2_№ 314/13.04.2016г.
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 5
В запитването описвате, че дружеството Ви е наело служителка по трудов договор, която в момента е в отпуск по майчинство. Не получава обезщетение от НОИ, тъй като няма 12 месеца стаж.
Въпросът, който поставяте е: как следва да бъде осигурено здравно лицето през този период, на какъв доход, какъв процент и за чия сметка?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Нормативната уредба, която определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ е чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Съгласно тази разпоредба, здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 КТ и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ се дължат върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Доходът, върху който са дължат здравноосигурителните вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.9, ал.3 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2016 г. за тях се взема предвид дохода по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква "а"от с.з., а именно - 420 лв.
Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската - 4.8% и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Видно от цитираната разпоредба, задължителните здравноосигурителни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ се дължат по реда на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО, независимо от това дали те имат право на обезщетение.
Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл.40, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължава осигурителя да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 изр.последно от ЗЗО изрично се посочва, че върху определеното с чл. 40, ал. 5 от КСО възнаграждение за първите три дни от временната неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. По реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от същия закон се дължи здравноосигурителната вноска за останалия период от временната неработоспособност.
В запитването е посочено, че дружеството е наело служителка по трудов договор, която се намира в отпуск по майчинство. Лицето не получава обезщетение от НОИ, тъй като няма 12 месеца осигурителен стаж.
Въпрос: как следва да бъде осигурено здравно лицето през този период, на какъв доход, какъв процент и за чия сметка?
Нормативната уредба, която определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), и в отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ, е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 КТ и в отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Доходът, върху който се дължат здравноосигурителните вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2016 г. за тях се взема предвид доходът по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква "а" от същия закон, а именно 420 лв.
Здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, равни са на дължимата от него част от вноската - 4,8 %, и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
От цитираната разпоредба следва, че задължителните здравноосигурителни вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и в отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, независимо от това дали лицата имат право на обезщетение.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължава осигурителя да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
В чл. 40, ал. 1, т. 5, изречение последно от ЗЗО изрично е посочено, че върху определеното с чл. 40, ал. 5 от КСО възнаграждение за първите три дни от временната неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. По реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от същия закон се дължи здравноосигурителната вноска за останалия период от временната неработоспособност.
Извод: За служителката в отпуск по майчинство, която няма право на обезщетение от НОИ, здравноосигурителните вноски се дължат по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (за 2016 г. - 420 лв.), в размер 4,8 %, изцяло за сметка на работодателя и платими до 25-о число на следващия месец; за първите три дни от временната неработоспособност вноските се дължат върху възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, а за останалия период - по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
