Изх.№ ИТ-00-12/23.02.2023 г.
ЗДДС,чл. 118, ал. 1
ОТНОСНО: Прилагането на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, посочвате, че сте обущар, регистриран като занаятчия, с майсторско свидетелство и сте заплатили патентен данък за 20..г. Във връзка с извършваната дейност поставяте следните въпроси:
- Длъжен ли сте да имате касов апарат или може да работите с бележки от кочан?
- Когато излагате изделията си по изложения, как следва да отчитате продажбите?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Следва да се отбележи, че предвидената в т. 7 на чл. 4 от Наредба № Н-18/2006г. липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. само при едновременното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.
Следователно, при изключението на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г., кръгът на лицата, които имат право да се възползват от него, е стеснен, с оглед изрично предвидените условия.
Относно отчитане на продажба на стоки, участващи на изложния:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за целите на тази наредба "фискално устройство" и "търговски обект" са тези по § 1, т. 40 и 41 от допълнителните разпоредби и чл.118, ал.3 от ЗДДС.
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Следва да се приеме, че в случая откритите по време на събори, изложения и мероприятия обекти за продажба на собствени изделия представляват търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и за Вас ще е налице задължение да регистрирате и отчитате така извършваните продажби чрез издаване на фискална касова бележка от въведено в експлоатация ФУ.
Посочено е, че сте обущар, регистриран като занаятчия с майсторско свидетелство, и сте заплатили патентен данък за съответната година.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Длъжен ли сте да имате касов апарат или може да работите с бележки от кочан?
Въпрос: Когато излагате изделията си по изложения, как следва да отчитате продажбите?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- чрез кредитен превод,
- чрез директен дебит,
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Отбелязва се, че предвидената в чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Съгласно тази разпоредба, за да е налице изключение, е необходимо кумулативно:
- лицето да осъществява занаятчийска дейност,
- да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост,
- да извършва услугите с личен труд,
- да не е търговец по смисъла на Търговския закон.
Само при едновременното наличие на всички тези условия не възниква задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство. Следователно, при изключението на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. кръгът на лицата, които могат да се възползват от него, е стеснен с оглед изрично предвидените условия.
Извод: Ако не са налице всички условия по чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., сте длъжен да използвате фискално устройство и не можете да замените фискалния бон с бележки от кочан.
Относно отчитане на продажбите на изделия, участващи на изложения
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., за целите на тази наредба "фискално устройство" и "търговски обект" са тези по § 1, т. 40 и 41 от допълнителните разпоредби и чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
По смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че:
- помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
- да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни),
- или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Приема се, че откритите по време на събори, изложения и мероприятия обекти за продажба на собствени изделия представляват търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС. За тези обекти за Вас възниква задължение да регистрирате и отчитате извършваните продажби чрез издаване на фискална касова бележка от въведено в експлоатация фискално устройство.
Извод: Продажбите на изделия по време на събори, изложения и други подобни мероприятия следва да се отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, тъй като тези места се считат за търговски обекти по смисъла на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
