ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи запитване с вх. № 55-30-8346/19.05.2025 г. относно прилагане на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП. На 30.05.2025 г. е получено допълнение към запитването с вх. № 55-30-8346#1.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100. Същото ще закупи стоки от производител, установен в Испания. Стоката няма да се транспортира до България, а до Бразилия с получател бразилска фирма, т.е. транспортът е от Испания до Бразилия. За покупката българското дружество ще получи фактура от испанската фирма, а за продажбата ще издаде фактура с получател бразилската фирма. Логистиката се организира от испанската фирма.
Поставени са следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на доставката, свързана с покупката на стока и коя разпоредба от ЗДДС следва да се посочи? В коя колона на дневника за покупки следва да намери отражение тази доставка?
2. Какво е данъчното третиране на продажбата на стоката и коя разпоредба от ЗДДС следва да се посочи? В коя колона на дневника за продажби следва да намери отражение тази доставка?
3. Коя е приложимата ставка на данъка за извършената доставка от българското дружество?
4. Ако собствеността на стоката се прехвърля във фабриката на доставчика при условие на доставка EXW, българското дружество подлежи ли на регистрация за целите на ДДС в Испания?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
За определяне данъчния режим на доставка на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съобразно чл. 17 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическо и предоставяне, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 17 от ЗДДС е посочено, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя.
По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да е налице вътреобщностно придобиване, е необходимо да са налице кумулативно следните условия:
- да е налице възмездна доставка на стока;
- стоката да се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната;
- доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- придобиващият да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване се определя с оглед разпоредбата на чл. 62 от ЗДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС е посочено, че независимо от ал. 1 на същата разпоредба, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл. 62, ал. 3 от ЗДДС). За да е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, е необходимо превозът на стоките да завършва на територията на друга държава членка, различна от държавата членка по идентификация на получателя по доставката, каквото обстоятелство не е налице при изложената фактическа обстановка.
В случая според изложеното са налице две самостоятелни доставки - първата с доставчик испанско дружество и получател българското дружество, а втората доставка с доставчик българското дружество и получател - лице от трета страна (Бразилия). Стоките ще се транспортират директно от територията на Испания до територията на трета страна.
При изложената фактическа обстановка и предвид приложимата нормативна уредба, мястото на изпълнение и на двете доставки ще е на територията на Испания. По отношение на доставката, по която българското дружество се явява получател, доколкото превозът на стоките няма да завърши на територията на друга държава членка, в случая за българското дружество няма да е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Като получател по тази доставка за българското дружество няма да възникне задължение по ЗДДС. Лице-платец на данъка върху добавената стойност за тази доставка (доставката към българското дружество) е испанското данъчно задължено лице, на основание чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
За българското дружество не съществува задължение за самоначисляване на данък с протокол по чл. 117 от закона за получената стока.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави. В конкретния случай дружеството не е задължено да отрази фактурата, получена от испанския доставчик за закупените от него стоки, в дневника за покупките.
Мястото на изпълнение на доставката, по която българското дружество е доставчик, също ще е на територията на Испания, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на страната. По отношение на данъчното третиране за целите на данъка върху добавената стойност следва да бъде приложено испанското данъчно законодателство. В тази връзка, както и с оглед възникване на задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в Испания, българското дружество следва да се съобрази със законодателството на тази държава членка.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. В издадената от дружеството фактура като основание за неначисляване на данък следва да се впише "чл. 17, ал. 2 от ЗДДС".
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната се декларират в дневника за продажби в клетка 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 100. Предстои да закупи стоки от производител, установен в Испания. Стоките няма да се транспортират до България, а директно до Бразилия, като получател е бразилска фирма, т.е. транспортът е от Испания до Бразилия. За покупката българското дружество ще получи фактура от испанската фирма, а за продажбата ще издаде фактура на бразилската фирма. Логистиката се организира от испанската фирма.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какво е данъчното третиране на доставката, свързана с покупката на стока и коя разпоредба от ЗДДС следва да се посочи? В коя колона на дневника за покупки следва да намери отражение тази доставка?
