3_2533/21.11.2016 г.
ЗМДТ, чл.48, ал. 1, т. 4
ЗМДТ, 49, ал. 2 и ал. 3
Относно:облагане на дарение и членски внос, получени от религиозна институция
Съгласно изложеното в запитването, "Х църква" е юридическо лице, религиозна институция, регистрирана по Закона за вероизповеданията (ЗВ).
Във връзка с дейността на вероизповеданието се поставят следните въпроси:
- Подлежат ли на данъчно облагане паричните средства, събирани доброволно
като дискос по време на богослуженията и на какво основание?
- Подлежи ли на данъчно облагане членският внос, събиран от членове на вероизповеданието и може ли същият да бъде променлива сума, като се уточнява, че въпросът за членския внос не е включен в устава?
- Подлежи ли на данъчно облагане парично дарение, направено от лице, което не е член на вероизповеданието?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 11 октомври 2016 г.), изразяваме следното становище:
По първи и трети въпрос
Целите, средствата за постигането им и дейността на религиозните общности са регламентирани със Закона за вероизповеданията (ЗВ).
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗВ "религиозна институция" е регистрираната в съгласие със същия закон религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
Вероизповеданията са юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), за които Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) предвижда специална нормативна уредба /§ 2, ал.1 от ПЗР/, като не ги изключва от общото понятие "юридически лица с нестопанска цел". Това понятие се използва и от законите за държавния бюджет на Република България за съответната година.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗВ е регламентирано, че имуществото на вероизповеданията може да включва право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи, плодове от стопанисването на имоти, в това число и наеми, печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества, право на собственост върху движими вещи, в това число и ценни книжа, права по Закона за авторското право и сродните му права, приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.
Извън случаите, когато дарението е получено като дискос, следва да се има предвид, че с оглед разпоредбите на данъчното законодателство и Закона за задълженията и договорите, като доказателство за действителността на дарението могат да послужат някои от следните документи: договор за дарение; протокол; други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както и документ за неговото действително предаване/приемане.
На основание чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ освобождават се от данък даренията за юридически лица с нестопанска цел, които получават субсидия от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения. Разпоредбата е създадена в настоящия си вид в края на 2006 г. и влиза в сила от началото на 2007 г. В обхвата й са включени получените по дарение имущества, независимо от техния вид /включително парични средства/.
Следователно в цитираната разпоредба са уредени две хипотези за освобождаване от данък:
- по отношение на даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет и
- на даренията за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения.
Предвид изложеното, независимо от това дали дарителите са членове на вероизповеданието или не, получените от "Х църква" дарения са освободени от данък единствено в предвидените в чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ случаи.
С оглед пълнота на изложението е важно да се отбележи, че за всички безвъзмездно придобити имущества, включително освободените от данък /с изключение на тези по чл. 49, ал. 2 ЗМДТ/, в закона е установено задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ от данъчнозадълженото лице в двумесечен срок от получаване на имуществото. Декларацията предвижда и прилагане на доказателство, удостоверяващо датата на придобиване на дарението. Такова деклариране е съобразено и с обстоятелството, че при неподаване в срок на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ задълженото лице подлежи на санкциониране на основание чл. 127, ал. 1 от същия закон.
По втори въпрос
По отношение на имуществото, което служи за осъществяването на дейността на вероизповеданието, учредителите свободно определят целите и средствата за нейното постигане в устава. Те указват начините на финансиране на дейността - чрез средства от дарения, имуществени вноски, субсидии, членски внос или по друг разрешен от закона начин.
На основание чл. 17 от ЗВ в устава на вероизповеданието задължително трябва да се съдържат данни за структурата и органите на вероизповеданието; начина на определянето на управителните органи, правомощията им, в т.ч. начина на финансиране и имуществото, както и разпореждането с него.
Вероизповеданието е самостоятелен правен субект, носител на права и задължения и като такъв може да притежава и да се разпорежда със своето имущество.
Правото на вероизповедание изразява свободното убеждение на членовете му и е резултат от едно доброволно взето решение, вкл. и за заплащане на определения членски внос.
В запитването е посочено, че въпросът за членския внос не е уреден в устава. Същевременно обаче, видно от информацията, посочена при регистрацията на вероизповеданието в Агенцията по вписванията е, че източниците на финансиране са 100% приходи от членски внос.
