НАП: Издаване на удостоверение А1 при командироване на наети лица в държава членка по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004

Вх.№ 202175 ОУИ Пловдив 82 Коментирай
РЕГЛАМЕНТ 883/2004: чл.12 т.883, РЕГЛАМЕНТ 987/2009: чл.15 т.987, чл.19 т.987
Определя се режимът за прилагане на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 15 и чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при командироване на наети лица в друга държава членка за семинари, обучения, конференции и др. НАП приема, че за всяко командироване се прави отделна преценка и при изпълнение на петте условия по чл. 12 се подава Окд-236 и се издава удостоверение А1.

Регламент(ЕО)№ 883/2004: чл. 12, параграф 1;

Регламент(ЕО)№ 987/2009: чл. 15; чл. 19, параграф 2;

ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо наети лица, командировани в държава-членка.

В отговор на Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......... с вх. № ....../21.11.2019 г., Ви уведомявам за следното:

В запитването посочвате, че предвид дейността на "Д" ЕООД, която е маркетинг и ИТ услуги, предстои да бъде организиран работен семинар в гр. Прага, с цел представяне, дискусия и обобщение на резултатите за 2019 г., и представяне на целите и програмата на фирмата за 2020 г. Провеждането се планира за 24.11 - 26.11.2019 г., като ще бъдат осигурени транспорт, хотел и конферентна зала за целите на семинара, пълен пансион, застраховка на всеки пътуващ служител за пълния период на престой. Присъствието не е задължително, а препоръчително.

Във връзка с предстоящия семинар се интересувате дали е необходимо да подадете в НАП Искане/Уведомление за издаване на формуляр А-1.

Интересувате се също, дали е необходимо издаване на формуляр А-1 при възникване на подобни казуси, свързани с дейността на дружеството, като:

  • Командироване на служител/и в рамките на ЕС за участие на рекламни мероприятия, симпозиуми, конференции с фирми или организации, сходни като икономическа дейност по външна покана или по инициатива на дружеството, като всички разходи по провеждането и командироването се покриват от работодателя;
  • Командироване на служител/и в рамките на ЕС за участие и преминаване на курсове, обучения, обмяна на опит, ноу хау, и други дейности по повишаване на квалификацията им. Всички разходи като такси за участие, обучение, учебни материали, включително и командироването на служителите се поемат от работодателя.

В случай, че е задължително да подадете искане за издаване на формуляр А-1 в посочените примери, се интересувате какво трябва да декларирате в Глава III "Данни за предприятието/плавателния съд в/на което/който е изпратено лицето; основна база на полетен или кабинен екипаж, (задължително се попълва)", когато не е налично конкретно приемащо предприятие и местоположението, на което ще се извърши работата е хотел, конферентна зала, учебен център.

С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства.

Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка.

Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

Цитираната разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо работник, който временно извършва работа на територията на друга държава-членка:

1. Законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му;

2. Командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка;

3. "Пряката връзка" между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването;

4. Лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице;

5. Предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.

Следствие на определянето на приложимото за дадено лице законодателство е, че се определя държава членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

Приложимото законодателство се удостоверява на основание чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 чрез издаванена атестация (Удостоверение А1) от институцията на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II Регламент (ЕО) №883/2004 по искане на лицето.

Всяко едно командироване на дадено лице се разглежда поотделноот компетентния орган по приходите и в случай, че попада в хипотезата, предвидена в чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004, то при поискване и в случай че са изпълнени по-горе посочените задължителни изисквания, ще бъде издадено Удостоверение А1 за периода на съответното командироване.

Съгласно процедурата за прилагане на чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004, предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава-членка, е задължено да уведоми, при възможност предварително, компетентната териториална дирекция на НАП (чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва чрез подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, при наличие на основание, органът по приходите в съответната ТД на НАП издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А1 - Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Уведомлението и/или искане за издаване на Удостоверение А1 могат да бъдат подавани и за минал период.

С оглед изложеното, за да попадне в хипотезата на чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004, командированото лице следва за определен период от време да е изпратено от работодателя си да извършва работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която то обичайно работи и да са изпълнени петте условия посочени по-горе. В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка, за РБългария това е Националната агенция за приходите.

Когато подавате уведомление и/или искане (образец - Окд-236) за издаване на формуляр А-1 за заети лица, които командировате в друга държава-членка, в част III "Данни за предприятието/плавателния съд в/на което/който е изпратено лицето; основна база на полетен или кабинен екипаж", следва да посочите данните на приемащото предприятие в другата държава-членка, в което ги изпращате да осъществяват дейност от ваше име и за ваша сметка.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 уреждат координацията на системите за социална сигурност за лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които упражняват трудова дейност и правото си на свободно движение в рамките на ЕС. Те се прилагат на територията на всички държави-членки спрямо граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и спрямо членовете на техните семейства.

Разпоредбите относно определяне на приложимото законодателство се съдържат в дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Тези правила имат приоритет пред националното законодателство на държавите-членки относно това, къде следва да бъде осигурено едно лице. "Определяне на приложимото законодателство" е основен принцип на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.

Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.

В дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени специални разпоредби за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заети лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че:

  • предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца, и
  • лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.

