НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на рекламни и дигитални маркетингови услуги към получатели от трети държави

Изх. №23-22-658

14.05.2021 г.

ЗДДС - чл. 12

ЗДДС- чл. 21, ал. 2

ЗДДС- чл. 21, ал. 5

ЗДДС- 86, ал. 3

ЗДДС - чл. 96

ЗДДС - чл. 125

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

"XYZ" ЕООД е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС. Дружеството е с предмет на дейност реклама и дигитален маркетинг, реклама в социалните мрежи. Към настоящия момент доставя рекламни услуги на дружество в ЕС с валиден VAT номер.

"XYZ" ЕООД ще сключи договори за извършване на дигитален маркетинг с дружества от Канада и САЩ.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, може ли "XYZ" ЕООД да издава фактури към дружествата на двете държави извън ЕС без да се търсят документи за определяне на статута на лицата, дали същите са данъчно задължени лица?

2. Фактурите с нулева данъчна ставка ли следва да са?

3. Как следва да бъдат декларирани в справката декларация(кл. 18- доставки по чл. 69, ал. 2)и отчетните регистри по ЗДДС извършените доставки на услуги към клиента от Канада и САЩ, както и трябва ли фактурите да бъдат включени въвVIESдекларацията?

4. Оборотът от услугите извършване към дружествата в Канада и САЩучаствалипри формиране на оборота за задължителна регистрацияпо чл. 96 от ЗДДС ?

Предвид това, че в отправеното от Вас запитване поставените въпроси са най-общи (хипотетични) и не са изложени конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане, изразявам следното принципно становище:

По първи, втори, трети и четвърти въпрос

За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.

На регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Облагаем оборот, по смисъла на ал. 2 от същия законов текст е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от закона;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от закона.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС "Освободени доставки и придобивания".

Общия ред за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 5, т. 2, б. "а" "б", "в"и "г" от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:

1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;

2. доставяните услуги са:

а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

б) рекламни услуги

в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер

г) обработка на данни или предоставяне на информация.

Предвид изложеното, за данъчното третиране по ЗДДС на извършваните от задълженото лице доставки на посочените в запитването услуги е от значение качеството на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и определяне на мястото на изпълнение на доставката.

В случай, чеполучателят на услугата има качеството на данъчно задължено лице, ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката следва да се определи там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък.

В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.

Текста на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Регламент 282/2011 гласи, че:

Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:

а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;

б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката - дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.

За услугите, чиито предмет попада в обхвата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС е достатъчно доставчикът да докаже, че получателят на тези услуги, независимо дали е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, е услуга извън Общността (аргумент от чл. 3 от Регламент 282).

Предвид изложеното, за извършването на посочените в запитването услуги с получател на услугата - лица, установени извън ЕС (САЩ и Канада), което е данъчно задължено лице, определено по посочения по-горе ред, се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.Мястото на изпълнение на доставката ще бъде извън територията на страната и тази доставка няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, и няма да формира оборот за регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Ако получател по доставката, установен извън ЕС е данъчно незадължено лице е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 5, т. 2, б. "а", "б", "в" или "г" от ЗДДС. И в двата случая доставката не е облагаема по реда на чл. 12 от ЗДДС, а се определя като такава, с място на изпълнение извън територията на страната и данъчната основа на същата отново не се включва в оборота за регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Що се отнася до това дали дружеството следва да отрази в дневника за продажбите документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги към дружествата в САЩ и Канада (предвид това, че същото е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС) следва да имате предвид, че по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС, регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

В чл. 113, ал. 2 на ППЗДДС се указва, че регистрираните лица следва да изготвят регистъра по ал. 1 "Дневник за продажбите" по образец - приложение №10, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основаниечл. 97а, 99 и чл. 100, ал. 2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

Видно от горните разпоредби, при регистрация по чл. 97а от ЗДДС, за Вас не е налице задължение за отразяване на извършените доставки към лица от трети страни в дневника за продажби.

Регистрирано по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС лице освен СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС следва да подава и VIES- декларация (чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), когато за данъчен период е извършило доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат отразяването във VIES - декларацията на доставки по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на трета страна.

Съгласно чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС, дружеството следи облагаемия си оборот и при наличие на съответното основание - облагаем оборот над 50 000 лв., се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация.

При регистрация по ЗДДС по общия ред ( чл. 96, чл. 100 от ЗДДС), доставките с място на изпълнение на територията на трета страна се отразяват в дневника за продажби и справката-декларация.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.