В Дирекция "ОДОП" - ........... постъпи писмено запитване с вх. № ........./09.09.2015 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българско дружество не е регистрирано по ЗДДС. Същото ще извършва търговия с мобилни телефонни апарати и аксесоари за тях, таблети, компютри, периферни устройства, консумативи и резервни части за тях през интернет магазин. Известно количество стока ще бъде закупено от данъчно задължено лице от страна членка на ЕС. Стоките ще бъдат продавани на територията на страната. Доставчикът не е регистриран за целите на ДДС нито в страната членка, където му е седалището, нито в някоя друга страна членка на ЕС.
Зададени са следните въпроси:
1. Така описаната доставка ще се смята ли за вътреобщностно придобиване /ВОП/ от гледна точка на ЗДДС?
2. Ще възникне ли задължение за регистрация по ЗДДС и при какъв оборот?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
Първи въпрос:Вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
- доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на ВОД;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Тъй като доставчик на стоките /мобилни телефонни апарати и аксесоари за тях, таблети, компютри, периферни устройства, консумативи и резервни части/ е лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, за Вас не е налице вътреобщностно придобиване.
Втори въпрос:Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.
Според разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при наличието на които всяко данъчно задължено лице е длъжно да се регистрира по ДДС. В ал. 1 на цитираната правна норма е казано, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1.облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2.доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3.доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 - 99 от ЗДДС, законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
В чл. 154 и чл. 156 от ЗДДС, законодателят е уредил регистрацията на лицата, които извършват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица.
Предвид гореизложеното, законът посочва при наличието на кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, ще извършва търговия през интернет магазин с мобилни телефонни апарати и аксесоари за тях, таблети, компютри, периферни устройства, консумативи и резервни части за тях. Част от стоката ще бъде закупена от данъчно задължено лице от държава членка на ЕС. Стоките ще се продават на територията на страната. Доставчикът не е регистриран за целите на ДДС нито в държавата членка, където му е седалището, нито в друга държава членка на ЕС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Така описаната доставка ще се смята ли за вътреобщностно придобиване /ВОП/ от гледна точка на ЗДДС?
Въпрос 2: Ще възникне ли задължение за регистрация по ЗДДС и при какъв оборот?
По първи въпрос
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът за ВОП, за дадена доставка на стоки следва кумулативно да са налице следните условия:
- доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на вътреобщностната доставка (ВОД);
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато е от или за сметка на получателя.
В разглеждания случай доставчикът на стоките (мобилни телефонни апарати и аксесоари за тях, таблети, компютри, периферни устройства, консумативи и резервни части) е лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Извод: За дружеството не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС регистрацията по закона е два вида - задължителна и по избор.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при които всяко данъчно задължено лице е длъжно да се регистрира по ДДС. Съгласно чл. 96, ал. 1 всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл. 96, ал. 2 облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
- облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
- доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
- доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 - 99 от ЗДДС са уредени специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация. Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор - всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
В чл. 154 и чл. 156 от ЗДДС е уредена регистрацията на лицата, които извършват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица.
Предвид изложеното, законът определя при кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС, а когато тези предпоставки не са налице, лицето има право да се регистрира по избор.
Извод: Задължение за регистрация по ЗДДС възниква при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, при условията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС; при липса на тези предпоставки лицето може да се регистрира по избор по чл. 100 от ЗДДС.
