ОТНОСНО: Третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на публична продан на недвижим имот (сграда) от частен съдебен изпълнител
В Дирекция ОДОП ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 92-00-1 от 13.12.2021 г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на публична продан на недвижим имот (сграда) от Вас в качеството Ви на частен съдебен изпълнител.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в кантората Ви по молба на "Щ" ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.08.2021 г., по гр. д. № .../2020 г. по описа на Районен съд .... е образувано изпълнително дело № ......... срещу "М" ЕООД с ЕИК .........
По изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия спрямо следните недвижими имоти - собственост на длъжника, а именно:
Общежитие - двуетажна, масивна сграда, построена през 1963 г., със застроена площ от 100 кв. м, по АДС № ..../2004 г. в град ..., община ..., област ...., УПИ IV - за държавно лесничейство, кв. 63, по ПУП на гр. ...., при граници на имота: улица, озеленяване и земеделска земя.
Видно от официално запитване до Националната агенция за приходите, дружеството - длъжник е регистрирано по ЗДДС лице. След запитване до Община ..... за предоставяне на копие от разрешение за ползване за гореописаната сграда е получен отговор, че няма издадено разрешение за ползване (акт 16). По данни от вещото лице (присъствало на място при извършване на описа на сградите) в изготвената по делото оценка на недвижимите имоти е посочено, че сградите са построени през 1963 година. Видно от събраната информация в хода на изпълнителното производство, сградата е придобита от дружеството - длъжник чрез акт за частна държавна собственост през 2004 година и видно от информацията съдържаща се в него, сградата е построена през 1963 година, което е преди приемането/действието на Закона за устройство на територията (ЗУТ), което обосновава информацията, подадена от Община .......
Във връзка с гореизложеното, поставяте следния въпрос:
Предвид информацията, че сградата е построена преди 58 години, но от наличната информация в архивите на Община .... няма данни за издадено разрешение за ползване, посочената сграда по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС като нова или като стара следва да се приема, и съответно - продажбата й следва ли да бъде облагаема доставка съгласно ЗДДС или следва да се приложат разпоредбите на чл. 45, ал. 7, във вр. с ал. 3 на същата разпоредба от материалния закон?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Определението за "сгради, които не са нови", се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма е дадена дефиниция за "нови сгради", а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Очевидно законодателят е възприел подход за определянето на характеристиката на сградите като "нови" или "които не са нови" чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от оторизиран от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган.
Извън тази дефиниция остават случаите, при които такова удостоверяване не е законово изискуемо, както и случаите, при които окончателното завършване на строежа на сградите се е осъществило като юридически факт на един по-ранен етап - преди влизането в сила на ЗУТ.
Очевидно волята на законодателя не е била тези сгради да се считат за целите на ЗДДС винаги "нови". Това налага по тълкувателен път да се изведат начините и способите, чрез които да се определи моментът, от който една сграда престава да има характеристиката на "нова" за целите на ЗДДС.
Предвид гореизложеното, с цел правилно определяне на сградата като стара, следва да се снабдите и с други документи, удостоверяващи построяването на съответната сграда.
По правило, продажба на сграда, която е стара, попада в хипотезата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и е налице освободена доставка. Режимът на такава доставка може да се промени - по избор на доставчика и на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, същата да стане облагаема.
Съгласно чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС, правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ), доставката е освободена.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В кантората на частен съдебен изпълнител, по молба на "Щ" ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.08.2021 г. по гр. д. № .../2020 г. по описа на Районен съд ..., е образувано изпълнително дело № ......... срещу "М" ЕООД с ЕИК .........
По изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия спрямо следния недвижим имот - собственост на длъжника:
- Общежитие - двуетажна, масивна сграда, построена през 1963 г., със застроена площ от 100 кв. м, по АДС № ..../2004 г., находяща се в град ..., община ..., област ...., УПИ IV - за държавно лесничейство, кв. 63 по ПУП на гр. ...., при граници на имота: улица, озеленяване и земеделска земя.
От официално запитване до Националната агенция за приходите е установено, че дружеството - длъжник е регистрирано по ЗДДС лице.
След запитване до Община ..... за предоставяне на копие от разрешение за ползване за гореописаната сграда е получен отговор, че няма издадено разрешение за ползване (акт 16).
По данни от вещото лице, присъствало на място при извършване на описа на сградите, в изготвената по делото оценка на недвижимите имоти е посочено, че сградите са построени през 1963 година.
От събраната информация в хода на изпълнителното производство е установено, че сградата е придобита от дружеството - длъжник чрез акт за частна държавна собственост през 2004 година и според съдържащата се в него информация сградата е построена през 1963 година, тоест преди приемането/действието на Закона за устройство на територията (ЗУТ), което обосновава информацията, подадена от Община .......
Въпрос: Предвид информацията, че сградата е построена преди 58 години, но от наличната информация в архивите на Община .... няма данни за издадено разрешение за ползване, посочената сграда по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС като нова или като стара следва да се приема, и съответно - продажбата й следва ли да бъде облагаема доставка съгласно ЗДДС или следва да се приложат разпоредбите на чл. 45, ал. 7, във вр. с ал. 3 на същата разпоредба от материалния закон?
Определението за "сгради, които не са нови" се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. В тази норма е дадена дефиниция за "нови сгради", а именно:
- буква а) сгради, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
- буква б) сгради, за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
- буква в) сгради, които отговарят на следните условия:
- подбуква аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки, или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
- подбуква бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Законодателят е възприел подход за определяне на характеристиката на сградите като "нови" или "които не са нови" чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от орган, оторизиран по ЗУТ. Извън тази дефиниция остават случаите, при които такова удостоверяване не е законово изискуемо, както и случаите, при които окончателното завършване на строежа на сградите се е осъществило като юридически факт на по-ранен етап - преди влизането в сила на ЗУТ.
Волята на законодателя очевидно не е тези сгради да се считат за целите на ЗДДС винаги "нови". Това налага по тълкувателен път да се изведат начините и способите, чрез които да се определи моментът, от който една сграда престава да има характеристиката на "нова" за целите на ЗДДС.
С оглед на това, за правилно определяне на сградата като стара следва да се снабдите и с други документи, удостоверяващи построяването на съответната сграда.
По правило, продажба на сграда, която е стара, попада в хипотезата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и представлява освободена доставка. Режимът на такава доставка може да се промени - по избор на доставчика и на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, като доставката стане облагаема.
Съгласно чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС, правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ), доставката е освободена.
Извод: За да се определи дали разглежданата сграда е "стара" по смисъла на ЗДДС и съответно дали продажбата й е освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС или може да бъде третирана като облагаема по избор на доставчика по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, следва да се съберат допълнителни документи, удостоверяващи построяването на сградата; при липса на упражнено право на избор от собственика по реда на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС, доставката при публична продан е освободена.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