Въпрос 2: Какво е данъчното третиране на продажбата на стоката и коя разпоредба от ЗДДС следва да се посочи? В коя колона на дневника за продажби следва да намери отражение тази доставка?
Въпрос 3: Коя е приложимата ставка на данъка за извършената доставка от българското дружество?
Въпрос 4: Ако собствеността на стоката се прехвърля във фабриката на доставчика при условие на доставка EXW, българското дружество подлежи ли на регистрация за целите на ДДС в Испания?
В отговор, при съобразяване с действащото данъчно законодателство, се излага следното становище:
1. Общи принципи относно мястото на изпълнение и вътреобщностно придобиване
За определяне на данъчния режим на доставката на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съгласно чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото й предоставяне.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя.
По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следователно, за да е налице вътреобщностно придобиване, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия:
- да е налице възмездна доставка на стока;
- стоката да се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната;
- доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- придобиващият да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване се определя по чл. 62 от ЗДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
За да е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, е необходимо превозът на стоките да завършва на територията на друга държава членка, различна от държавата членка по идентификация на получателя по доставката. Такова обстоятелство не е налице при изложената фактическа обстановка.
В разглеждания случай са налице две самостоятелни доставки:
- първа доставка - доставчик е испанско дружество, получател е българското дружество;
- втора доставка - доставчик е българското дружество, получател е лице от трета страна (Бразилия).
Стоките се транспортират директно от територията на Испания до територията на трета страна (Бразилия). При тази фактическа обстановка и съобразно приложимата нормативна уредба мястото на изпълнение и на двете доставки е на територията на Испания.
2. Относно доставката по покупката на стоката (Въпрос 1)
По отношение на доставката, по която българското дружество е получател, превозът на стоките не завършва на територията на друга държава членка. Поради това за българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС.
Като получател по тази доставка българското дружество няма задължение по ЗДДС. Лице - платец на данъка върху добавената стойност за тази доставка (доставката към българското дружество) е испанското данъчно задължено лице на основание чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
За българското дружество не възниква задължение за самоначисляване на данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС за получената стока.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС (фактура, известие и протокол) са документите, издадени по реда на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупки документи, издадени по реда на законодателствата на други държави.
В конкретния случай дружеството не е задължено да отрази фактурата, получена от испанския доставчик за закупените стоки, в дневника за покупки.
Извод: Доставката по покупката на стоката не представлява вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, не възниква задължение за самоначисляване на ДДС по чл. 117 от ЗДДС и фактурата от испанския доставчик не се отразява в дневника за покупки.
3. Относно доставката по продажбата на стоката (Въпроси 2 и 3)
Мястото на изпълнение на доставката, по която българското дружество е доставчик, също е на територията на Испания, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на страната.
По отношение на данъчното третиране за целите на данъка върху добавената стойност за тази доставка следва да се прилага испанското данъчно законодателство. В тази връзка, както и относно евентуално възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС в Испания, българското дружество следва да се съобрази със законодателството на тази държава членка.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В издадената от дружеството фактура като основание за неначисляване на данък следва да се впише "чл. 17, ал. 2 от ЗДДС".
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната се декларират в дневника за продажби в клетка 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Извод: Продажбата на стоката от българското дружество е доставка с място на изпълнение в Испания, по която по ЗДДС не се начислява данък на основание чл. 86, ал. 3, във фактурата се посочва основание "чл. 17, ал. 2 от ЗДДС", а доставката се отразява в дневника за продажби в клетка 23.
4. Относно регистрацията за целите на ДДС в Испания (Въпрос 4)
Мястото на изпълнение и на двете доставки - покупката от испанското дружество и продажбата към бразилското лице - е на територията на Испания. По отношение на данъчното третиране за целите на ДДС, както и относно възникването на задължение за регистрация за целите на ДДС в Испания, българското дружество следва да се съобрази с испанското данъчно законодателство.
Извод: Въпросът дали българското дружество подлежи на регистрация за целите на ДДС в Испания, включително при условие EXW и прехвърляне на собствеността във фабриката на доставчика, се решава изцяло по испанското данъчно законодателство.
5. Заключителни бележки
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност на действителната фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различно установени факти.
