Възстановяване на недължимо внесени здравноосигурителни вноски при осигуряване в друга държава членка и наследяване на вземането

Изложена е следната фактическа обстановка: Майката на запитващия е живяла и работила в Гърция през последните 25 години. От април 2024 г. излиза в болничен поради предстоящо лечение на тумор и до 15.01.2025 г. е осигурявана от работодателя в Гърция. В Гърция са предприети действия за пенсионирането й, но тя решава да продължи лечението си в България. След завръщането й в страната на 15.01.2025 г. е било необходимо да се заплатят за нея 5 години здравноосигурителни вноски, за да възстанови здравноосигурителните си права в България.

Посочено е, че държавните институции в Гърция не издават формуляр Е104 на хартиен носител, тъй като той се изисква по електронен път. Подадено е запитване от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но към момента на запитването няма резултат, поради което запитващият се е обърнал към Европейската комисия за съдействие. Отговорено му е, че наличието на валидна европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) е доказателство за осигуряване в друга държава членка, че платените здравноосигурителни вноски са незаконно надвзети и следва да бъде подадено заявление за връщането им.

На 14.06.2025 г. майката на запитващия почива и той е уведомен, че на починало лице здравноосигурителни вноски не се възстановяват.

Въпрос: Как и към кой да се обърнете за съвет и решение по Вашия казус?

Съгласно изложената фактическа обстановка се изразява следното становище:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО. На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са:

• всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
• българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

Лицата могат да удостоверят, че попадат в обхвата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред Националната агенция за приходите, като представят:

• документ, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004); или
• друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава членка.

При представяне на документ, удостоверяващ принадлежността на лицето към социалноосигурителната система на друга държава членка, и след обработването му в информационната система на НАП, здравноосигурителният статус на лицето се актуализира. В този случай заинтересованите институции получават необходимата им информация по реда на сключените с НАП инструкции/споразумения за обмен на информация.

Извод: Лице, което подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка по правилата за координация, не е задължително осигурено в НЗОК, като този факт се удостоверява пред НАП с документ от компетентната институция на другата държава членка, въз основа на който НАП актуализира здравноосигурителния статус.

По отношение на възстановяване на задължителни здравноосигурителни вноски на наследници на починало лице следва да се има предвид следното:

Възстановяването на суми за данъци и задължителни осигурителни вноски предполага, че същите са внесени без правно основание, тоест са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им се извършва от орган по приходите на компетентната териториална дирекция на НАП.

Наследственото имущество представлява съвкупност от притежаваните от наследодателя права и задължения към момента на откриване на наследството. След смъртта на наследодателя тези права и задължения, с изключение на строго личните (например право на пенсия, право на ползване или права и задължения по договори, сключени с оглед личността, които като непрехвърлими се погасяват със смъртта), преминават към наследниците.

Правата и задълженията, включени в наследствената маса, обхващат и правата на вземания, каквото е правото да се претендират от държавата сумите, подлежащи на възстановяване на наследодателя съгласно данъчното и осигурителното законодателство, включително вноските за здравно осигуряване.

За да бъде упражнено правото на вземане от държавата, следва:

• периодите, за които се иска възстановяване на здравноосигурителни вноски, да съвпадат с посочения в представените документи период, през който лицето е подлежало на задължително здравно осигуряване в друга държава членка;
• наследството да е прието от наследниците.

В тези случаи, в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, наследниците, които са приели наследството, могат да подадат искане за възстановяване или прихващане на суми. При констатиране на недължимост на надвнесени здравноосигурителни вноски, същите следва да бъдат възстановени на наследниците в частта, съобразно техния дял според правилата на Закона за наследството.

Извод: Ако се установи, че здравноосигурителни вноски на починалото лице са недължимо платени за периоди, през които то е подлежало на задължително здравно осигуряване в друга държава членка, наследниците, приели наследството, могат в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК да поискат възстановяване или прихващане на тези суми, като възстановяването се извършва съобразно наследствените им дялове.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има действие само при фактическа обстановка, идентична с описаната в запитването, и не може да бъде противопоставяно на органите по приходите при установяване на различни факти в производство по ДОПК.