Задължително социално и здравно осигуряване на наети по трудов договор граждани на Узбекистан

В запитването е посочено, че в дружеството са назначени две лица с личен номер на чужденец (ЛНЧ) на трудов договор, които са граждани на Узбекистан.

Въпрос: Какви осигурителни вноски се дължат за двете назначени по трудово правоотношение лица?

При тази фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 54/2025 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 52/2025 г.) и Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г., обн. ДВ бр. 1/2020 г., посл. изм. ДВ бр. 15/2024 г.) е изразено следното становище:

1. Социално осигуряване по КСО

Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване. Като общ принцип това е изведено в чл. 10 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение първо от КСО, работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1 от КСО, са задължително осигурени за:

• общо заболяване и майчинство,
• инвалидност поради общо заболяване,
• старост и смърт,
• трудова злополука и професионална болест,
• безработица.

Посочено е, че между Република България и Узбекистан няма действащ двустранен договор в областта на социалната сигурност. Поради това, за периода на упражняване на дейност като работници и служители, лицата - граждани на Узбекистан, подлежат на задължително осигуряване за всички фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО) на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Съответно за тези лица, ако са родени след 31.12.1959 г., следва да се внасят и осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ) съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО.

Извод: Гражданите на Узбекистан, наети по трудов договор, подлежат на задължително осигуряване за всички фондове на ДОО по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, а ако са родени след 31.12.1959 г. - и за ДЗПО в универсален пенсионен фонд по чл. 127, ал. 1 от КСО.

2. Задължително здравно осигуряване по ЗЗО

Относно прилагането на ЗЗО по отношение на наетите в дружеството работници и служители - граждани на Узбекистан, се посочва следното:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО.

В запитването липсва информация:

• с какъв тип предоставено разрешение за пребиваване в Република България са лицата, за които е поставено запитването,
• дали тези лица преди пристигането си в Република България са били в обхвата на Регламент (ЕС) № 1231/2010 от 24 ноември 2010 г. и по отношение на тях са прилагани Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 в друга държава - членка на ЕС (без Дания).

  Поради това, в тази част отговорът е принципен и се дава само в хипотезата, че:

  • наетите на работа граждани на Узбекистан са с предоставено разрешение за продължително пребиваване и работа в Република България тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" или
  • са с издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник,
  • и че тези лица не са били в обхвата на европейските регламенти за социална сигурност на ЕС преди пристигането си в Република България.

  Лицата, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в ЗЗО.

  С параграф 46 от обнародвания в ДВ бр. 52 от 27 юни 2025 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (ЗИД на ЗЧРБ) са създадени нови разпоредби в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО - точка 4в и точка 4г.

  Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4в и т. 4г от ЗЗО, в сила от 01.07.2025 г., задължително осигурени в НЗОК са:

  • чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа",
  • чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.

  Във връзка с разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 4в и т. 4г от ЗЗО и предвид чл. 34, ал. 2, т. 2в и т. 2г от ЗЗО, задължението за здравно осигуряване за визираните в разпоредбата граждани на трети държави, каквато в конкретния случай е Узбекистан, възниква:

  • от датата на издаване на разрешението - за чуждите граждани, на които разрешенията са издадени след влизането в сила (след 01.07.2025 г.) на новите разпоредби в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО,
  • съответно от 1 юли 2025 г. (датата на влизане в сила на разпоредбата) - за чуждите граждани, на които разрешенията са издадени преди влизане в сила на допълненията в закона.

  Предвид горното, ако дружеството е наело работниците и служителите - граждани на Узбекистан след 01.07.2025 г. и те са с предоставено разрешение за продължително пребиваване и работа в Република България тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" или с издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, то за тези лица се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

  Извод: При наличие на "Единно разрешение за пребиваване и работа" или разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник и при условията, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 4в и т. 4г и чл. 34, ал. 2, т. 2в и т. 2г от ЗЗО, за гражданите на Узбекистан възниква задължение за здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се дължат по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

  3. Осигурителен доход и внасяне на вноските

  Съгласно чл. 6, ал. 2, изречение първо от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

  На основание чл. 6, ал. 3 от КСО за работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху:

  • получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения,
  • и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО).

  Извод: Осигурителните вноски за наетите граждани на Узбекистан се изчисляват върху брутния месечен доход от трудова дейност, при спазване на минималния и максималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО.

  4. Задължения за подаване на данни по Наредба № Н-13/2019 г.

  Напомня се, че освен внасяне на осигурителни вноски, работодателите имат задължение периодично да представят в НАП данни за:

  • осигурителния доход,
  • осигурителните вноски за ДОО,
  • здравното осигуряване,
  • допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
  • дните в осигуряване,
  • месечния размер на дължимите осигурителни вноски,

  съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО.

  За лицата, упражняващи трудова дейност като работници и служители, следва да се подават данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните (чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № Н-13/2019 г.).

  Съответно, в срока за подаване на декларации образец № 1, следва да се подава и декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/2019 г.) за дължимите осигурителни вноски за съответния месец (чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).

  С декларация образец № 6 се подават и данните за дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ (чл. 4, ал. 3, т. 5, буква "а" от Наредба № Н-13/2019 г.) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

  С декларации образец № 1 е предвидено да се подават данни за осигуряване както за лица с единен граждански номер (ЕГН), така и с личен номер и личен номер на чужденец (ЛНЧ).

  Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1, в т. 12 "Вид осигурен" се попълва код 01 за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един работодател.

  Извод: Работодателят е длъжен да подава за наетите граждани на Узбекистан декларации образец № 1 и № 6 по Наредба № Н-13/2019 г. в установените срокове, като за лицата с ЛНЧ се попълват данни по общия ред, а в т. 12 на декларация образец № 1 се посочва код 01 за осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.