От тази разпоредба следват пет задължителни условия, чието изпълнение е абсолютно необходимо за запазване на законодателството на изпращащата държава-членка спрямо работник, който временно извършва работа на територията на друга държава-членка:

  1. Законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му.
  2. Командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка.
  3. Да се запази "пряката връзка" между работодателя и изпратеното лице през целия срок на командироването.
  4. Лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице.
  5. Предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.

Определянето на приложимото законодателство води до определяне на държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 приложимото законодателство се удостоверява чрез атестация (Удостоверение А1), издавана от институцията на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, по искане на лицето.

Всяко командироване на дадено лице се разглежда поотделно от компетентния орган по приходите. Когато конкретният случай попада в хипотезата на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и са изпълнени посочените по-горе пет условия, при поискване се издава Удостоверение А1 за периода на съответното командироване.

Съгласно чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 предприятие, установено в България, което командирова наети лица да работят на територията на друга държава-членка, е задължено, по възможност предварително, да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП. Уведомлението се извършва чрез подаване на формуляр по образец Окд-236. При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, при наличие на основание, органът по приходите в съответната ТД на НАП издава Удостоверение А1 по чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 ("Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя"). Уведомлението и/или искането за издаване на Удостоверение А1 могат да бъдат подавани и за минал период.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "Д" ЕООД, чиято дейност е маркетинг и ИТ услуги, планира организиране на работен семинар в гр. Прага за периода 24.11 - 26.11.2019 г. Целта е представяне, дискусия и обобщение на резултатите за 2019 г., както и представяне на целите и програмата на фирмата за 2020 г. За семинара ще бъдат осигурени транспорт, хотел и конферентна зала, пълен пансион и застраховка на всеки пътуващ служител за целия период на престой. Присъствието е препоръчително, но не задължително.

Във връзка с този семинар се поставя въпрос дали е необходимо да се подаде в НАП искане/уведомление за издаване на формуляр А1.

Поставят се и допълнителни въпроси относно необходимостта от издаване на формуляр А1 при възникване на подобни казуси, свързани с дейността на дружеството, а именно:

  • Командироване на служител/и в рамките на ЕС за участие в рекламни мероприятия, симпозиуми, конференции с фирми или организации, сходни като икономическа дейност, по външна покана или по инициатива на дружеството, като всички разходи по провеждането и командироването се покриват от работодателя.
  • Командироване на служител/и в рамките на ЕС за участие и преминаване на курсове, обучения, обмяна на опит, ноу-хау и други дейности по повишаване на квалификацията им, като всички разходи - такси за участие, обучение, учебни материали, както и разходите по командироването - се поемат от работодателя.

Въпрос: Необходимо ли е да подадете в НАП искане/уведомление за издаване на формуляр А1 във връзка с планирания семинар в Прага?

Въпрос: Необходимо ли е издаване на формуляр А1 при командироване на служители в рамките на ЕС за участие в рекламни мероприятия, симпозиуми, конференции, когато всички разходи се поемат от работодателя?

Въпрос: Необходимо ли е издаване на формуляр А1 при командироване на служители в рамките на ЕС за участие в курсове, обучения, обмяна на опит, ноу-хау и други дейности по повишаване на квалификацията, когато всички разходи се поемат от работодателя?

Въпрос: В случай че е задължително да се подаде искане за издаване на формуляр А1 в посочените примери, какво следва да се декларира в глава III "Данни за предприятието/плавателния съд в/на което/който е изпратено лицето; основна база на полетен или кабинен екипаж, (задължително се попълва)", когато няма конкретно приемащо предприятие и мястото на извършване на работата е хотел, конферентна зала или учебен център?

С оглед изложеното НАП приема, че за да попадне дадено командироване в хипотезата на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, командированото лице трябва за определен период от време да бъде изпратено от своя работодател да извършва работа на територията на държава-членка, различна от държавата-членка, в която обичайно работи, и да са изпълнени всички пет условия, посочени по-горе.

В случаите на командироване преценката дали са налице условията на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се извършва от компетентния орган по приходите за всяко конкретно командироване поотделно, въз основа на фактическите данни за вида и мястото на извършваната дейност, продължителността, връзката с работодателя и останалите изисквания на регламента.

Извод: При командироване на наети лица в друга държава-членка на ЕС, включително в описаните от дружеството хипотези (семинари, рекламни мероприятия, конференции, обучения, курсове, обмяна на опит и др.), приложимостта на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и необходимостта от подаване на уведомление/искане за издаване на Удостоверение А1 се определят за всяко конкретно командироване поотделно, при условие че са изпълнени всички пет задължителни изисквания на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и процедурата по чл. 15 и чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

134232
На мен ми трябва тълкуване на "уговорен" - "нормалният" отпуск (например 20 дни) се договаря (уговаря) в ТД. Удълженият заради Т...

СБП-5 - нормално ли е?

170
Ще чакам тогава

Попълване на ОКД5

191
Благодаря!

Ефективен % данък при самонаетите със значително по-ниски доходи

300
Прочетете текста, който цитирате, така: "Регистрация в НАП се прави в 7-дневен срок от започване на дейност, но не преди регистр...
Още от форума