НАП: Възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице – пенсионер с инвалидност

Изх. № ЕП-35-00-76

Дата: 31. 10. 2024 год.

КСО,чл. 4, ал. 3, т. 2;

КСО, чл. 4, ал. 4;

КСО, чл. 4, ал. 6;

КСО, чл. 5, ал. 2;

КСО, чл. 10;

КСО, чл. 94, ал. 1;

КСО, чл. 94, ал. 3;

КСО, чл. 98, ал. 1, т. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2.

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6.

ОТНОСНО:Задължително здравно осигуряване на лице с издадено екпертно решение на териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК).

Във Ваше запитване, постъпило в Националната здравноосигурителна каса и препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), прието с вх. № ЕП-35-00-76 от 27.09.2024 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Пенсионер на 67 години с издадено решение на ТЕЛК от месец юни 2023 г. е с 60% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Същият упражнява трудова дейност в собствено ЕТ. Внасял е задължителни социални и здравноосигурителни вноски в общ размер 350 лв.

Поставен е следния въпрос:

Подлежат ли на връщане от НАП надвзетите суми?

Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:

От фактическата обстановка е видно, че лицето упражнява трудова дейност като собственик на ЕТ. В тази връзка подлежи на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По свой избор може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от кодекса. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.

Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от наредбата).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване (ДОО) са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, на които им е отпусната пенсия, се осигуряват по свой избор.Осигуряването им за предвидените в КСО осигурени социални рискове е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание.В тези случаи следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 6, точки от 1 до 3 от НООСЛБГРЧМЛ, с която е регламентиран реда, по който лицата могат да се възползват от това си право.

Подчертавам, че правото за осигуряване по избор за лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, възниква от датата на придобиване качеството "пенсионер". В този смисъл е необходимо да имате предвид:

Началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност зависи от датата, на която се поражда правото и сроковете, в които е подадено заявлението за пенсия при спазване изискванията на чл. 94, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Правото на пенсия на лицето се обективира с надлежден документ, а именно разпореждане, издадено от длъжностно лице на НОИ. Това е така съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, според който пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава всрок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно реда, предвиден в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От изложеното е видно, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност, в случая - датата на инвалидизиране, до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от органите на НОИ, тече един период от време, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред.

По отношение на задължителното здравно осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ следва да имате предвид, че то се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. В ЗЗО липсва разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която предвижда правна възможност при отпусната пенсия, самоосигуряващите се лица да се освобождават от заплащане на задължителни здравноосигурителни вноски.

Обръщам внимание, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 2б, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6, чл. 4а¹, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО. В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО е указано, че за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от същия закон здравноосигурителните вноски следва да се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При определяне поредността на доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски, на първо място е доходът от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях.

Във връзка с поставения от Вас въпрос, освен изложеното до тук, следва да имате предвид, че недължимо платени суми за осигурителни вноски подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Преценката относно дължимостта на задължителните осигурителни вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната териториална дирекция на НАП.

В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани, да дават основание за становище, различно от изложеното.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/