Изх. № 08-П-4
Дата: 30.03.2015 год.
ЗМДТ, чл. 54;
ДОПК, чл. 107;
ДОПК, чл. 109 във връзка с чл. 112, ал. 1;
ДОПК, чл. 118;
АПК, Глава седма
В отговор на поставените въпроси относно възможността за преизчисляване на задължения за данък върху превозните средства за периода 2006 г. - 2011 г., установени с влезли в сила актове за установяване на задължения, предадени за принудително събиране на НАП, след нова регистрация на автомобила в "Пътна полиция" и промяна на мощността на автомобила, отразена в ново свидетелство за регистрация, считам следното:
Декларацията по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за притежаван лек автомобил представлява декларация по смисъла на чл. 107, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), т.е. такава, при която органът по приходите установява размера на данъчната основа и дължимия данък на базата на характеристиките на облагаемото имущество, посочени от задълженото лице.
Данъчният субект има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност. С разпоредбата в чл. 104, ал. 1 от ДОПК е посочено изрично, че данъчният субект има право да прави промени след подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване.
Предвид факта, че в конкретната ситуация законоустановеният срок за подаване на коригираща декларация е изтекъл, то законосъобразен способ за правилно установяване на данъка върху превозните средства по чл. 54 от ЗМДТ е предвиденият в Глава седма от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ред за възобновяване на производства по издаване на административни актове. Възможността за изменение на влязъл в сила акт за установяване на задължение по реда на АПК, се извлича от субсидиарното прилагане на кодекса за неуредените от ДОПК въпроси, предвидено в § 2 от ДР на същия. В конкретния случай налице е основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2 АПК - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, тъй като вярната мощност на автомобила, представляваща обстоятелство от съществено значение за определяне на задължението, е установена и вписана от компетентните за това органи в ново свидетелство за регистрация на автомобила от 09.12.2013 г. От съществено значение при прилагане на реда за възобновяване на административното производство е и съобразяване на сроковете по чл. 102, ал. 2 от АПК, в които е допустимо образуване на производството. Тези срокове са законоустановени и са преклузивни, поради което с изтичането им се погасява възможността за възобновяване на производството.
Друг алтернативен способ за коригиране на определените задължения във връзка, с който липсва съдебна практика е образуване, в обхвата на преклузивния по чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок, на ревизионно производство по чл. 112, ал. 1 от ДОПК, което да завърши с издаването на ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК, която предвижда, че когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи (чл. 105-107 от ДОПК) са окончателно установени. Казано с други думи, в случай, че срокът по чл. 109 не е изтекъл и не е издаден ревизионен акт, установените задължения по раздел първи може да се приеме, че не са окончателно установени и е възможно установяването им да стане с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Важно е обаче да се има предвид, че липсва съдебна практика, с която да е налице изрично произнасяне, от страна на Съда, по издаден ревизионен акт, с който са коригирани, определени с влязъл в сила акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, задължения.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В отговор на въпросите относно възможността за преизчисляване на задължения за данък върху превозните средства за периода 2006 г. - 2011 г., установени с влезли в сила актове за установяване на задължения и предадени за принудително събиране на НАП, след нова регистрация на автомобила в "Пътна полиция" и промяна на мощността на автомобила, отразена в ново свидетелство за регистрация, се излагат следните съображения.
Декларацията по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за притежаван лек автомобил представлява декларация по смисъла на чл. 107, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Това е декларация, при която органът по приходите установява размера на данъчната основа и дължимия данък въз основа на характеристиките на облагаемото имущество, посочени от задълженото лице.
Данъчният субект има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени, че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали неточността е допусната виновно или невиновно. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ДОПК данъчният субект има право да прави промени след подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване.
Предвид факта, че в разглежданата ситуация законоустановеният срок за подаване на коригираща декларация е изтекъл, законосъобразният способ за правилно установяване на данъка върху превозните средства по чл. 54 от ЗМДТ е редът за възобновяване на производства по издаване на административни актове, предвиден в Глава седма от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Възможността за изменение на влязъл в сила акт за установяване на задължение по реда на АПК се извлича от субсидиарното прилагане на кодекса за неуредените от ДОПК въпроси, съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.
В конкретния случай е налице основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Вярната мощност на автомобила, представляваща обстоятелство от съществено значение за определяне на задължението, е установена и вписана от компетентните органи в ново свидетелство за регистрация на автомобила от 09.12.2013 г.
От съществено значение при прилагане на реда за възобновяване на административното производство е спазването на сроковете по чл. 102, ал. 2 от АПК, в които е допустимо образуване на производството. Тези срокове са законоустановени и преклузивни, поради което с изтичането им се погасява възможността за възобновяване на производството.
Извод: При изтекъл срок за коригираща декларация по чл. 54 от ЗМДТ, корекция на задълженията може да се търси по реда на възобновяване на административното производство по глава седма от АПК, при наличие на нови обстоятелства по чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК и при спазване на преклузивните срокове по чл. 102, ал. 2 от АПК.
Като друг, алтернативен способ за коригиране на определените задължения, за който липсва съдебна практика, се посочва възможността за образуване, в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, на ревизионно производство по чл. 112, ал. 1 от ДОПК, което да завърши с издаването на ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Аргумент за това е разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК, според която, когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи (чл. 105 - 107 от ДОПК) са окончателно установени. Обратно, ако срокът по чл. 109 от ДОПК не е изтекъл и не е издаден ревизионен акт, може да се приеме, че установените задължения по раздел първи не са окончателно установени и е възможно установяването им да стане с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Извод: В рамките на непреклузирания срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е възможно да се образува ревизионно производство по чл. 112, ал. 1 от ДОПК и задълженията, установени по реда на чл. 107 от ДОПК, да бъдат установени с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, но по този подход липсва утвърдена съдебна практика, включително относно коригиране на задължения, определени с влязъл в сила акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
