2_278/28.03.2024г.
ЗДДФЛ - Чл.11 ал.3
- Чл.50
ЗС - Чл.30
- Чл.56
ЗЗД - Чл.18
В дирекция ОДОП .......... е постъпило Ваше писмено запитване. Изложили сте следната фактическа обстановка:
Съсобственик сте на недвижим имот, който ще бъде отдаван под наем. Приходът от този наем бихте желали да се превежда като доход само на едното физическо лице като същото да плаща целия данък за него.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Коректно ли е ако двете физически лица подпишат нотариално заверен договор за учредяване на право на ползване в полза на едното физическо лице?
- Нотариално завереният договор би ли бил достатъчен да се приеме, че доходът не се дели между двете лица?
Следва да имате предвид, че изразяването на становище относно законосъобразността на описаните в запитването Ви правни действия (подписването на нотариално заверен договор за учредяване на право на ползване) е извън правомощията на НАП.
Относно данъчното третиране на доходите от наем в конкретния случай, изразявам следното принципно становище по приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Предвид разпоредбите на Закона за собствеността (ЗС), добиви от една вещ може да получава само собственикът или ползвателят на вещта при учредено вещно право на ползване. Аргументите за това се извличат от разпоредбите на чл. 30 и чл. 56 от ЗС. В чл. 30 от ЗС е посочено изрично, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, а в чл. 56 от същият закон, че правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД), договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
В конкретния случай Вие посочвате, че ще подпишете нотариално заверен договор за учредяване на право на ползване и доколкото не упоменавате, че това ще е с нотариален акт, то не може да се приеме, че със същия ще бъде учредено вещно право за ползване на имота. Следователно, в качеството си на съсобственик на имота, Вие следва да се третирате като реален получател на дохода от наем. Това обстоятелство не се променя от факта, че сумата от наема ще се превежда само на единия съсобственик.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Това означава, че Вие сте носител на данъчната тежест за дохода от наем на конкретния недвижим имот и сте задължена да го декларирате в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка: Съсобственик сте на недвижим имот, който ще бъде отдаван под наем. Желаете приходът от този наем да се превежда като доход само на едното физическо лице, като това лице да заплаща целия данък за него.
Във връзка с това поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Коректно ли е ако двете физически лица подпишат нотариално заверен договор за учредяване на право на ползване в полза на едното физическо лице?
Въпрос 2: Нотариално завереният договор би ли бил достатъчен да се приеме, че доходът не се дели между двете лица?
Посочва се, че изразяването на становище относно законосъобразността на описаните правни действия (подписването на нотариално заверен договор за учредяване на право на ползване) е извън правомощията на НАП.
Относно данъчното третиране на доходите от наем в конкретния случай е изложено следното принципно становище по приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
Съгласно разпоредбите на Закона за собствеността (ЗС), добиви от една вещ може да получава само собственикът или ползвателят на вещта при учредено вещно право на ползване. Аргументите за това се извличат от чл. 30 и чл. 56 от ЗС.
- В чл. 30 от ЗС е посочено изрично, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
- В чл. 56 от ЗС е предвидено, че правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено.
Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
В конкретния случай посочвате, че ще подпишете нотариално заверен договор за учредяване на право на ползване. Тъй като не упоменавате, че това ще бъде извършено с нотариален акт, не може да се приеме, че с този договор ще бъде учредено вещно право на ползване върху имота.
Следователно, в качеството си на съсобственик на имота, следва да се третирате като реален получател на дохода от наем. Това обстоятелство не се променя от факта, че сумата от наема ще се превежда само на единия съсобственик.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.
От това следва, че Вие сте носител на данъчната тежест за дохода от наем на конкретния недвижим имот и сте задължена да го декларирате в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Нотариално заверен договор, който не е в изискуемата форма на нотариален акт по чл. 18 от ЗЗД, не учредява вещно право на ползване и не променя качеството Ви на реален получател на дохода от наем като съсобственик. Доходът от наем се счита придобит от Вас по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, независимо че сумата се превежда на друг съсобственик, и Вие сте задължена да го декларирате по чл. 50 от ЗДДФЛ.