Предвид горното следва да се отбележи, че от гледна точка на данъчното законодателство, приходите от членски внос и от дарениясе третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Относно: облагане на дарение и членски внос, получени от религиозна институция
Съгласно изложеното в запитването, "Х църква" е юридическо лице, религиозна институция, регистрирана по Закона за вероизповеданията (ЗВ).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Подлежат ли на данъчно облагане паричните средства, събирани доброволно като дискос по време на богослуженията и на какво основание?
Въпрос: Подлежи ли на данъчно облагане членският внос, събиран от членове на вероизповеданието и може ли същият да бъде променлива сума, като се уточнява, че въпросът за членския внос не е включен в устава?
Въпрос: Подлежи ли на данъчно облагане парично дарение, направено от лице, което не е член на вероизповеданието?
По първи и трети въпрос
Целите, средствата за постигането им и дейността на религиозните общности са регламентирани със ЗВ. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗВ "религиозна институция" е регистрираната в съгласие със същия закон религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
Вероизповеданията са юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), за които Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) предвижда специална нормативна уредба - § 2, ал. 1 от ПЗР, като не ги изключва от общото понятие "юридически лица с нестопанска цел". Това понятие се използва и от законите за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗВ имуществото на вероизповеданията може да включва:
- право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи;
- плодове от стопанисването на имоти, в това число и наеми;
- печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества;
- право на собственост върху движими вещи, в това число и ценни книжа;
- права по Закона за авторското право и сродните му права;
- приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.
Извън случаите, когато дарението е получено като дискос, с оглед разпоредбите на данъчното законодателство и Закона за задълженията и договорите, като доказателство за действителността на дарението могат да послужат някои от следните документи:
- договор за дарение;
- протокол;
- други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както и документ за неговото действително предаване/приемане.
На основание чл. 48, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се освобождават от данък даренията за юридически лица с нестопанска цел, които получават субсидия от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ е създадена в настоящия си вид в края на 2006 г. и влиза в сила от началото на 2007 г. В обхвата й са включени получените по дарение имущества, независимо от техния вид, включително парични средства.
Следователно в цитираната разпоредба са уредени две хипотези за освобождаване от данък:
- даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет;
- даренията за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения.
Предвид изложеното, независимо от това дали дарителите са членове на вероизповеданието или не, получените от "Х църква" дарения са освободени от данък единствено в предвидените в чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ случаи.
С оглед пълнота на изложението се отбелязва, че за всички безвъзмездно придобити имущества, включително освободените от данък, с изключение на тези по чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ, в закона е установено задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ от данъчнозадълженото лице в двумесечен срок от получаване на имуществото. Към декларацията се прилага доказателство, удостоверяващо датата на придобиване на дарението.
Неподаването в срок на декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ води до санкциониране на задълженото лице на основание чл. 127, ал. 1 от същия закон.
Извод: Паричните средства, събирани доброволно като дискос, както и паричните дарения, включително от лица, които не са членове на вероизповеданието, са освободени от данък дарение само ако "Х църква" попада в някоя от двете хипотези на чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, като за всички безвъзмездно придобити имущества (с изключение на тези по чл. 49, ал. 2 ЗМДТ) съществува задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ в двумесечен срок.
По втори въпрос
По отношение на имуществото, което служи за осъществяването на дейността на вероизповеданието, учредителите свободно определят целите и средствата за нейното постигане в устава. В устава се указват начините на финансиране на дейността - чрез средства от дарения, имуществени вноски, субсидии, членски внос или по друг разрешен от закона начин.
На основание чл. 17 от ЗВ в устава на вероизповеданието задължително трябва да се съдържат данни за:
- структурата и органите на вероизповеданието;
- начина на определянето на управителните органи;
- правомощията на органите, включително начина на финансиране и имуществото;
- разпореждането с имуществото.
Вероизповеданието е самостоятелен правен субект, носител на права и задължения и като такъв може да притежава и да се разпорежда със своето имущество.
Правото на вероизповедание изразява свободното убеждение на членовете му и е резултат от едно доброволно взето решение, включително и за заплащане на определения членски внос.
В запитването е посочено, че въпросът за членския внос не е уреден в устава. Същевременно, видно от информацията, посочена при регистрацията на вероизповеданието в Агенцията по вписванията, източниците на финансиране са 100% приходи от членски внос.
Предвид горното се отбелязва, че от гледна точка на данъчното законодателство приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Извод: Членският внос, събиран от членовете на вероизповеданието, се третира като приход от нестопанска дейност и не подлежи на облагане с корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и приходите от дарения.
