НАП: Задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС на едноличен търговец – собственик на специализиран малък обект за дестилиране за лично ползване

В запитването е посочено, че сте регистриран по чл.57, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) като едноличен търговец и разполагате с казан с вместимост 200 литра в село ..., община ..., предназначен за производство на ракия за собствена консумация.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: При започване на дейността трябва ли да се подават някакви документи в НАП и ако трябва, какви да са тези документи?

Въпрос 2: След като цялото производство на ракия е за собствена консумация, необходимо ли е да изготвяте производствени листове и някакви други отчети?

Въпрос 3: Задължително ли е да имате касов апарат, след като няма да имате приходи от тази дейност?

По първи въпрос

Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец се формира по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В чл.18, ал.1 от ЗКПО е предвидено, че данъчният финансов резултат (печалба или загуба) е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход от тази дейност за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

На основание чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от закона.

Съгласно чл.51, ал.2 от ЗДДФЛ годишен отчет за дейността не подават едноличните търговци, които не извършват дейност през данъчната година и не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство.

От изложеното следва, че когато регистрираните като еднолични търговци физически лица не са придобили през годината доходи, не са извършвали дейност през годината и не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство, те не следва да подават годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за съответната година, както и годишен отчет за дейността.

Извод: При липса на извършвана дейност, придобити доходи и отчетени приходи или разходи през годината, не възниква задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и годишен отчет за дейността.

По втори въпрос

Съгласно чл.57, ал.1 от ЗАДС собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Съгласно чл.56 от ЗАДС специализираните малки обекти за дестилиране подлежат на задължителна регистрация по този закон, като за регистрираните обекти Агенция "Митници" води нарочен регистър.

Относно необходимостта от изготвяне на производствени листове и други отчети, свързани с пунктовете за изваряване на ракия, е посочено, че този въпрос не е свързан с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство и не е в компетентността на Националната агенция за приходите.

Посочено е, че в тази част запитването следва да бъде отправено към Агенция "Митници".

Извод: НАП не се произнася по въпроса за производствени листове и други отчети за пунктове за изваряване на ракия, тъй като това е в компетентността на Агенция "Митници".

По трети въпрос

На основание чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон от ФУ) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон от ИАСУТД), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От тази разпоредба следва, че касова бележка от фискално устройство следва да издава всяко лице, когато извършва продажба/доставка в търговски обект.

Редът и начинът за издаване на фискалния и системния бон, работата с фискално устройство (ФУ) и с интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), както и за установяване на дистанционна връзка с НАП, са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез:

• внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
• кредитен превод;
• директен дебит;
• наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
• пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

Съгласно чл.25, ал.3 от същата наредба фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От това следва, че само когато има плащане и то се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не се издава фискална касова бележка от фискално устройство.

Извод: Задължение за издаване на фискална касова бележка и съответно за използване на фискално устройство възниква при извършване на продажби/доставки в търговски обект и при плащане, което не попада в изрично посочените в Наредба № Н-18/2006 г. изключения.