ЗДДФЛ - чл. 13, ал. 1 т. 13; чл. 35; чл. 36; чл. 45, ал. 7; чл. 73, ал. 1;
ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на получено обезщетение за причинени неудобства по време и след осъществяване на строителни работи.
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ... с вх. № ... от 18.03.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно подписано споразумение, копие от което прилагате към запитването, сте получили сума през 2014 г. Сумата е получена за "обезщетение с оглед на неизбежните трайни неудобства по време и след осъществяване на строителни работи." Във връзка с изложеното, задавате въпрос дали е необходимо да подавате годишна данъчна декларация и да облагате с данък получената сума или може да се възползвате от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и да считате, че този доход е освободен от облагане.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и действащото законодателство, изразяваме следното становище:
Съгласно нормата на чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 13 от закона изрично са изброени доходи, които не подлежат на облагане. В ал. 1, т. 13 на разпоредбата са посочени като необлагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състои в това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)). Вредата е елементът, който очертава количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата е паричната оценка на онази разлика между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на два вида - договорна и деликтна (извъндоговорна). В случая, въз основа на представените документи се установява, че между страните няма облигационно отношение. В резултат на това е налице деликтна отговорност по отношение на бъдещи причинени неизбежни и трайни неудобства за непосредствените съседи на лицето, изплатило обезщетението. На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност, на обезщетение подлежат всички вреди: както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането.Дължимостта на обезщетение и изплащането на такова за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от каквито и да е други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
С оглед на факта, че паричните средства са изплатени преди да са възникнали такива вреди и не е видно как са определени последните по размер и стойност, както и дали всички изброени в споразумението неудобства са възникнали за всяко едно от лицата, получили този доход, то тези суми не могат да бъдат определени като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. За да се класифицира обезщетението като такова, причинените вреди трябва да са възникнали и да бъдат определени по размер и стойност за всяко лице, което го получава. Това се подкрепя от факта, че заплащането следва да бъде извършено след възникване и причиняване на имуществената и/или неимуществена вреда.
От приложеното споразумение става ясно, че Вие заедно с останалите собственици на жилища в ЖСК "..." /общо 6 на брой/, като ПЪРВА СТРАНА по споразумението, следва да получите предварително обезщетение, затова че съгласно т. 1 от същото споразумение декларирате съгласието си "..."ЕООД, представлявано от ... - ВТОРАТА СТРАНА по споразумението, да изгради в собствения на дружеството си имот сграда за обществено обслужващо предназначение с определени параметри. В т. 4 от споразумението е записано, че ако което и да е от лицата - ПЪРВА СТРАНА, подаде жалба срещу Заповедта по т. 1, всички лица - ПЪРВА СТРАНА, дължат незабавно връщане на ВТОРАТА СТРАНА на получените от тях суми. По-нататък, съгласно т. 5 ПЪРВАТА СТРАНА се задължава да не възпрепятства чрез каквито и да било правни и фактически действия ВТОРАТА СТРАНА в осъществяване на строителството, в това число да не предизвиква по какъвто и да е начин забава на строителство на същата, като на основание т. 6, при нарушение на задължението по т.5 , ПЪРВАТА СТРАНА дължи на дружеството връщане на платените им суми по т. 3 в тридневен срок, считано от деня на извършеното от тях действие, забавящо строителната работа.
С оглед на така вписаните условия, достигаме до извода че средствата, които са предоставени предварително преди започване на строителството и преди причиняване на имуществени и неимуществени вреди, фактически са изплатени във връзка със съгласие и невъзпрепятстване на строителството чрез възражение, жалби и действия, въздържане от упражняване на права, т.е. лицата, получили посоченото в договора възнаграждение следва да се откажат от определени техни права.
Независимо, че в споразумението въпросните плащания са уговорени като обезщетение за неимуществени вреди, видно от уговорките по т.1, т.3, т. 4, т. 5 и т. 6 от представеното споразумение, съществото и характерът на изплатените суми е в зависимост от постигане на определено съгласие от лицата и от неупражняване на техни права и въздържане от действия по възпрепятстване и забавяне по какъвто и да е начин строителството. Самият факт, че в споразумението има клауза за възстановяване на сумите при условие, че не спазите уговорката за въздържане от действия, които могат да възпрепятстват или забавят строителството, показва достатъчно ясно, че сумите не са изплатени с цел да се компенсират и обезщетят неудобствата от строителните работи в близост до имота Ви, а целта е да не се затруднява и да не се забавят сроковете по изпълнение на същите.
Въз основа на гореизложеното, считаме че получените суми нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди и са извън обхвата на необлагаемите доходи, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ тези суми могат да се определят като доходи от други източници, които не са изрично посочени в закона. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година, която може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със Заповед на министъра на финансите (образец № 4), която предоставя на лицето, придобило дохода при поискване, но не по-късно от 15 април на следващата година.
