Осигурителни задължения при доходи от извънтрудови правоотношения с чуждестранен възложител

Изложена е следната фактическа обстановка: работите по трудов договор в България и живеете в България. Едновременно с това получавате доход за дистанционно извършване на преводи към преводаческа агенция в Съединените американски щати (САЩ). За тази работа не сте сключила трудов договор, а периодично Ви възлагат поръчки и Ви се заплаща за изготвения резултат. Изплатените суми не са свързани с обект на авторско право. Възнаграждението е за извършване на услуги с личен труд по извънтрудови правоотношения. Не сте лице, упражняващо свободна професия. За първи път са Ви възложени поръчки и изплатени суми през четвъртото тримесечие на 2024 г.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Дължите ли някакви осигурителни вноски в България за гореописаната дейност и ако да, как трябва да ги декларирате и плащате?

Въпрос 2: Не са удържани осигурителни вноски от възнаграждението Ви в САЩ. Има ли някаква разлика, ако извършвате същата дейност за фирми в Европейския съюз?

Посочва се, че към настоящия момент между Република България и Съединените американски щати (САЩ) няма подписан международен договор, който да регулира обществените отношения в сферата на социалната сигурност. Поради това по отношение на задължителните осигурителни вноски в България са приложими разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) относно държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) относно здравното осигуряване.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е уредена в чл. 10 от КСО. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

При условие че полагате труд без трудово правоотношение, уредено по законодателството на САЩ, за възложител - чуждестранно юридическо лице, което не развива дейност на територията на страната, няма представителство и регистрация в Република България или страна от Европейския съюз или държава, с която България е сключила двустранна спогодба за социална сигурност, този възложител не може да бъде определен като осигурител по КСО, съответно и като осигуряващ по ЗЗО. За него не възниква задължение да удържа и внася задължителни осигурителни вноски в България.

В конкретния случай е от значение дали притежавате качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО за въпросната и/или друга дейност. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Окончателният размер на месечния си осигурителен доход, включващ и доходите им от извънтрудови правоотношения, самоосигуряващите се лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В този случай следва да се съобрази и поредността на доходите съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО за целите на ограничаване размера на месечния осигурителен доход до максималния.

Извод: За възложителя в САЩ не възниква задължение да удържа и внася осигурителни вноски в България. Задълженията за осигурителни вноски във връзка с доходите от извънтрудови правоотношения зависят от това дали имате качеството на самоосигуряващо се лице по КСО, като в този случай вноските са изцяло за Ваша сметка и се определят и внасят по реда на чл. 6, ал. 9 и ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

По отношение на втория въпрос се посочва, че България като държава - членка на Европейския съюз прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Приложимото осигурително законодателство за граждани на Европейския съюз, които се движат в рамките на Съюза, се определя съгласно разпоредбите в тези регламенти, съобразно спецификата във всеки конкретен случай.

Извод: При извършване на същата дейност за фирми в Европейския съюз приложимото осигурително законодателство се определя по правилата на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като се отчита конкретната фактическа ситуация.