Изх. № 54-0001-226
30.10.2025 г.
ЗДДС - чл. 7
ЗДДС - чл. 3, ал. 1
ЗДДС - чл. 3, ал. 3
ЗДДС - чл. 21, ал. 2
ЗДДС - чл.97а, ал. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e получено Ваше писмено запитване, прието с вх. №54-0001-226/13.10.2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие сте автор на научна статия, която ще бъде публикувана в чуждестранно списание (European Taxation). На 13.10.2025 г. сте подписали on line договор за получаване на сумата от 175,00 евро - хонорар за статията. Съгласно договора, издателството не удържа данъци върху тази сума.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпросите дали се касае за вътреобщностна доставка, по която трябва да начислите ДДС, и по какъв ред да стане това.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, според която това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В допълнение чл. 3, ал. 3 от ЗДДС предвижда безспорно ясно случаите, при които не е налице извършване на независима икономическа дейност, а именно:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) за данъчно задължено се смята всяко лице, което извършва независимо някоя от икономическите дейности, упоменати в член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО или Директивата за ДДС), в това число всяка дейност като доставчик на услуги. Термините, използвани в тази разпоредба, дават на понятието "данъчно задължено лице" широко определение, изградено около независимото упражняване на икономическа дейност, в смисъл че всички лица, които обективно отговарят на критериите, съдържащи се в тази разпоредба, трябва да се считат за данъчно задължени по ДДС лица (решение от 12 октомври 2016 г., Nigl и др. - C 340/15, EU:C:2016:764, т. 27 и цитираната съдебна практика). В това отношение в член 10 от Директивата за ДДС се уточнява, че условието икономическата дейност да се извършва независимо изключва наетите и други лица от режима на ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. Разпоредбата на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО кореспондира с нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС.
В запитването не сте посочили дали осъществявате независима икономическа дейност и дали публикацията, за която ще получите възнаграждение, е извършена в качеството ви на данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.
Независимо в какво качество сте извършили процесната доставка обаче, тя не представлява вътреобщностна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая се касае за доставка на услуга.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от закона пояснява, че за доставка на услуга се смята продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество.
Когато данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 и 6 от ЗДДС извършва услуги, по които получатели са лица, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, и по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставките е на територията на друга държава членка, а данъкът по доставката се дължи от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, за доставчика възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Регистрацията е специална и е единствено за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
По силата на ал. 4 от чл. 97а от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на авансовото плащане).
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
В заключение обръщам внимание, че единствено в правомощията на органите по приходите, при осъществяване на възложено производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за конкретна фактическа обстановка, да събират и анализират документите от значение за решаване на конкретен казус.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Вие сте автор на научна статия, която ще бъде публикувана в чуждестранно списание ("European Taxation"). На 13.10.2025 г. сте подписали онлайн договор за получаване на сумата от 175,00 евро - хонорар за статията. Съгласно договора издателството не удържа данъци върху тази сума.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
Въпрос: Дали се касае за вътреобщностна доставка, по която трябва да начислите ДДС, и по какъв ред да стане това.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), се изразява следното становище.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Определение на понятието "независима икономическа дейност" е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, според който това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗДДС не е налице извършване на независима икономическа дейност в следните случаи:
- дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
- дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) за данъчно задължено се смята всяко лице, което извършва независимо някоя от икономическите дейности, упоменати в член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО или Директивата за ДДС), в това число всяка дейност като доставчик на услуги. Термините, използвани в тази разпоредба, дават на понятието "данъчно задължено лице" широко определение, изградено около независимото упражняване на икономическа дейност, в смисъл че всички лица, които обективно отговарят на критериите, съдържащи се в тази разпоредба, трябва да се считат за данъчно задължени по ДДС лица (решение от 12 октомври 2016 г., Nigl и др. - C 340/15, EU:C:2016:764, т. 27 и цитираната съдебна практика).
В член 10 от Директивата за ДДС се уточнява, че условието икономическата дейност да се извършва независимо изключва наетите и други лица от режима на ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. Разпоредбата на член 10 от Директива 2006/112/ЕО кореспондира с нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС.
В запитването не е посочено дали осъществявате независима икономическа дейност и дали публикацията, за която ще получите възнаграждение, е извършена в качеството ви на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.
Независимо в какво качество е извършена процесната доставка, тя не представлява вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая се касае за доставка на услуга.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за доставка на услуга се смята продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество.
Когато данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 и 6 от ЗДДС извършва услуги, по които получатели са лица, регистрирани в друга държава членка на Европейския съюз, и по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставките е на територията на друга държава членка, а данъкът по доставката се дължи от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, за доставчика възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Регистрацията по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е специална и е единствено за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
По силата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на авансовото плащане).
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
В заключение се посочва, че единствено органите по приходите, при осъществяване на възложено производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), имат правомощия да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за конкретна фактическа обстановка и да събират и анализират документите, имащи значение за решаване на конкретен казус. Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Процесната доставка не е вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, а представлява доставка на услуга (прехвърляне на права върху нематериално имущество). При наличие на качеството на данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДС и при условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС възниква задължение за специална регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, подаване на заявление по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, деклариране на доставката чрез VIES-декларация по чл. 125 от ЗДДС и отразяване на издадените документи в дневника за продажбите съгласно чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
