НАП: Подаване на данни по Наредба № Н-8 за наети в България граждани на Израел и Украйна при приложими международни договори за социална сигурност

Изх. № 24-38-27

Дата: 14.05.2019 год.

Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, чл. 6(1);

Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, чл. 6(1);

Наредба №Н-8, чл. 1;

Наредба №Н-8, чл. 2, ал. 1;

ДОПК, чл. 82, ал. 4.

ОТНОСНО: Подаване на данни по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-8)

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №24-38-27#2/20.03.2019 г., е описана следната фактическа обстановка:

Компания, регистрирана на територията на Гибралтар (международна компания), е регистрирала търговско представителство в България, като е наела служители - граждани на Държавата Израел и Украйна да извършат рекламиране и популяризирането на дейността й в България. Лицата са със статут на продължително пребиваване в България. Служителите са сключили трудови договори директно с международната компанията съгласно законодателството на Гибралтар. Служителите получават своите възнаграждения директно от Гибралтар, като международната компания удържа на месечна база осигуровки и данък и ги изпраща на търговското представителство в България, което ги изплаща към НАП. Осигурителните вноски и данък се удържат на база българското законодателство и са във връзка с извършения от лицата труд на територията на България. Осигурителните вноски се внасят за всички осигурителни фондове в България без здравно осигуряване. Декларирането на осигуровките и данъците се осъществява чрез търговското представителство на месечна база, като в декларация обр. №1 се посочва код вид осигурен "01". Търговското представителство изпълнява функциите на осигурител от името на международната компания, което произтича от факта, че търговското представителство не е нов правен субект, различен от чуждестранното лице (международната компания).

Служителите не подлежат на осигуряване в държавите, на които са граждани - Израел и Украйна.

Поставени са следните въпроси:

1. За в бъдеще следва ли да се използва код за вид осигурен "01" при подаване на декларация обр. №1 за лицата - търговски представители, работещи в България?
2. Следва ли търговското представителство да продължи да изпълнява функциите на международната компания като осигурител, като по отношение на деклариране на осигурителните вноски в декларация обр. №1 и обр. №6 отНаредба №Н-8 се посочват идентификационните данни на търговското представителство?

С оглед на така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:

В отношенията си с Държавата Израел и с Украйна, България прилага международни договори за социална сигурност, съдържащи разпоредби относно определяне на приложимото законодателство в хипотезата на работа на територията на някоя от договарящите страни.

На основание чл. 6(1) от Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност (в сила от 1 септември 2009 г.) лице, което е наето на територията на една от договарящите страни, е подчинено само на законодателството на тази договаряща страна, независимо от договарящата страна, на чиято територия пребивава или на чиято територия се намира регистрираният офис на работодателя, освен ако не е предвидено друго в спогодбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 6(1) от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване (в сила от 1 април 2003 г.) спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване, доколкото в член 7 на този договор не се предвижда друго.

Следователно за посочените в запитването Ви граждани на Държавата Израел и Украйна, които полагат труд единствено на територията на България, е приложимо българското законодателство за рисковете, попадащи в материалния обхват на спогодбата/договора.

Тъй като в материалния обхват и на двата международни акта не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, то посочените лица със статут на продължително пребиваване в България не подлежат на задължително здравно осигуряване към Национална здравноосигурителна каса.

За лицата, за които е определено като приложимо българското законодателството съгласно международно споразумение в сферата на социалната сигурност, в чийто материален обхват не попадат всички рискове, в декларация обр. №1 се посочва код за вид осигурен "94".

Данните по чл. 1 от Наредба №Н-8 за осигурените лица се подават в компетентната териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица.

На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8 в декларация обр. №1 следва да се впише идентификационният код на компанията майка, тъй като, съобразно предоставената в писменото запитване информация, тя е работодател/осигурител на лицата.

В случай че компанията майка няма единен идентификационен код по Закона за регистър БУЛСТАТ, респективно не е регистрирана по реда на Закона за търговския регистър, тя съответно не е вписана служебно в регистъра на задължените лица на НАП. В този случай, когато чуждестранното юридическо лице има качество на задължено лице по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и не подлежи на вписване по горецитираните нормативни актове, то следва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице, като към искането следва да приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни (чл. 82, ал. 4 от ДОПК).