НАП: Осигурителни вноски и осигурителен стаж при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО

Относно: дължими осигурителни вноски за периода, през който лицето е останало без работа поради уволнение, признато като незаконно от съда.

Според описаната фактическа обстановка със заповед № 5111/17.08.1999 г., считано от 05.10.1999 г., сте уволнена от длъжност в Центъра за насърчаване на износа към Министерство на търговията и туризма. Оспорили сте законността на уволнението пред съда и с влязло в сила решение .../2004 г. на ВКС уволнението е отменено като незаконно и съдът Ви възстановява на предишната работа.

В хода на процеса Министерството на търговията и туризма се обединява с Министерството на промишлеността и продължава като Министерство на икономиката и енергетиката. Центърът за насърчаване на износа е закрит с ПМС № 288/18.12.2001 г. на Министерския съвет. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от това постановление архивите, включително ведомостите за заплатите на служителите, се съхраняват в Министерството на икономиката, а всички активи и пасиви на центъра се поемат от същото министерство.

Във връзка с продължаване на съдебното дело, с определение от 14.06.2004 г. Софийски градски съд на основание чл. 120 от ГПК "конституира като страна на мястото на Центъра за насърчаване на износа неговия правоприемник по закон - Министерството на икономиката". С решение от 17.05.2005 г. съдът уважава иска Ви за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, което впоследствие е изплатено от Министерството на икономиката.

Поставените въпроси са относно задължението за внасяне на осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение и задължението за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба за съответния период се изразява следното становище:

1. Обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и осигурителни вноски до 31.12.1999 г.

На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Когато се изплаща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, отнасящо се за периода до 31.12.1999 г., върху това обезщетение се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове за сметка на работодателя, съгласно Наредба № 14 за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят вноски за Държавното обществено осигуряване (отм.). Размерът на вноските съответства на категорията труд и това време се зачита за трудов стаж. Размерът на изплатеното обезщетение се взема предвид при определяне на дохода, от който се изчисляват пенсиите, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

За периода до 31.12.1999 г., след изтичане на срока на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, вноски за ДОО не се дължат. Това време се зачита за трудов стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход, от който се изчисляват пенсиите.

Извод: За периода до 31.12.1999 г. върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължат осигурителни вноски за всички социални рискове за сметка на работодателя, като времето се зачита за трудов стаж и доходът участва при изчисляване на пенсията, а след изтичане на 6-месечния срок вноски не се дължат, макар времето да се зачита за трудов стаж без да формира осигурителен доход.

2. Осигурителен стаж и вноски за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г.

За времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г. съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО (в редакцията му до 31.12.2001 г.) за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.

Когато лицето не е работило при друг работодател, вноските се внасят за сметка на осигурителя за целия период, признат за осигурителен стаж, върху полученото брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, и са в размера, определен за фонд "Пенсии" за съответната категория труд.

В случай че лицето е работило при друг работодател, осигурителни вноски не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж на лицето се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда, по условията на която е работило при него.

Извод: За периода 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г. осигурителните вноски за времето на незаконното уволнение се дължат от работодателя, извършил уволнението, само ако лицето не е работило при друг работодател, като вноските са за фонд "Пенсии" върху брутното възнаграждение за месеца преди уволнението; ако лицето е работило при друг работодател, вноски от първия работодател не се дължат.

3. Осигурителен стаж и вноски след 01.01.2002 г. по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО

След 01.01.2002 г. на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа.

За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд "Пенсии", в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението.

Извод: След 01.01.2002 г. за времето на незаконното уволнение осигурителните вноски за фонд "Пенсии" са за сметка на осигурителя и се дължат върху последното брутно възнаграждение или върху разликата между него и осигурителния доход при друг осигурител, ако такъв е налице и е по-нисък.

4. Минимален осигурителен доход след 01.01.2003 г. и задължение за деклариране по чл. 4а от наредбата

След 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане (загл. изм. ДВ, бр. 1/2007 г.).

С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, от 01.01.2012 г. лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани, на основание чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Без наличието на такава информация осигурителят не може да знае дали лицето е било осигурявано за тези периоди и съответно да определи точно размера на дължимите от него осигурителни вноски, които следва да внесе за това лице. По силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО осигурителните вноски са дължими, без оглед на това дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от наредбата.

В случаите на зачитане на осигурителен стаж за времето по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО осигурителят следва да подаде данни в компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който лицето не е работило. Данните се подават с декларации по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.

Следва да се има предвид, че декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" се подава за всеки месец от незаконното уволнение с попълнен код "18" в т. 12 "вид осигурен".

Извод: След 01.01.2003 г. осигурителните вноски за времето на незаконното уволнение се дължат върху възнаграждение не по-ниско от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия, лицата са длъжни от 01.01.2012 г. да декларират осигурителния си доход или липсата на осигуряване, а осигурителят е длъжен да внесе вноските и да подаде данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. № 1 с код "18" за всеки месец от незаконното уволнение.

5. Правоприемство и задължения на Министерството на икономиката

На основание чл. 2 от ПМС № 288/18.12.2001 г. на Министерския съвет Министерството на икономиката е правоприемник на закрития Център за насърчаване на износа, прилага схемата на централизирано разплащане на осигурителни вноски и следва да изпълни законовите си задължения по прилагане на нормативните разпоредби.

Тези задължения включват начисляване на дължимите осигурителни вноски и подаване на данни по реда на Наредба № Н-8/2005 г. за осигурителния стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.

Извод: Министерството на икономиката, като правоприемник на Центъра за насърчаване на износа, е длъжно да начисли и внесе дължимите осигурителни вноски и да подаде данни по Наредба № Н-8/2005 г. за осигурителния стаж, признат по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за периода на незаконното уволнение.