ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 54-30-7577/17.09.2025 г., препратено за отговор по компетентност от ДОДОП ......, относно прилагането на разпоредби на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие сте лице, упражняващо свободна професия, регистрирано по реда на Закона за регистър Булстат. Предстои Ви да достигнете облагаем оборот над 100 000 лева и задължителна регистрация по реда на ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
1. В качеството си на лице, упражняващо свободна професия, което е регистрирано по ЗДДС, ще имате ли право да приспадате данъчен кредит за закупени стоки и услуги, които са необходими и се използват в дейността Ви - например лаптоп или друга компютърна техника, софтуерни лицензи, абонаменти за "cloud" услуги и др.?
2. Има ли някакво значение или ограничение при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС фактът, че като физическо лице ползвате нормативно признати разходи по чл. 29 от ЗДДФЛ за свободна професия (25%)?
С оглед на изложената фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки или услуги.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на т. 2 и т. 3 от цитираната правна норма, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
От значение е и трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС),според която предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на данъка върху добавената стойност и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gép Centrum, C‑368/09, т. 37 и Решение по дело C‑280/10 т. 29 и т. 40). Това право на приспадане възниква, в съответствие с членове 63 и 167 от Директивата за ДДС, в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките (Решение по дело Klub, C-153/11, т. 36 и по дело Sveda, C-126/14, т. 20).
От посочената практика на СЕС е видно, че качеството на данъчно задължено лице се придобива и правото на приспадане може да бъде упражнено само когато лицето, поискало приспадането на ДДС, е доказало, че условията за ползването му са изпълнени и че неговото намерение да започне икономически дейности, въз основа на които се сключват облагаеми сделки, се потвърждава от обективни факти. Съдът е постановил също, че ако данъчната администрация установи, че правото на приспадане е упражнено неправомерно или с цел измама, тя би могла да поиска със задна дата възстановяването на приспаднатите суми (вж. Решение по дело Rompelman, С-268/83, т. 24, Решение по дело INZO, С-110/94, т. 24 и Решение по дело Fini H, C-32/03, т. 33).
В ЗДДС е предвиден преклузивен срок за упражняване на право на данъчен кредит. Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, при извършване на доставки на услуги срещу възнаграждение, които доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, няма пречка да се упражни право на данъчен кредит за начисления ДДС на получените стоки и/или услуги, чрез които ще се осъществява тази дейност, ако са налице и всички други условия, предвидени в чл. 68 -72 от закона.
По втори въпрос:
Съгласно изложените в отговора на първи въпрос относими разпоредби на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, за упражняване му нямазначение по какъв ред и начин става облагането с преки данъци на данъчно задълженото лице, което е регистрирано по ЗДДС. За правото на приспадане на данъчен кредит е ирелевантен фактът, че като физическо лице ползвате нормативно признати разходи по чл. 29 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Лице, упражняващо свободна професия и регистрирано по реда на Закона за регистър Булстат, предстои да достигне облагаем оборот над 100 000 лева и да подлежи на задължителна регистрация по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: В качеството си на лице, упражняващо свободна професия, което е регистрирано по ЗДДС, ще имате ли право да приспадате данъчен кредит за закупени стоки и услуги, които са необходими и се използват в дейността Ви - например лаптоп или друга компютърна техника, софтуерни лицензи, абонаменти за "cloud" услуги и др.?
Въпрос 2: Има ли някакво значение или ограничение при упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС фактът, че като физическо лице ползвате нормативно признати разходи по чл. 29 от ЗДДФЛ за свободна професия (25%)?
По първи въпрос
Правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки или услуги.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. По смисъла на т. 2 и т. 3 от тази разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
От значение е и трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на данъка върху добавената стойност и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gép Centrum, C‑368/09, т. 37 и Решение по дело C‑280/10, т. 29 и т. 40).
Това право на приспадане възниква, в съответствие с чл. 63 и чл. 167 от Директивата за ДДС, в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в момента на доставяне на стоките (Решение по дело Klub, C‑153/11, т. 36 и по дело Sveda, C‑126/14, т. 20).
От посочената практика на СЕС следва, че качеството на данъчно задължено лице се придобива и правото на приспадане може да бъде упражнено само когато лицето, поискало приспадането на ДДС, е доказало, че условията за ползването му са изпълнени и че неговото намерение да започне икономически дейности, въз основа на които се сключват облагаеми сделки, се потвърждава от обективни факти.
Съдът е постановил също, че ако данъчната администрация установи, че правото на приспадане е упражнено неправомерно или с цел измама, тя може да поиска със задна дата възстановяването на приспаднатите суми (Решение по дело Rompelman, C‑268/83, т. 24, Решение по дело INZO, C‑110/94, т. 24 и Решение по дело Fini H, C‑32/03, т. 33).
В ЗДДС е предвиден преклузивен срок за упражняване на право на данъчен кредит. Съгласно чл. 72 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Предвид гореизложеното, при извършване на доставки на услуги срещу възнаграждение, които са облагаеми по смисъла на ЗДДС, няма пречка да се упражни право на данъчен кредит за начисления ДДС на получените стоки и/или услуги, чрез които ще се осъществява тази дейност, при условие че са налице и всички други условия, предвидени в чл. 68 - 72 от ЗДДС.
Извод: В качеството си на лице, упражняващо свободна професия и регистрирано по ЗДДС, имате право да приспадате данъчен кредит за закупени стоки и услуги (включително лаптоп, компютърна техника, софтуерни лицензи, абонаменти за "cloud" услуги и др.), когато те се използват за извършваните от Вас облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, като правото се упражнява в сроковете по чл. 72 от ЗДДС.
По втори въпрос
Съгласно изложените в отговора на първи въпрос относими разпоредби на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, за упражняването му няма значение по какъв ред и начин става облагането с преки данъци на данъчно задълженото лице, което е регистрирано по ЗДДС.
За правото на приспадане на данъчен кредит е ирелевантен фактът, че като физическо лице ползвате нормативно признати разходи по чл. 29 от ЗДДФЛ за свободна професия (25%).
Извод: Фактът, че като физическо лице ползвате нормативно признати разходи по чл. 29 от ЗДДФЛ, не оказва влияние и не представлява ограничение за упражняване на правото Ви на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.
Заключителна част
Настоящото становище е принципно. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде използвано като основание по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
