователно, при изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер над 10 000 лв. следва да бъде приложен редът на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, т.е. обезщетението да бъде изплатено чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. В този смисъл е и издаденото от Министерството на финансите указание с изх. № УК-3 от 04.04.2011 г.
Извод: Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер над 10 000 лв. следва да се изплати не в брой, а чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, като изключението на чл. 2, т. 6 от ЗОПБ не се прилага за това обезщетение.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
