Изх. № М-26-В-560
Дата: 09. 12. 2024 год.
Договор между република българия и руската федерация
за социална сигурност, чл. 2;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЧРБ, чл. 15, ал. 1;
ЗЧРБ, чл. 23;
ЗЧРБ, чл. 24и, ал. 1.
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице - гражданин на Руската федерация, с предоставено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа".
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №...... от 15.11.2024 г. по описа на Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество наема по трудово правоотношение чуждестранно физическо лице - гражданин на Руската федерация, с предоставено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" със срок на валидност 3 години. От допълнително представената информация е видно, че лицето не е пребивавало на територията на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), преди да се установи в България, и не е било обхванато от системите за социална сигурност на друга държава членка. Също така лицето не е член на семейството на гражданин на държава - членка на ЕС, спрямо който да има трансгранична ситуация между държави - членки от ЕС.
Във връзка с изложенатата фактическа обстановка поставяте въпроса:
Подлежи ли лицето на задължително здравно осигуряванев България?
Предвид изложената фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените лицапоЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочноилипостоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
Чуждите граждани, които не отговарят на условията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО са извънкръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за тях здравноосигурителна вноска не се дължи.
Задължителни здравноосигурителни вноски ще бъдат дължими само в случай, че тези лица придобият статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
От разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО е видно също така, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
Запитването Ви касае задължителното здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице - гражданин на Руската федерация, наето по трудово правоотношение в българско дружество и в тази връзка е необходимо да имате предвид следното:
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договорът) (Изменен с Протокол за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София, обн., ДВ, бр. 54 от 16 юни 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.). Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни. Договорът се прилага за законодателството, посочено в неговия материален обхват (чл. 2 от Договора), което по отношение на България включва: законодателството, свързано със задължителните осигурителни вноски във фонд "Пенсии",фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" на държавното обществено осигуряване.
В материалния обхват на Договора не е включено законодателството по отношение на осигуряването за безработица и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, както и осигуряването за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при несъстоятелност на работодателя.
Следователно по отношение на задължителното здравно осигуряване в България и свързаните с него обществени отношения за гражданите на Руската федерация се прилагат разпоредбите на националното законодателство, съответно общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО - чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Относно факта, че запитването касае гражданин, притежаващ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", следва да имате предвид:
На основание чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент №1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в същия закон.
В тази връзка, независимо че лицата притежават разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", те не са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, поради което не са в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
В допълнение към гореизложеното е необходимо да имате предвид, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество наема по трудово правоотношение чуждестранно физическо лице - гражданин на Руската федерация, с предоставено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" със срок на валидност 3 години. От допълнително представената информация е видно, че лицето не е пребивавало на територията на друга държава - членка на Европейския съюз преди да се установи в България и не е било обхванато от системите за социална сигурност на друга държава членка. Лицето не е член на семейството на гражданин на държава - членка на ЕС, спрямо който да има трансгранична ситуация между държави - членки от ЕС.
Въпрос: Подлежи ли лицето на задължително здравно осигуряване в България?
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените лица по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
Чуждите граждани, които не отговарят на условията по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, са извън кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК и за тях здравноосигурителна вноска не се дължи. Задължителни здравноосигурителни вноски ще бъдат дължими само ако тези лица придобият статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
От разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО следва също, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор.
Извод: Задължение за здравно осигуряване по ЗЗО за чужденци възниква само при наличие на дългосрочно или постоянно пребиваване по чл. 23 от ЗЧРБ или ако международен договор, включващ здравни услуги в обхвата си, предвижда друго.
Относно приложението на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност
Запитването касае задължителното здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице - гражданин на Руската федерация, наето по трудово правоотношение в българско дружество. В тази връзка следва да се отчете следното:
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договорът), изменен с Протокол за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София, обнародван в ДВ, бр. 54 от 16 юни 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, както и на членовете на семействата на тези лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Съгласно чл. 2 от Договора той се прилага за законодателството, включено в неговия материален обхват, което по отношение на Република България обхваща законодателството, свързано със задължителните осигурителни вноски във фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" на държавното обществено осигуряване.
В материалния обхват на Договора не е включено законодателството относно осигуряването за безработица и здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, както и осигуряването за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при несъстоятелност на работодателя.
Следователно, по отношение на задължителното здравно осигуряване в България и свързаните с него обществени отношения за гражданите на Руската федерация се прилагат разпоредбите на националното законодателство, а именно общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Извод: Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност не обхваща здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за гражданите на Руската федерация относно здравното осигуряване се прилага изцяло националното законодателство по ЗЗО.
Относно разрешението за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа"
С оглед на това, че запитването касае гражданин, притежаващ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", следва да се имат предвид следните разпоредби:
Съгласно чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в закона.
В тази връзка, независимо че лицата притежават разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", те не са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
Поради това тези лица не попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и за тях не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
Извод: Гражданин на Руската федерация, нает по трудово правоотношение в българско дружество и притежаващ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, тъй като няма статут на дългосрочно или постоянно пребиваване по чл. 23 от ЗЧРБ и за него не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
Заключителни бележки
Изразеното становище представлява принципно тълкуване на относимите правни норми въз основа на изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват становище, различно от изложеното.
Извод: Становището е обусловено от конкретно описаните факти и при наличие на други, неупоменати обстоятелства, е възможно да се достигне до различен правен извод.
