Изх. №20-00-531
Изх. №21-03-2
15.10.2024 г.
чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС;
чл. 69, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 70, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 70, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 17, ал. 3, т. 2 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството упражнява стопанската си дейност в малко населено място, което налага назначаването на служители от близките градове. За да упражняват служебните си задължения от местоживеенето на служителите до местоработата, дружеството поема разходите за транспорт. За тази цел на работниците са предоставени служебни автомобили и карти за зареждане с гориво, в резултат на което на името на дружеството се получават фактури от бензиностанции за зареденото гориво. За признаване на направените разходи, служителите попълват пътни листи за направените маршрути.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли право дружеството на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по издадените от бензиностанциите фактури за заредено гориво за нуждите на служителите?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към него нормативна уредба изразявам следното становище:
Служебно е известно, че дружеството има назначено едно лице на трудов договор, има обект в гр. ......... и няма регистрирани автомобили, което противоречи и не кореспондира с изложеното във фактическата обстановка. В тази връзка НАП не е компетентна да се ангажира с конкретно становище, а предоставеният отговор е с принципен характер:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на Глава седма от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон. Следва да се отбележи, че това е право, което се дава на регистрираните по закона лица при определени условия.
По силата на чл. 69, ал. 1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
4. е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
5.стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
"Лек автомобил" за целите на ЗДДС, съгласно дадената дефиниция в §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобилът, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Видно от гореизложеното, в случай че предоставените служебни автомобили са придобити от дружество и се определят като леки по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗДДС, и не е налице някоя от хипотезите, визирани в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, то задълженото лице няма право на приспадане на начисления ДДС по издадените фактури от бензиностанциите за зареденото гориво, независимо по какъв начин и за какви дейности се използват леките автомобили. Отново подчертавам, че това ще е валидно при положение, че не е налице някоя от хипотезите, упоменати в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, каквито данни липсват по отправеното запитване.
Също така в ал. 3, т. 2 от цитираната правна норма е предвидено изключение от тези правила, като чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона не се прилага за някои стоки или услуги предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, както следва - транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност (чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС). Доколкото в случая не е налице транспортно обслужване, което да се предоставя на работниците и служителите, а се предоставят персонално служебни автомобили и карти за зареждане с гориво, то считам, че тази разпоредба е неприложима.
При условие, че служебните превозни средства, които се предоставят на служителите, не са собственост на дружеството или не се определят като леки автомобили по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поставеният въпрос следва да бъде съобразен с указание изх. №20-00-15 от 22.01.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, което може да бъде намерено на интернет страницата на агенцията - www.nra.bg, рубрика "Въпроси и отговори".
Както е посочено и в указанието, налице е практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) - решение по дело С-118/11, според която за безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, се счита и превозът на управител или персонал от местоработата до местоживеенето и обратно, когато организацията на превоза е такава, че не изключва личното ползване.
В този смисъл, съдът е приел, че "...макар придвижването от местоживеенето до местоработата да е необходимо условие за присъствието на работното място и следователно за полагането на труд, то не е определящо обстоятелство, позволяващо да се установи, че превозът на работника от местоживеенето му до неговото работно място не обслужва лични нужди на работника по смисъла на член 26, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 112/2006/ЕО). Всъщност би било налице противоречие с целта на тази разпоредба, ако единствено подобна непряка връзка би била достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна доставка на това придвижване" /вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 1997 г. по дело Fillibeck, C-258/95, т. 27/.
В този смисъл, организирането на служебен превоз до местоработата би било ползване за целите на независимата икономическа дейност само ако превозът е организиран по начин, който изключва личното ползване, например превоз с автобус или микробус по предварително определен маршрут с предварително определени места за краткотрайно спиране с цел качване и слизане. Видно от направеното запитване тези обстоятелства не са налице, от което следва, че използването на служебните автомобили от служителите за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно, не би могло да се определи, като ползване за целите на независимата икономическа дейност на дружеството (фирмени цели), тъй като в този случай превозът е организиран по начин, който не изключва личното ползване. От това следва, че задълженото лице няма да има право на приспадане начисления ДДС по издадените фактури от бензиностанциите за зареденото гориво, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Когато е предоставен автомобил по начин, който не изключва личното ползване на същия, това би било безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на услуга, ако дружеството е ползвало правото на данъчен кредит за закупеното гориво, независимо от разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, ще следва да начислява данък. Това ще е относимо за транспорта от местоживеенето на служителите до местоработата и обратно.
