НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на възстановени такси при дейност на представител по индустриална собственост

3_2207/20.10.2017 г.

ЗДДФЛ, чл. 2;

ЗДДФЛ, § 1, т. 29 от ДР;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;

ДОПК, чл. 37, ал. 1

ОТНОСНО: данъчно облагане на доходите от дейността представител по индустриална собственост, осъществявана от физическо лице, регистрирано като упражняващо свободна професия по Закона за данъците върху доходитена физическите лица (ЗДДФЛ)

Според изложеното в запитването физическо лице е патентен специалист на свободна практика и извършва услуги, свързани с консултации и дейности по всички въпроси в областта на индустриалната собственост, регистрация и подновяване на регистрация на патенти на клиенти и други, за което получава възнаграждение. Освен това притежава карта /кредитна, дебитна/, от която, ако плати таксата за регистрация на съответния патент нейният размер е 120 евро плюс допълнителни банкови такси на стойност 15-20 евро. Ако обаче таксата се плати от клиентите, същата е 200 евро. Клиенти предпочитат физическото лице /патентен специалист/ да плати таксата, след което платената сума за същата да му бъде възстановена, като за платената от негово име, но за сметка на клиента такса издава фактура със стойността на таксата, т.е. без да реализира доход (печалба).

В тази връзка се поставя въпроса получените суми от префактурираните такси подлежат ли на облагане и деклариране по реда на ЗДДФЛ?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.63 от 04 август 2017г.) e изразено следното становище:

В доходите от друга стопанска дейност се включват и доходите, получени от лица, упражняващи свободна професия, упражняване на занаят и по извънтрудови правоотношения. По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

При положение, че физическото лице отговаря кумулативно на посочените по-горе условия, данъчното облагане по ЗДДФЛ е уредено в глава пета, раздел III на същия закон, а именно "Доходи от друга стопанска дейност".

В тази връзка следва да се уточни, че съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. В случая това са доходите, получени за извършената услуга по регистрация или подновяване на регистрация на патент, дизайн, марка и др. Както е посочено в запитването, при формиране на данъчната основа този доход по силата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ се намалява с 25% разходи за дейността, а впоследствие и с дължимите задължителни осигурителни вноски.

По отношение на възстановените от клиентите суми за платените такси е необходимо да се има предвид, че по своята икономическа и правна същност те не са елемент на дохода. При плащането на таксите физическото лице поема чуждо задължение - задължението на неговите клиенти към съответните ведомства, с което встъпва в качеството на кредитор спрямо тях. Предвид това, при възстановяване на платените от суми за таксите, дължими от клиентите се извършва погасяване на задължението, което те са имали към ЕРО или OHIM и което физическото лице е платило. С оглед на това възстановените суми за платените от него такси не представляват доход за физическото лице и съответно не подлежат на облагане и деклариране по реда на ЗДДФЛ. Посочените факти и обстоятелства трябва да са видни от сключените договори и представените документи, свързани със сделките, които следва да се съхраняват за нуждите на последващ данъчен контрол. При осъществяването му в контекста на изложеното, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс указва, че доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органите по приходите като същите са независими при изпълненията на задълженията си и действат само въз основа на закона.