Изх. № ЕП-04-03-23
Дата: 15.07.2021 год.
ЗЗО, чл. 5;
ЗЗО, чл. 109;
Конституцията на Република България, чл. 52.
ОТНОСНО: предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с намаляване на периода за възстановяването на здравноосигурителни права в условията на епидемична обстановка
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), чрез Министерство на здравеопазването, е постъпило Ваше писмо, прието с вх. № ЕП-04-03-23/29.06.2021 г., в което описвате следното:
Считате, че е непосилно за загубилите здравноосигурителни права да ги възстановят, като внесат здравноосигурителни вноски за период от пет години заедно с лихвите. Според Вас това е довело до около половин милион неосигурени граждани.
В тази връзка отправяте следната молба:
Да се осигури поносима възможност за възстановяване на здравноосигурителни права в условията на епидемична обстановка.
В съответствие с относимата нормативна уредба и с оглед компетентността на НАП изразявам следното становище:
Тъй като с писмото е направено искане за промяна на чл. 109 от ЗЗО, Ви уведомявам, че преценката за това е извън компетенциите на НАП, доколкото на Агенцията е възложено правомощие само в частта за събиране на здравноосигурителните вноски. НАП установява задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, извършва тяхното обезпечаване и събиране. Функциите на агенцията са регламентирани със Закона за Националната агенция за приходите.Съгласно същия закон НАП не разполага с функции по отношение на законодателна инициатива, а може единствено да изразява становища по законопроекти, свързани с данъчното и осигурително законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Извън горното е необходимо да имате предвид, че правото на здравно осигуряване е регламентирано в чл. 52 от Конституцията на Република България и е част от системата на общественото осигуряване в България. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Целта на набирането на здравноосигурителни вноски е гарантиране на материални средства за покриване на нужда от предотвратяване и отстраняване увреждането на здравето.
Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на паричните средства - осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ. Средствата от здравни вноски участват във формирането на общия ресурс на бюджета на НЗОК, с който се финансират всички плащания на НЗОК.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в ЗЗО.
Задължителното здравно осигуряване се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските, както и солидарност и равнопоставеност на осигурените при ползването на набраните средства.
Основният принцип, залегнал в модела на здравното осигуряване, е солидарността. Принципът на солидарност на осигурените лица при ползването на набраните средства е основна характеристика на здравноосигурителния модел в България съгласно чл. 5 от ЗЗО. Здравното осигуряване е изградено на разходопокривен принцип и средствата се изразходват текущо за точно определени цели - заплащане на медицински дейности, услуги и стоки. Задължителното здравно осигуряване е система за взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общия интерес, като от набираните вноски на всички осигурени се обезпечава защита на лицата, за които е налице осигурителен случай поради болест, т.е. при настъпване на здравен риск. Правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване е свързано с отговорността им да участват с личния си принос в солидарния модел. В тази връзка разпоредбата на чл. 109 има за цел да се намали броят на здравно неосигурените лица по причини, свързани с редица ограничения от недобронамерен и субективен характер, които изкривяват системата, нарушават принципите на солидарност и равнопоставеност, и в обществен смисъл водят до негативи за цялото общество. Периодът, за който следва да са заплатени всички здравноосигурителни вноски, с оглед възстановяване на здравноосигурителните права на лицата, е част от механизмите за недопускане на некоректните участници в системата да ползват равни права срещу незначителен осигурителен принос за сметка на коректните здравноосигурени лица.
Следва също да се има предвид, че в ЗЗО е регламентирана правна възможност за лицата, които не са трудово заети и са в състояние на материално затруднение, при определени условия здравноосигурителни вноски да се внасят за сметка на държавния бюджет.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В писмо, постъпило в Централно управление на НАП чрез Министерство на здравеопазването, излагате становище, че за лицата с прекъснати здравноосигурителни права е непосилно да ги възстановят чрез заплащане на здравноосигурителни вноски за период от пет години заедно с лихвите. Посочвате, че според Вас това е довело до около половин милион неосигурени граждани.
В тази връзка отправяте следната молба:
Въпрос: Да се осигури поносима възможност за възстановяване на здравноосигурителни права в условията на епидемична обстановка.
В съответствие с относимата нормативна уредба и с оглед компетентността на НАП се изразява следното становище.
Тъй като с писмото се прави искане за промяна на чл. 109 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), се посочва, че преценката за такава промяна е извън компетентността на НАП, доколкото на Агенцията е възложено правомощие само в частта за събиране на здравноосигурителните вноски. НАП установява задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски и извършва тяхното обезпечаване и събиране. Функциите на агенцията са регламентирани със Закона за Националната агенция за приходите. Съгласно този закон НАП не разполага с функции по отношение на законодателна инициатива, а може единствено да изразява становища по законопроекти, свързани с данъчното и осигурителното законодателство, в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Извод: Искането за промяна на чл. 109 от ЗЗО е извън компетентността на НАП, която няма законодателна инициатива и има правомощия единствено по установяване, обезпечаване и събиране на задължения.
Допълнително се посочва, че правото на здравно осигуряване е регламентирано в чл. 52 от Конституцията на Република България и е част от системата на общественото осигуряване в България. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Целта на набирането на здравноосигурителни вноски е да се гарантират материални средства за покриване на нуждите от предотвратяване и отстраняване на увреждането на здравето. Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на парични средства - осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ. Средствата от здравни вноски участват във формирането на общия ресурс на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с който се финансират всички плащания на НЗОК.
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в ЗЗО. Задължителното здравно осигуряване се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските, както и на солидарност и равнопоставеност на осигурените при ползването на набраните средства. Основният принцип, залегнал в модела на здравното осигуряване, е солидарността. Принципът на солидарност на осигурените лица при ползването на набраните средства е основна характеристика на здравноосигурителния модел в България съгласно чл. 5 от ЗЗО.
Здравното осигуряване е изградено на разходопокривен принцип и средствата се изразходват текущо за точно определени цели - заплащане на медицински дейности, услуги и стоки. Задължителното здравно осигуряване е система за взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общият интерес, като от набираните вноски на всички осигурени се обезпечава защита на лицата, за които е налице осигурителен случай поради болест, т.е. при настъпване на здравен риск.
Правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, е свързано с отговорността им да участват с личния си принос в солидарния модел. В тази връзка разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО има за цел да се намали броят на здравно неосигурените лица по причини, свързани с редица ограничения от недобронамерен и субективен характер, които изкривяват системата, нарушават принципите на солидарност и равнопоставеност и в обществен смисъл водят до негативи за цялото общество.
Периодът, за който следва да са заплатени всички здравноосигурителни вноски с оглед възстановяване на здравноосигурителните права на лицата, е част от механизмите за недопускане некоректните участници в системата да ползват равни права срещу незначителен осигурителен принос за сметка на коректните здравноосигурени лица.
Следва също да се има предвид, че в ЗЗО е регламентирана правна възможност за лицата, които не са трудово заети и са в състояние на материално затруднение, при определени условия здравноосигурителни вноски да се внасят за сметка на държавния бюджет.
Извод: Правото на здравно осигуряване по чл. 52 от Конституцията и принципите на задължителното здравно осигуряване по чл. 5 от ЗЗО предполагат личен принос в солидарния модел, като чл. 109 от ЗЗО служи за ограничаване на недобросъвестно участие и защита на коректно осигурените лица, при наличие на предвидена в закона възможност за поемане на вноските от държавния бюджет за материално затруднени нетрудово заети лица.
