Изх.№ М-24-36-62
Дата: 04.11.2019 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
ДР на Наредба №Н-18/2006, §1, т. 19.
Наредба №Н-18, Приложение № 29.
ОТНОСНО: обхвата на понятието "софтуер за управление на продажби в търговски обект" по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и на понятието "управление на продажбите" по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е препратено по компетентност Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с вх. №М-24-36-62/14.12.2018 г. В писмото не е изложена фактическа обстановка.
Молбата Ви е да се даде тълкуване на разпоредби на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г.във връзка със следния въпрос:
Попада ли в обхвата на определенията за "софтуер за управление на продажбив търговски обект" съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС и "управление на продажби" съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г. софтуер, който има функционалност и служи единствено за генериране на фактура, без да обработва заявки, доставки, следене на наличности, изписвания, движение на стоки и услуги?
Ако отговорът е положителен, какъв е смисълът, тъй като софтуерът в този случай служи само за издаване на първичен счетоводен документ (както от кочан с фактури, но в електронен вид), който няма как да се укрие?
Ако отговорът е отрицателен, следва ли, че подобен софтуер може да работи без да бъде физически свързан с фискалното устройство?
Предвид въпроса и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно разпоредбата на чл. 52м, ал. 3 от Наредба №Н-18 от 2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в приложение №29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2 от Наредба №Н-18 от 2006 г.
Легална дефиниция на понятието "софтуер за управление на продажби в търговски обект" (СУПТО) е дадена в разпоредбата на §1, т. 84 от ДР на ЗДДС: СУПТО е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определение на понятието "управление на продажбите" е дадено в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18 от 2006 г., а именно: "управление на продажбите" чрез използване на СУПТО е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане.
С оглед гореизложеното, в случай че софтуерът за генериране на фактури, който използвате, обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиентите Ви стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО, ако той се използва в търговски обект, в който съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. извършват се например плащания в брой, с дебитна или кредитна карта и др. Софтуерът трябва да бъде свързан с фискалното/те устройство/а в обекта и да го/ги управлява, както и да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г..
В случай че софтуерът за генериране на фактури се използва в търговски обект, в който не се приемат плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, същият не е необходимо да отговаря на изискванията на Приложение №29.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването не е изложена фактическа обстановка. Поставен е следният въпрос:
Въпрос: Попада ли в обхвата на определенията за "софтуер за управление на продажби в търговски обект" съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и "управление на продажби" съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. софтуер, който има функционалност и служи единствено за генериране на фактура, без да обработва заявки, доставки, следене на наличности, изписвания, движение на стоки и услуги? Ако отговорът е положителен, какъв е смисълът, тъй като софтуерът в този случай служи само за издаване на първичен счетоводен документ (както от кочан с фактури, но в електронен вид), който няма как да се укрие? Ако отговорът е отрицателен, следва ли, че подобен софтуер може да работи без да бъде физически свързан с фискалното устройство?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изложено следното становище.
Съгласно чл. 52м, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на изискванията в приложение № 29. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект, с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.
Легална дефиниция на понятието "софтуер за управление на продажби в търговски обект" (СУПТО) е дадена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС: СУПТО е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определението на понятието "управление на продажбите" е в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г.: "управление на продажбите" чрез използване на СУПТО е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване в това определение е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане.
С оглед на това, ако софтуерът за генериране на фактури, който се използва, обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиенти стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, той следва да се счита за СУПТО, когато се използва в търговски обект, в който съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. извършват се например плащания в брой, с дебитна или кредитна карта и др. В този случай софтуерът трябва да бъде свързан с фискалното/те устройство/а в обекта и да го/ги управлява, както и да отговаря на всички изисквания съгласно приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006 г.
В случай че софтуерът за генериране на фактури се използва в търговски обект, в който не се приемат плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, този софтуер не е необходимо да отговаря на изискванията на приложение № 29.
Извод: Софтуер за генериране на фактури се счита за СУПТО и подлежи на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. и приложение № 29, когато автоматизирано обработва и съхранява данни за продажби и се използва в обект с плащания, за които се издава фискален бон; ако в обекта не се приемат такива плащания, софтуерът не трябва да отговаря на изискванията на приложение № 29.