На основание чл.73, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи от източници по чл. 35 от закона, която подават в териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца в срок до 30 април на следващата година.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6. Полученият доход следва да се впише в част І "Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа " с код 606 - доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ.
На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, като срокът е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
В запитването е посочено, че съгласно подписано споразумение, през 2014 г. сте получили сума, определена като "обезщетение с оглед на неизбежните трайни неудобства по време и след осъществяване на строителни работи".
Въпрос: Дали е необходимо да подавате годишна данъчна декларация и да облагате с данък получената сума или може да се възползвате от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и да считате, че този доход е освободен от облагане.
Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 13 от закона са изброени изрично доходите, които не подлежат на облагане. В чл. 13, ал. 1, т. 13 са посочени като необлагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състои в това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму - чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Вредата е елементът, който определя количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата представлява паричната оценка на разликата между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на договорна и деликтна (извъндоговорна). В разглеждания случай, въз основа на представените документи, се установява, че между страните няма облигационно отношение. Поради това е налице деликтна отговорност по отношение на бъдещи причинени неизбежни и трайни неудобства за непосредствените съседи на лицето, изплатило обезщетението.
На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност на обезщетение подлежат всички вреди - както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дължимостта на обезщетение и изплащането на такова за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от каквито и да е други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
С оглед на факта, че паричните средства са изплатени преди да са възникнали такива вреди и не е видно как са определени последните по размер и стойност, както и дали всички изброени в споразумението неудобства са възникнали за всяко едно от лицата, получили този доход, тези суми не могат да бъдат определени като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. За да се класифицира едно плащане като обезщетение за вреди, причинените вреди трябва да са вече възникнали и да бъдат определени по размер и стойност за всяко лице, което го получава. Това се подкрепя от обстоятелството, че заплащането следва да бъде извършено след възникване и причиняване на имуществената и/или неимуществената вреда.
От приложеното споразумение се установява, че Вие, заедно с останалите собственици на жилища в ЖСК "..." (общо 6 лица), като ПЪРВА СТРАНА по споразумението, следва да получите предварително обезщетение, тъй като съгласно т. 1 от споразумението декларирате съгласието си "..." ЕООД, представлявано от ... - ВТОРАТА СТРАНА по споразумението, да изгради в собствения на дружеството имот сграда за обществено обслужващо предназначение с определени параметри.
В т. 4 от споразумението е предвидено, че ако което и да е от лицата - ПЪРВА СТРАНА, подаде жалба срещу Заповедта по т. 1, всички лица - ПЪРВА СТРАНА, дължат незабавно връщане на ВТОРАТА СТРАНА на получените от тях суми.
Съгласно т. 5 ПЪРВАТА СТРАНА се задължава да не възпрепятства чрез каквито и да било правни и фактически действия ВТОРАТА СТРАНА в осъществяване на строителството, включително да не предизвиква по какъвто и да е начин забава на строителството. На основание т. 6, при нарушение на задължението по т. 5, ПЪРВАТА СТРАНА дължи на дружеството връщане на платените им суми по т. 3 в тридневен срок, считано от деня на извършеното от тях действие, забавящо строителната работа.
С оглед на тези условия се достига до извод, че средствата, предоставени предварително преди започване на строителството и преди причиняване на имуществени и неимуществени вреди, фактически са изплатени във връзка със съгласие и невъзпрепятстване на строителството чрез възражения, жалби и действия, както и въздържане от упражняване на права. Тоест лицата, получили посоченото в договора възнаграждение, следва да се откажат от определени свои права.
Независимо че в споразумението плащанията са уговорени като обезщетение за неимуществени вреди, от уговорките по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от споразумението се установява, че съществото и характерът на изплатените суми зависят от постигане на определено съгласие от лицата и от неупражняване на техни права и въздържане от действия по възпрепятстване и забавяне на строителството. Самият факт, че в споразумението има клауза за възстановяване на сумите при неспазване на уговорката за въздържане от действия, които могат да възпрепятстват или забавят строителството, показва, че сумите не са изплатени с цел да се компенсират и обезщетят неудобствата от строителните работи в близост до имота Ви, а с цел да не се затруднява и да не се забавя изпълнението на строителството.
Извод: Получените суми нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди и са извън обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ тези суми се определят като доходи от други източници, които не са изрично посочени в закона. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ те подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година, която може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации. За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, не се удържа и/или не се внася авансово данък.
Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със заповед на министъра на финансите (образец № 4), която предоставя на лицето, придобило дохода, при поискване, но не по-късно от 15 април на следващата година.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи от източници по чл. 35 от закона, която подават в териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца в срок до 30 април на следващата година.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6.
Извод: Получената от Вас сума се третира като доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и следва да бъде декларирана в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6.
