Изх. № 08-Б-4
Дата: 11.06.2021 год.
ЗМДТ, чл. 52, т. 1;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4;
ЗС, чл. 99;
ЗДвП, чл. 144, ал. 2;
Наредба І-45, чл. 3, ал. 4;
Наредба І-45, 14, ал. 1.
ОТНОСНО: прекратяване на данъчното облагане при отказ от право на собственост върху превозно средство
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/ и заведено с вх. №............03.2021г., е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с поставени от Вас въпроси по отношение на зачестили случаи на отказ от право на собственост върху моторни превозни средства /МПС/ и изразено становище от зам. изпълнителния директор на НАП с писмо с изх. №08-Б-28 #2/19.11.2020 г., в което е указано, че облагането на тези МПС следва да бъде преустановено и да бъде уведомено компетентното звено "Пътна полиция", поставяте следните въпроси, предвид получения отказ за служебна дерегистрация от "Пътна полиция":
1.Следва ли данъчното облагане да бъде прекратено, когато в случай на отказ от право на собственост "Пътна полиция" не извършва служебна дерегистрация на превозните средства и това не представлява ли фактическо нарушение на нормите на чл. 52, т. 1 и чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ?
2. Има ли основание отказът от право на собственост да бъде признат по отношение на разпоредбата на чл. 53 ЗМДТ, съгласно която данък се заплаща от собствениците на МПС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По поставените от Вас въпроси зам. изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писмо с изх. №08-Б-28 #2/19.11.2020 г., което поддържам, и съгласно което облагането на МПС следва да бъде прекратено в случай на отказ от право на собственост, независимо от отказа за служебна дерегистрация на МПС от компетентното звено на "Пътна полиция".
Както е упоменато в писмото, отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността/ЗС/. По смисъла на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. За движимите вещи то може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия - с изхвърляне на вещта, чрез изоставяне на владението. От тълкуването на разпоредбата на чл. 99 от ЗС следва, че е възможно и допустимо неговото извършване и спрямо движима вещ.
Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение.
По отношение на автомобилите, които са регистрирани, чл. 144, ал. 2 от ЗДвП изисква прехвърлянето на собствеността да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. С оглед на тази норма следва да се приеме, че отказът от правото на собственост върху МПС е необходимо да бъде извършен в същата форма, тъй като представлява разпореждане с вещта. В конкретния случай лицето с нотариално заверена декларация се е отказало от правото на собственост върху притежавано превозното средство, т.е. правото на собственост е прекратено.
Когато превозното средство е регистрирано за движение в "Пътна полиция" дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение спрямо транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект.
Независимо от прекратяване на данъчното облагане бившият собственик на регистрирано за движение превозно средство следва да прекрати неговата регистрация в "Пътна полиция". Това задължение е разписано в чл. 3, ал. 4 от Наредба№І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/Наредба № I-45/, където е постановено, че бившият вече собственик е длъжен да заяви промяната на собствеността в съответното звено "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването ѝ.
На основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45 промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация и др.
За неизпълнение на задълженията си по ЗДвП и Наредба № I-45 да обяви настъпилите промени в собствеността на превозното средство, съответно да дерегистрира МПС пред компетентното звено "Пътна полиция", собственикът на превозно средство носи персонална административнонаказателна отговорност.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
ОТНОСНО: прекратяване на данъчното облагане при отказ от право на собственост върху превозно средство
Изложена е следната фактическа обстановка:
Във връзка със зачестили случаи на отказ от право на собственост върху моторни превозни средства (МПС) и изразено становище от зам. изпълнителния директор на НАП с писмо с изх. № 08-Б-28 #2/19.11.2020 г., в което е указано, че облагането на тези МПС следва да бъде преустановено и да бъде уведомено компетентното звено "Пътна полиция", е получен отказ за служебна дерегистрация от "Пътна полиция". Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли данъчното облагане да бъде прекратено, когато в случай на отказ от право на собственост "Пътна полиция" не извършва служебна дерегистрация на превозните средства и това не представлява ли фактическо нарушение на нормите на чл. 52, т. 1 и чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ?
Въпрос 2: Има ли основание отказът от право на собственост да бъде признат по отношение на разпоредбата на чл. 53 ЗМДТ, съгласно която данък се заплаща от собствениците на МПС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище:
По поставените въпроси зам. изпълнителният директор на НАП вече е изразил становище с писмо с изх. № 08-Б-28 #2/19.11.2020 г., което се поддържа. Съгласно това становище облагането на МПС следва да бъде прекратено в случай на отказ от право на собственост, независимо от отказа за служебна дерегистрация на МПС от компетентното звено на "Пътна полиция".
Както е посочено в цитираното писмо, отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от Закона за собствеността (ЗС).
Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. За движимите вещи отказът може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия - чрез изхвърляне на вещта или изоставяне на владението. От тълкуването на чл. 99 от ЗС следва, че отказ от право на собственост е възможен и допустим и спрямо движима вещ.
Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение превозно средство.
По отношение на автомобилите, които са регистрирани, чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) изисква прехвърлянето на собствеността да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. С оглед на тази норма се приема, че отказът от правото на собственост върху МПС следва да бъде извършен в същата форма, тъй като представлява разпореждане с вещта.
В конкретния случай лицето с нотариално заверена декларация се е отказало от правото на собственост върху притежавано превозно средство, т.е. правото на собственост е прекратено.
Когато превозното средство е регистрирано за движение в "Пътна полиция", дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение към транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект.
Независимо от прекратяване на данъчното облагане, бившият собственик на регистрирано за движение превозно средство следва да прекрати неговата регистрация в "Пътна полиция". Това задължение е уредено в чл. 3, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45), където е постановено, че бившият вече собственик е длъжен да заяви промяната на собствеността в съответното звено "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването ѝ.
На основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45 промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация и др.
За неизпълнение на задълженията по ЗДвП и Наредба № I-45 да се обявят настъпилите промени в собствеността на превозното средство, съответно да се дерегистрира МПС пред компетентното звено "Пътна полиция", собственикът на превозно средство носи персонална административнонаказателна отговорност.
Извод: Облагането с данък върху МПС следва да бъде прекратено при отказ от право на собственост, извършен в изискуемата форма, независимо от отказа на "Пътна полиция" да извърши служебна дерегистрация, като бившият собственик остава задължен да заяви промяната и да прекрати регистрацията на превозното средство, в противен случай носи административнонаказателна отговорност.
