№ 578/14.07.2022 г.
КСО - чл.4, ал.1, т.8
чл.4, ал.3, т.6
чл.6, ал.11
НООСЛБГРЧМЛ - чл. 5 и чл. 6
НЕВД - чл. 4
ОТНОСНО: осигуряване на лице което полага труд по договор за работа без трудово правоотношение и е осигурено на друго основание през съответния месец,
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: предстои да сключите договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД ("граждански догоор") с физическо лице. Предмет на договора е събиране на счетоводни документи - фактури от клиенти на дружеството, подреждане и архивиране в папки, и предаване на възложителя. Месечното възнаграждение по договора ще бъде обвързано с количествени параметри - брой клиенти, брой обработени документи и т.н., и размера му ще варира в зависимост от извършената през месеца работа.
Физическото лице - изпълнител е избрано за общински съветник и получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет, за което се осигурява през съответния брой дни в месеца, според заседанията на общинския съвет (в масовият случай - 1 ден в месеца). Лицето не подлежи на осигуряване на други основания към настоящия момент.
Във връзка с изложеното и с оглед евентуалното възникване на задължения за внасяне на осигурителни вноски, както и признаване и ползване на осигурителни права (признаване на осигурителен стаж) от друга страна, поставяте следния въпрос: При месечно възнаграждение, под минималната работна заплата за страната, след приспадане на необходимо-присъщите разходи, как следва да се третира физическото лице - изпълнител по договора?
С оглед изложената в запитването, невъзникнала фактическа обстановка, определената компетентност на Дирекция ОДОП и в съответствие с приложимата нормативна уредба, изразяваме следнотопринципностановище по поствените въпроси:
В запитването са описани характера на работата и предмета на договора който ще се сключва с лицето, в този смисъл следва да имате предвид, че преценката дали един договор е трудов или е за работа без трудово правоотношение (граждански договор), може да се направи за всеки конкретен случай в хода на административно производство (проверка или ревизия), като се съберат всички относими доказателства към случая и се изхожда от действителната, а не привидната воля на страните при неговото сключване.
Предвид горното, ще изложим принципно становище в хипотезата, в която лице полага труд по договор без трудово правоотношение и е осигурено, през определени дни от месеца, на друго основание.
За да възникне задължение за държавно обществено осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени са всички социални рискове по КСО (чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО).
На основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Предвид разпоредбите на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО. Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е определен в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно цитираните разпоредби в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са включени лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, когато:
- получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец или
- са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от
размера на полученото възнаграждение.
На основание изложеното, считаме, че за лице, което работи без трудово правоотношение и е осигурено (независимо от броя на дните) на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски по реда на чл.4, ал.3, т.6 от КСО, независимо от размера на полученото възнаграждение.
За лицата родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал.1 от КСО). Здравноосигурителните вноски за тези лица се дължат в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
С разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски законодателят е определил, че когато съответното лице упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО трябва да декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл.6, ал.11 от КСО.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, както е в конкретния случай, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО, както следва:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Относно признаване и ползване на осигурителни права (признаване на осигурителен стаж) компетентната институция е Националния осигурителен институт.
В запитването е посочено, че предстои сключване на договор за поръчка по чл. 280 от Закона за задълженията и договорите ("граждански договор") с физическо лице. Предметът на договора е събиране на счетоводни документи - фактури от клиенти на дружеството, подреждане и архивиране в папки и предаване на възложителя. Месечното възнаграждение по договора ще бъде обвързано с количествени параметри - брой клиенти, брой обработени документи и др., като размерът му ще варира според извършената през месеца работа.
Физическото лице - изпълнител е избрано за общински съветник и получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет, за което се осигурява през съответния брой дни в месеца според заседанията на общинския съвет (в масовия случай - 1 ден в месеца). Лицето не подлежи на осигуряване на други основания към момента.
Във връзка с изложеното и с оглед евентуалното възникване на задължения за внасяне на осигурителни вноски, както и признаване и ползване на осигурителни права (признаване на осигурителен стаж), е поставен следният въпрос:
Въпрос: При месечно възнаграждение, под минималната работна заплата за страната, след приспадане на необходимо-присъщите разходи, как следва да се третира физическото лице - изпълнител по договора?
С оглед изложената, все още невъзникнала фактическа обстановка, компетентността на дирекция ОДОП и приложимата нормативна уредба, се изразява принципно становище по поставения въпрос.
В запитването са описани характерът на работата и предметът на договора, който ще се сключва с лицето. В тази връзка се посочва, че преценката дали един договор е трудов или е за работа без трудово правоотношение (граждански договор) се прави за всеки конкретен случай в хода на административно производство (проверка или ревизия), като се събират всички относими доказателства и се изхожда от действителната, а не привидната воля на страните при сключването му.
Предвид това се излага принципно становище за хипотезата, в която лице полага труд по договор без трудово правоотношение и е осигурено, през определени дни от месеца, на друго основание.
За да възникне задължение за държавно обществено осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички социални рискове по КСО - чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. На основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии.
Предвид чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО. Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е уреден в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно тези разпоредби в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са включени лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, когато:
- получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, или
- са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
На основание изложеното се приема, че за лице, което работи без трудово правоотношение и е осигурено (независимо от броя на дните) на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, независимо от размера на полученото възнаграждение.
За лицата, родени след 31.12.1959 г., се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд - чл. 127, ал. 1 от КСО. Здравноосигурителните вноски за тези лица се дължат съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато съответното лице упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО, то трябва да декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, както е в разглеждания случай, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, в поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО, както следва:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10;
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Относно признаването и ползването на осигурителни права (признаване на осигурителен стаж) компетентна институция е Националният осигурителен институт.
Извод: Лице, което полага труд по договор за работа без трудово правоотношение и е осигурено на друго основание през съответния месец (в случая като общински съветник), подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО върху дохода от гражданския договор, независимо че месечното възнаграждение след приспадане на разходите е под минималната работна заплата.
