КТ чл. 121a
ЗКПО чл. 10, ал. 1
ЗКПО чл. 10, ал. 2
ЗСч чл. 6
ЗКПО чл. 26, ал. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №.......2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
Посочено е, че предметът на дейност на "Г Е" ООД е изграждане на електрически и фотоволтаични инсталации на територията на различни държави членки на ЕС и във Великобритания. За дейността си дружеството извършва редица разходи на територията на различни държави и командирова работници по реда на чл. 121a от Кодекса на труда (КТ), като поема всички разходи по престоя им в чужбина.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Дружеството извършва разходи за гориво, паркинги, масла, пътни такси, резервни части и др., като в много от случаите за тях не му се издава фактура, а само касов бон. Касовите бонове, за които няма издаден данъчен документ - фактура, но са свързани с дейността на дружеството, ще бъдат ли признати за разход за данъчни цели?
- Необходимо ли е издаването на друг набор от документи, които да удостоверяват верността на извършения разход?
- Каква трябва да е документалната обоснованост, за да може касовите бонове да се признаят като документ за разхода данъчни цели?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия. Предвид горното, търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Това обаче не отменя необходимостта от наличие на първичен документ, доказващ придобиването на определена стока или ползването на съответната услуга, който да съдържа достатъчно информация като: наименование на документа, идентификационни данни на издателя, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
На основание чл. 5, ал. 2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон. На основание чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
За данъчни цели признаването на счетоводни разходи се основава отново на тяхната документалната обоснованост. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ и неговото наименование, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
Понятието "документална обоснованост" е дефинирано в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и препраща към определението, дадено в чл. 6 от ЗСч. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
В този смисъл разходите, заплатени в чужбина за покупка на горива, масла, магистрални такси, такси за паркинг и др., могат да бъдат признати за данъчни цели, независимо че документите, с които са отчетени не съдържат цялата изискуема информация по Закона за счетоводството. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени други допълнителни първични счетоводни документи като пътни листове, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция между страните, справки за количество на превозения товар, заповеди за командировки и др. документи, които да удостоверяват движението на моторно превозно средство на дружеството по конкретна дестинация при осъществяване на стопанската му дейност и размера на извършените разходи за експлоатацията му в рамките на съответната командировка. При липса на подобна допълнителна информация, обосноваваща заплащането на подобен род разходи, същите няма да се считат за документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
Предмет на становището е прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с разходи, извършвани от "Г Е" ООД при дейност по изграждане на електрически и фотоволтаични инсталации на територията на различни държави членки на ЕС и във Великобритания. Дружеството командирова работници по реда на чл. 121a от Кодекса на труда (КТ) и поема всички разходи по престоя им в чужбина.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Касовите бонове, за които няма издаден данъчен документ - фактура, но са свързани с дейността на дружеството, ще бъдат ли признати за разход за данъчни цели?
Въпрос: Необходимо ли е издаването на друг набор от документи, които да удостоверяват верността на извършения разход?
Въпрос: Каква трябва да е документалната обоснованост, за да може касовите бонове да се признаят като документ за разхода за данъчни цели?
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия. Търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
Това обаче не отменя необходимостта от наличие на първичен документ, доказващ придобиването на определена стока или ползването на съответната услуга, който да съдържа достатъчно информация, като: наименование на документа, идентификационни данни на издателя, съставител на документа, предмет на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
На основание чл. 5, ал. 2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон. На основание чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
За данъчни цели признаването на счетоводни разходи се основава отново на тяхната документална обоснованост. Действащата нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ и неговото наименование, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
Понятието "документална обоснованост" е дефинирано в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и препраща към определението, дадено в чл. 6 от ЗСч. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
В този смисъл разходите, заплатени в чужбина за покупка на горива, масла, магистрални такси, такси за паркинг и др., могат да бъдат признати за данъчни цели, независимо че документите, с които са отчетени, не съдържат цялата изискуема информация по Закона за счетоводството. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени други допълнителни първични счетоводни документи, като:
- пътни листове;
- пътни книжки;
- сключени договори с чуждестранните контрагенти;
- разменена кореспонденция между страните;
- справки за количество на превозения товар;
- заповеди за командировки;
- други документи, които да удостоверяват движението на моторно превозно средство на дружеството по конкретна дестинация при осъществяване на стопанската му дейност и размера на извършените разходи за експлоатацията му в рамките на съответната командировка.
При липса на подобна допълнителна информация, обосноваваща заплащането на подобен род разходи, същите няма да се считат за документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗКПО.
Следва да се има предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
Извод: Касовите бонове от чужбина, за които не е издадена фактура, могат да послужат за признаване на разходите за данъчни цели, ако съдържат достатъчна информация за стопанската операция и липсващите реквизити по ЗСч са подкрепени с други надлежно оформени първични счетоводни документи (пътни листове, договори, командировъчни заповеди и др.). При липса на такава допълнителна документална обоснованост разходите не се признават за данъчни цели по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО.
