Изх. № 23-22-1850
08.12.2015 г.
ЗДДС, чл.118, ал.8
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 12 и ал. 14,
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ,,, е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №23-22-1850/30.10.2015 г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба№Н-18на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства(Наредба№Н-18/2006г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Отправилото запитване дружество осъществява дейност в областта на транспорта и строителството, като за целта използва собствена пътностроителна техника - извънгабаритни и тежкотоварни машини и притежава цистерни за зареждане с гориво на тези машини за собствени нужди. Поради спецификата на осъществяваната дейност дружеството премества през период от около 15 дни съответните цистерни с гориво, като в част от случаите те се установяват на места, където липсва обхват на мобилна връзка и постоянно електричество. Посочените цистерни (резервоари) не могат да се придвижват на собствен ход и преместването им се осъществява чрез специфична механизация.
Във връзка с изложената непълна фактическа обстановка е поставен следният въпрос.
Попадат ли посочените по-горе резервоари в обхвата на понятието "подвижен резервоар" (мобилна автоцистерна) по смисъла чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г.?
При така изложената неясна фактическа обстановка, въпросът и относимата към
тях нормативна уредба изразявам принципно становище.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, следва да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С изменението на Наредба №Н-18/2006 г., публикувано в Държавен вестник бр. 49 от 2015 г., е регламентиран редът за регистриране и отчитане на зареждания за собствени нужди.
Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от
- стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
-неподвижно прикрепени към земята резервоари,
е длъжно да:
- регистрира и отчита зареждането от резервоара чрез ЕСФП,
- предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите като използва средство за измерване - нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.).
Изключени от това задължение са:
- лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра (чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/2006 г.).
- лицата, които извършават зареждане на течни горива за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление (чл. 3, ал. 14 от Наредба №Н-18/2006 г.).
И при двете изключения лицата следва да подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за потвърждаване на полученото гориво. Това задължение се отнася и за собствениците на подвижни резервоари (чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г.).
Относно зареждане от стационарни резервоари.
В случай, че представляваното от Вас дружество извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, то за него възниква задължението да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. З, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. (чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.). В тази хипотеза дружеството следва да предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите като използва средство за измерване - нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12, във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.).
Относно зареждане от мобилни автоцистерни.
По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 16/1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензин (Обн. ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 2014 г.), "подвижна цистерна" е всяка преносима автоцистерна, железопътна цистерна или танкер, плаващ по вътрешни водни пътища, използвана за превоз на бензини между терминали или между терминали и бензиностанции. Отнесено към разглежданата хипотеза, следва да се приеме, че, ако представляваното от Вас дружество извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни) при условията на чл. 3, ал. 14 от Наредба №Н-18/2006 г., то не е необходимо да използвате ЕСФП и нивомерна измервателна система, но следва да подавате в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за потвърждаване на полученото гориво.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството, отправило запитването, извършва дейност в областта на транспорта и строителството, като използва собствена пътностроителна техника - извънгабаритни и тежкотоварни машини. За зареждането им с гориво за собствени нужди дружеството притежава цистерни. Поради спецификата на дейността тези цистерни с гориво се преместват през период от около 15 дни, като в част от случаите се установяват на места без обхват на мобилна връзка и без постоянно електричество. Цистерните (резервоарите) не могат да се придвижват на собствен ход, като преместването им се извършва чрез специфична механизация.
Въпрос: Попадат ли посочените по-горе резервоари в обхвата на понятието "подвижен резервоар" (мобилна автоцистерна) по смисъла на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г.?
При изложената непълна и неясна фактическа обстановка и с оглед на въпроса и относимата нормативна уредба се изразява принципно становище.
Нормативна уредба и общи задължения
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С изменението на Наредба № Н-18/2006 г., публикувано в ДВ, бр. 49 от 2015 г., е регламентиран редът за регистриране и отчитане на зареждания за собствени нужди.
Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от:
- стационарни подземни резервоари за съхранение на горива, или
- неподвижно прикрепени към земята резервоари,
е длъжно да:
- регистрира и отчита зареждането от резервоара чрез ЕСФП, и
- предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, като използва средство за измерване - нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол.
Тези задължения произтичат от чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Изключени от това задължение са:
- лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, при условие че общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра - чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.;
- лицата, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление - чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г..
И при двете изключения лицата следва да подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за потвърждаване на полученото гориво. Това задължение се отнася и за собствениците на подвижни резервоари съгласно чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Законът и Наредба № Н-18/2006 г. въвеждат общо задължение за регистриране и отчитане на зарежданията за собствени нужди, с конкретни изключения и специални изисквания за стационарни и подвижни резервоари, както и задължение за подаване на ЕДП.
Относно зареждане от стационарни резервоари
В случай че дружеството извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или от неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, за него възниква задължение да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., на основание чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.
В тази хипотеза дружеството следва да предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, като използва средство за измерване - нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.).
Извод: При зареждане от стационарни подземни или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра дружеството е длъжно да използва ЕСФП и нивомерна измервателна система и да предава данни по дистанционна връзка към НАП.
Относно зареждане от мобилни автоцистерни (подвижни резервоари)
По смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Наредба № 16/1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензин (обн. ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 2014 г.), "подвижна цистерна" е всяка преносима автоцистерна, железопътна цистерна или танкер, плаващ по вътрешни водни пътища, използвана за превоз на бензини между терминали или между терминали и бензиностанции.
Отнесено към разглежданата хипотеза, се приема, че ако дружеството извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни) при условията на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г., не е необходимо да се използват ЕСФП и нивомерна измервателна система. В този случай обаче следва да се подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за потвърждаване на полученото гориво.
Извод: При зареждане от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни) по чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. не се изискват ЕСФП и нивомер, но остава задължението за подаване на ЕДП към НАП.
Относно поставения въпрос и обхвата на "подвижен резервоар"
Поставеният въпрос е дали описаните резервоари (цистерни), които се преместват периодично чрез специфична механизация, без да се придвижват на собствен ход и които понякога се намират на места без мобилен обхват и постоянно електричество, попадат в обхвата на понятието "подвижен резервоар" (мобилна автоцистерна) по смисъла на чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г.
В становището се посочва, че поради непълната и неясна фактическа обстановка се дава само принципно тълкуване, като се използва дефиницията за "подвижна цистерна" от § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 16/1999 г. и се прави разграничение между стационарни резервоари и подвижни резервоари (мобилни автоцистерни) за целите на прилагането на Наредба № Н-18/2006 г.
Извод: Приема се, че за да се приложи режимът по чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г. относно подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), следва да са налице характеристики, съответстващи на дефиницията за "подвижна цистерна" по § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 16/1999 г.; при това положение не се изискват ЕСФП и нивомер, но се подава ЕДП. Конкретна категорична квалификация на описаните в запитването резервоари не се прави поради непълната фактическа обстановка.
Заключителни бележки относно обвързващата сила
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. Посочва се, че в случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената в запитването, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището няма обвързващ характер по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
