1_ИТ-00-27/30.03.2021г.
ЗКПО, чл.92
ОТНОСНО: Прилагането на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството (ЗСч) и чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигури-телна практика" ............ с вх.№ ................../18.03.2021 г. е описана следната фактическа обстановка:
Търговско дружество е продало през 2020 година собствения си лек автомобил. През отчетния период не е извършвало дейност. Управител и едноличен собственик на капитала е чуждестранно лице, украински гражданин.
Във връзка с изложеното е поставен въпрос декларира ли се сумата от продажбата и може ли дружеството да бъде определено като лице, което не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, съгласно която данъчно задължените лица не следва да подават годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността, когато през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч.
Текстът на разпоредбата на §1, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч гласи, че "предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
В случая търговското дружество не отговаря на посочените условия. Извършило е сделка по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон и са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството. В тази връзка то се счита за предприятие, което е осъществявало дейност през отчетния период и следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и да публикува годишни финансови отчети в търговския регистър.
Обръщаме внимание, че съгласно настоящата редакция на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО /посл. доп. - ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ годишна данъчна декларация се подава и когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.
Описана е следната фактическа обстановка: търговско дружество е продало през 2020 г. собствения си лек автомобил. През отчетния период не е извършвало друга дейност. Управител и едноличен собственик на капитала е чуждестранно лице - украински гражданин.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
Въпрос: Декларира ли се сумата от продажбата и може ли дружеството да бъде определено като лице, което не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството?
На основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, съгласно който данъчно задължените лица не следва да подават годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността, когато през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
Съгласно § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството "предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
- а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
- б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
- в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
- г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
В разглеждания случай търговското дружество не отговаря на посочените условия, тъй като е извършило сделка по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон и са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството.
В тази връзка дружеството се счита за предприятие, което е осъществявало дейност през отчетния период и следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и да публикува годишни финансови отчети в търговския регистър.
Извод: Сумата от продажбата подлежи на деклариране, а дружеството не може да бъде определено като предприятие, което не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството и следва да подаде годишна данъчна декларация и да публикува годишни финансови отчети.
Допълнително се обръща внимание, че съгласно действащата редакция на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО (посл. доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) годишна данъчна декларация се подава и когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.
Извод: Дори при липса на дейност по смисъла на Закона за счетоводството, при възникнало задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, или при желание за деклариране на други данни и обстоятелства по образеца, данъчно задълженото лице е длъжно да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
