ОТНОСНО:Данъчно облагане на съвместна дейност за таксиметров превоз
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-139/23.06.2023 г.
Фирмата, на която сте управител, притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Към Вас се е обърнал колега таксиметров шофьор, който има регистрирано ООД, но няма удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Той иска Вие да му станете превозвач, а таксиметровият апарат да си е фискализиран на неговата фирма. Считате, че в Закона за автомобилните превози (ЗАвП) няма забрана за извършване на подобна съвместна дейност.
Поставяте въпроса дали това би отговаряло на данъчното законодателство.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
В запитването посочвате, че управляваното от Вас дружеството има намерение да сключи договор за съвместна дейност за извършване на таксиметров превоз с друго юридическо лице.
Изискванията към дейността за извършване на таксиметров превоз са регламентирани в ЗАвП и в Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Таксиметрови превози са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел (т. 26 на §1 от ДР на ЗАвП).
Следва да се посочи, че в § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП е дадена легалната дефиниция на понятието "превозвач", а именно това е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ЗАвП . Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор (чл. 12, ал. 1 от ЗАвП).
Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 от ЗАвП с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 (чл. 24, ал. 1 от ЗАвП).
В чл. 10, ал. 2 - ал. 4 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници изрично e предвидено, че удостоверението за регистрация е поименно, не подлежи на преотстъпване и се издава по образец в два еднообразни екземпляра - един за търговеца и един за общината. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списъкът на превозните средства, с които търговецът ще осъществява дейността, и списъкът с данни на водачите, които ще извършват дейността от името на търговеца, но за своя сметка. Търговецът подава заявление по образец за вписване в съответния списък към удостоверението за регистрация на: 1. превозните средства, с които ще се извършва таксиметров превоз; 2. данните на водачите, които ще извършват таксиметровия превоз от името на търговеца, но за своя сметка.
Доколкото за тази дейност на основание чл. 48, ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници се осъществява надзор от контролните органи на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на Министерството на вътрешните работи, от кмета на съответната община и оправомощени от него длъжностни лица, то за становище по въпроса относно допустимостта за извършване на така описаната от Вас в запитването съвместна дейност, следва да се обърнете към тези органи.
Относно данъчното облагане на таксиметров превоз на пътници, следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 61у, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъчно задължените лица, посочени в този раздел (Раздел VIII, Данък върху таксиметров превоз на пътници), се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
Данъчно задължени лица за заплащане на данък върху таксиметровия превоз на пътници са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по ЗАвП (чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ).
Превозвачите дължат данък върху таксиметровия превоз на пътници за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за този вид дейност от кмета на общината, а за всички останали дейности като данъчно задължени се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с изключение на случаите, в които е дължим патентен данък по ЗМДТ - чл. 61у, ал. 2 от ЗМДТ. Данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници (чл. 61ф, ал. 2 от ЗМДТ).
Данъкът върху таксиметровия превоз се дължи от превозвача "Д" ЕООД за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Доколкото автомобилът на другото дружество не е включен във Вашето разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, за същия автомобил не се дължи данък по реда на чл. 61у от ЗМДТ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фирмата, управлявана от запитващия, притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Към него се е обърнал таксиметров шофьор, който има регистрирано ООД, но няма удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Той желае запитващият да бъде превозвач, а таксиметровият апарат да бъде фискализиран на неговата фирма. Запитващият счита, че в Закона за автомобилните превози (ЗАвП) няма забрана за подобна съвместна дейност и поставя въпроса дали това би отговаряло на данъчното законодателство.
В запитването е посочено намерение управляваното от запитващия дружество да сключи договор за съвместна дейност за извършване на таксиметров превоз с друго юридическо лице.
Изискванията към дейността по извършване на таксиметров превоз са регламентирани в ЗАвП и в Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно т. 26 на § 1 от допълнителните разпоредби на ЗАвП, таксиметрови превози са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗАвП е дадена легална дефиниция на понятието "превозвач" - всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ЗАвП. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗАвП.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвП таксиметров превоз на пътници се извършва от лицата по чл. 12, ал. 1 от ЗАвП с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
В чл. 10, ал. 2 - ал. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е предвидено, че удостоверението за регистрация е поименно, не подлежи на преотстъпване и се издава по образец в два еднообразни екземпляра - един за търговеца и един за общината. Неразделна част от удостоверението за регистрация са:
- списъкът на превозните средства, с които търговецът ще осъществява дейността;
- списъкът с данни на водачите, които ще извършват дейността от името на търговеца, но за своя сметка.
Търговецът подава заявление по образец за вписване в съответния списък към удостоверението за регистрация на:
- превозните средства, с които ще се извършва таксиметров превоз;
- данните на водачите, които ще извършват таксиметровия превоз от името на търговеца, но за своя сметка.
На основание чл. 48, ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници за тази дейност се осъществява надзор от контролните органи на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на Министерството на вътрешните работи, от кмета на съответната община и оправомощени от него длъжностни лица. Поради това за становище относно допустимостта за извършване на описаната в запитването съвместна дейност следва да се обърнете към тези органи.
Извод: Относно допустимостта на описаната съвместна дейност по ЗАвП и Наредба № 34/06.12.1999 г. НАП не се произнася, а насочва запитващия към компетентните контролни органи - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Относно данъчното облагане на таксиметров превоз на пътници
Съгласно чл. 61у, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) данъчно задължените лица, посочени в раздел VIII "Данък върху таксиметров превоз на пътници", се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл. 61у, ал. 3 от ЗМДТ данъчно задължени лица за заплащане на данък върху таксиметровия превоз на пътници са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по ЗАвП.
Съгласно чл. 61у, ал. 2 от ЗМДТ превозвачите дължат данък върху таксиметровия превоз на пътници за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за този вид дейност от кмета на общината, а за всички останали дейности като данъчно задължени се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с изключение на случаите, в които е дължим патентен данък по ЗМДТ.
Съгласно чл. 61ф, ал. 2 от ЗМДТ данъкът върху таксиметров превоз на пътници се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В разглеждания случай данъкът върху таксиметровия превоз се дължи от превозвача "Д" ЕООД за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Доколкото автомобилът на другото дружество не е включен в разрешението на "Д" ЕООД за извършване на таксиметров превоз на пътници, за този автомобил не се дължи данък по реда на чл. 61у от ЗМДТ.
Извод: Данък върху таксиметровия превоз на пътници по чл. 61у от ЗМДТ се дължи от "Д" ЕООД само за автомобилите, включени в неговото разрешение за таксиметров превоз; за автомобила на другото дружество, който не е включен в това разрешение, данък по чл. 61у от ЗМДТ не се дължи.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е обвързано единствено с описаната във запитването фактическа обстановка и не може да бъде ползвано при различно установени факти по реда на ДОПК.