Фактическата обстановка е следната: дружеството осъществява дейност в малко населено място, поради което назначава служители от близки градове. За да могат да изпълняват служебните си задължения, дружеството поема разходите за транспорт от местоживеенето на служителите до местоработата. За целта на работниците са предоставени служебни автомобили и карти за зареждане с гориво, като на името на дружеството се издават фактури от бензиностанции за зареденото гориво. За признаване на разходите служителите попълват пътни листи за извършените маршрути.
Въпрос: Има ли право дружеството на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по издадените от бензиностанциите фактури за заредено гориво за нуждите на служителите?
Служебно е установено, че дружеството има назначено едно лице на трудов договор, има обект в гр. ......... и няма регистрирани автомобили. Това противоречи и не кореспондира с изложената във фактическата обстановка информация. Поради това НАП не е компетентна да се ангажира с конкретно становище и дава отговор с принципен характер.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в глава седма от ЗДДС, а ограниченията на това право - в чл. 70 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е право на регистрираните по закона лица при определени условия.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
- 1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
- 2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
- 3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
- 4. е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
- 5. стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобилът, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
От изложеното следва, че ако предоставените служебни автомобили са придобити от дружеството и се определят като леки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и не е налице някоя от хипотезите по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, задълженото лице няма право на приспадане на начисления ДДС по фактурите от бензиностанциите за зареденото гориво, независимо по какъв начин и за какви дейности се използват леките автомобили. Това е валидно при условие, че не е налице някоя от хипотезите, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, за каквито данни липсват в запитването.
Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е предвидено изключение от правилото на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона - то не се прилага за някои стоки или услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, а именно: транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност.
В конкретния случай не е налице транспортно обслужване, което да се предоставя на работниците и служителите, а се предоставят персонално служебни автомобили и карти за зареждане с гориво. Поради това тази разпоредба се приема за неприложима.
Извод: При наличие на леки автомобили по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, за които не е налице изключение по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, дружеството няма право на данъчен кредит за горивото по фактурите от бензиностанциите.
Ако служебните превозни средства, предоставени на служителите, не са собственост на дружеството или не се определят като леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поставеният въпрос следва да се съобрази с указание изх. №20-00-15 от 22.01.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано на интернет страницата на НАП www.nra.bg, рубрика "Въпроси и отговори".
В указанието е посочена практика на Съда на Европейския съюз - решение по дело C-118/11, според която за безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, се счита и превозът на управител или персонал от местоработата до местоживеенето и обратно, когато организацията на превоза е такава, че не изключва личното ползване. Съдът приема, че макар придвижването от местоживеенето до местоработата да е необходимо условие за присъствието на работното място и за полагането на труд, това не е определящо обстоятелство, което да установи, че превозът от местоживеенето до работното място не обслужва лични нужди на работника по смисъла на чл. 26, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО. Би било в противоречие с целта на тази разпоредба, ако само подобна непряка връзка е достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна доставка на това придвижване (в този смисъл е и решение от 16 октомври 1997 г. по дело Fillibeck, C-258/95, т. 27).
В този смисъл организирането на служебен превоз до местоработата би било ползване за целите на независимата икономическа дейност само ако превозът е организиран по начин, който изключва личното ползване, например превоз с автобус или микробус по предварително определен маршрут с предварително определени места за краткотрайно спиране за качване и слизане.
От запитването е видно, че такива обстоятелства не са налице. Използването на служебните автомобили от служителите за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно не може да се определи като ползване за целите на независимата икономическа дейност на дружеството (фирмени цели), тъй като превозът е организиран по начин, който не изключва личното ползване.
От това следва, че задълженото лице няма право на приспадане на начисления ДДС по фактурите от бензиностанциите за зареденото гориво, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Извод: При предоставяне на автомобили за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно по начин, който не изключва личното ползване, разходът за гориво не е за целите на независимата икономическа дейност и не дава право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Когато е предоставен автомобил по начин, който не изключва личното ползване, това представлява безвъзмездна доставка на услуга, приравнена на възмездна, ако дружеството е упражнило право на данъчен кредит за закупеното гориво. В този случай, независимо от разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, ще следва да се начислява данък. Това се отнася за транспорта от местоживеенето на служителите до местоработата и обратно.
Извод: Ако за горивото е ползван данъчен кредит и автомобилът е предоставен по начин, който не изключва личното ползване, налице е безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга и дружеството следва да начислява ДДС за транспорта от местоживеенето до местоработата и обратно.
