НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № М-24-31-43
Дата: 03.02.2016 год.
ДОПК, чл. 121а, ал. 3;
ЗЗД, чл. 84;
ЗЗД, чл. 86, ал. 1, изр. I.
Относно: претендирана лихва при отмяна на административния акт по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК
По повод неяснота дали при отмяна на административния акт по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК се дължи лихва за забава при възстановяване на сумите, депозирани от лицата и служещи за обезпечение, и от кой момент, и в допълнение на писмо № М 24-31-43/17.12.2014г. Ви уведомявам следното:
В писмо № М 24-31-43/17.12.2014 г. та Изпълнителния директор на НАП е посочено изрично, че "предоставянето на обезпечение макар и в пари не представлява плащане към бюджета, а е предоставяне във владение на фиска на определена парична сума, която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции за неплатени в срок публични задължения. Поради това при освобождаване на обезпечението не е приложим редът за прихващане и възстановяване, уреден в чл. 128 и следващите от ДОПК." В този смисъл, връщането на сумите следва да се подчинява не на правилата на ДОПК, а на Закона за задълженията и договорите, уреждащ правилата при неизпълнение на частноправни задължения.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В настоящия случай няма определен ден, поради което следва да се счете, че НАП- като длъжник изпада в забава след като бъде поканена от лицето да върне сумите. Поради това и на основание чл. 86, ал. 1, изр. І от ЗЗД, дължимата лихва следва да се изчисли от деня, следващ искането на лицето за възстановяване, ако такава бъде претендирана. В този смисъл е постановено ТР № 3 от 19.03.1996 г. по гр.д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС, както и трайната съдебна практика на ВКС.
В този смисъл би могло да бъдат допълнени писмо № М 24-31-43/17.12.2014 г. и Указание № 20-00-187/09.09.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, при съгласие от страна на дирекция "Фискален контрол".
ЗАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Г. ДИМИТРОВА/
Относно прилагането на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК се разглежда въпросът за дължимостта на лихва за забава при възстановяване на суми, депозирани от лицата като обезпечение, в случай на отмяна на административния акт, както и моментът, от който се дължи такава лихва. Настоящото становище допълва писмо № М 24-31-43/17.12.2014 г.
В цитираното писмо № М 24-31-43/17.12.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е посочено, че "предоставянето на обезпечение макар и в пари не представлява плащане към бюджета, а е предоставяне във владение на фиска на определена парична сума, която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции за неплатени в срок публични задължения. Поради това при освобождаване на обезпечението не е приложим редът за прихващане и възстановяване, уреден в чл. 128 и следващите от ДОПК."
От това следва, че връщането на сумите, предоставени като обезпечение, не се подчинява на правилата на ДОПК относно прихващане и възстановяване, а на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, които уреждат неизпълнението на частноправни задължения.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането на този ден. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В разглеждания случай няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумите, поради което НАП, в качеството си на длъжник, изпада в забава от момента, в който бъде поканена от лицето да върне сумите, послужили като обезпечение.
На основание чл. 86, ал. 1, изр. I от ЗЗД, лихвата за забава се дължи от деня, следващ датата на искането на лицето за възстановяване на сумите, при условие че такава лихва бъде претендирана.
Посочва се, че в този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, както и трайната съдебна практика на ВКС.
Въз основа на изложеното се приема, че писмо № М 24-31-43/17.12.2014 г. и Указание № 20-00-187/09.09.2014 г. на изпълнителния директор на НАП могат да бъдат допълнени в този смисъл, при съгласие от страна на дирекция "Фискален контрол".
Извод: При отмяна на административния акт по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК и възстановяване на сумите, предоставени като обезпечение, НАП дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1, изр. I от ЗЗД, считано от деня, следващ датата на искането на лицето за възстановяване, при условие че лихвата е претендирана, като задължението за връщане се урежда по правилата на ЗЗД, а не по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК.
