НАП: Определяне на жилищни и нежилищни имоти по смисъла на ЗМДТ

Относно изясняване на понятията "жилищни" и "нежилищни имоти", използвани в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), се изразява следното становище:

I.

1. ЗМДТ не съдържа определения на основните вещноправни понятия "жилищни" и "нежилищни имоти". Поради това за изясняване на съдържанието им следва да се използват дефиниции от други нормативни актове.

Легални определения на "жилище" и "жилищна сграда" са дадени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) (обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) и в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена на основание чл. 13, ал. 1 ЗУТ.

Съгласно § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища.

Съгласно § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "жилище" е "съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди".

Терминът "жилищна сграда" се отнася само до сгради, а "жилище" - само до отделни обекти, отговарящи на определението по § 5, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Законовите термини "жилище" и "жилищна сграда" не изчерпват съдържанието на понятието "жилищни имоти", използвано в ЗМДТ. Като "жилищни имоти" следва да се разглеждат не само сградите, но и поземлените имоти, застроени с жилищни сгради и имащи предназначение "за жилищни нужди", както и поземлените имоти, които не са застроени и имат същото предназначение. В този смисъл е практиката по прилагането на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗМДТ.

Извод: Понятието "жилищни имоти" по ЗМДТ обхваща жилищни сгради, поземлени имоти, застроени с жилищни сгради и незастроени поземлени имоти с предназначение "за жилищни нужди", като за определяне на "жилище" и "жилищна сграда" се прилагат дефинициите на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г.

2. Конкретното предназначение на всеки отделен поземлен имот се определя с подробен устройствен план (ПУП) съгласно чл. 8 ЗУТ.

Предназначението на териториите и поземлените имоти може да бъде: за жилищни нужди; за производствени и складови дейности; за рекреационни дейности; за смесено предназначение, както и всички други предназначения, изброени в чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Като правило сградата, построена върху поземлен имот, отговаря на предназначението на имота по ПУП.

Когато конкретен поземлен имот има отреждане "за смесено строителство", той може да бъде застроен със сгради с различно функционално предназначение.

Застрояването в урегулираните поземлени имоти може да бъде основно и допълващо (чл. 20 ЗУТ). Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите по чл. 8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план. Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване (чл. 41 ЗУТ).

Извод: Предназначението на поземлените имоти се определя по ПУП съгласно ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г., като основното застрояване следва това предназначение, а допълващото застрояване има спомагателен характер към него.

3. Понятието "недвижими имоти" в ЗМДТ се използва като родово и включва поземлени имоти и сгради, жилищни и нежилищни имоти.

Понятието "нежилищни имоти" включва както сгради, така и застроени и незастроени поземлени имоти.

Понятието "жилищни имоти" включва жилищни сгради, поземлени имоти, застроени с жилищни сгради, и незастроени имоти с предназначение по ПУП "за жилищни нужди".

Извод: "Недвижими имоти" по ЗМДТ е общо понятие, което обхваща поземлени имоти и сгради, като "жилищни имоти" и "нежилищни имоти" са подвидове, включващи съответно жилищни и нежилищни сгради и поземлени имоти (застроени и незастроени) според предназначението им.

4. Понятията "жилищни имоти" и "нежилищни имоти" се използват с абсолютно еднакво съдържание в закона както за предприятия, така и за физически лица.

Предприятие, построило апартаменти с цел продажба, следва да декларира и заплаща годишен данък за всеки апартамент от момента на завършване на сградата. Тъй като апартаментите са жилищни имоти, не се изисква деклариране на отчетните им стойности.

Апартаментите са жилищни имоти, тъй като отговарят на изискванията за "жилище", регламентирани в чл. 41 ЗУТ.

Поземлените имоти, застроени с жилищни сгради, също са жилищни имоти и се облагат като такива. При декларирането им не се посочват отчетни стойности, както и за поземлените имоти, които не са застроени и имат предназначение по ПУП "за жилищни нужди".

Извод: За целите на ЗМДТ понятията "жилищни" и "нежилищни имоти" имат еднакво съдържание за предприятия и физически лица; апартаментите и поземлените имоти с предназначение "за жилищни нужди" се третират като жилищни имоти и за тях не се декларират отчетни стойности.

II.

По отношение искането за отговор по прилагането на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се посочва, че правомощието на изпълнителния директор на НАП да издава методически указания на основание чл. 4, ал. 6 ЗМДТ не се отнася за прилагането на ЗАНН.

Отделно се уведомява, че относно сроковете за съставяне на актове за установяване на нарушения и за издаване на наказателни постановления по чл. 34 ЗАНН, както и относно погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, е издадено Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт това тълкувателно постановление е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Извод: НАП няма правомощие да дава методически указания по прилагането на ЗАНН, като по въпросите за сроковете по чл. 34 ЗАНН и давността следва да се прилага задължителното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС.